Няма да коментирам стила на разказите ти, защото аз самата не съм квалифицирана да те съдя. Леко ги прочетох, не знам това какво значи. На мен ми хареса обаче много поведението ти с това момиче. Направо ми се прииска, когато срещнах първата си любов, той да се държеше като теб, защото и досега не мога да си обясня любовта ми беше споделена или не. Във всеки случай ти си постъпил много джентълменски и много зряло, а това не го забелязвам в нито едно от момчетата от класа ми (всъщност двама правят изключение).
В разказите ти най-много ми харесва начина ти на мислене и това, че си толкова открит.
Нека да те питам нещо: Защо според теб някои момчета се държат адски зле с момичетата (по принцип)? Защо докато ги свалят са адски мили, а когато тръгнат с тях просто правят всичко възможно, за да ги извадят извън равновесие, да ги наранят?
A true story (Истинска история)
-
PowerPuff_Girl
- Мнения: 76
- Регистриран на: 13 Апр 2004 16:03
- Местоположение: Sofia-the big dirrty city
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Такъв си е наш Екс, супер момче, кавалер и джентълмен... (още суперлативи)...! ДА, ЕКС, не можеш да се оплачиш, че и реклама не ти правя!PowerPuff_Girl написа:Няма да коментирам стила на разказите ти, защото аз самата не съм квалифицирана да те съдя. Леко ги прочетох, не знам това какво значи. На мен ми хареса обаче много поведението ти с това момиче. Направо ми се прииска, когато срещнах първата си любов, той да се държеше като теб, защото и досега не мога да си обясня любовта ми беше споделена или не. Във всеки случай ти си постъпил много джентълменски и много зряло, а това не го забелязвам в нито едно от момчетата от класа ми (всъщност двама правят изключение).
В разказите ти най-много ми харесва начина ти на мислене и това, че си толкова открит.
Нека да те питам нещо: Защо според теб някои момчета се държат адски зле с момичетата (по принцип)? Защо докато ги свалят са адски мили, а когато тръгнат с тях просто правят всичко възможно, за да ги извадят извън равновесие, да ги наранят?
Тоя тип момчета наистина са рядкост. И май наистина и рядко се сбъдват "желанията" им... Ама много знам аз какво е да си такъв...
Момчетата се държат "адски зле" с момичетата, защото все още не са дорасли да знаят, че по този начин "няма да стане", а трябва с тях да се държат по доста по-различен начин. Повечето са вече мъже по отношение на "мераците" си спрямо момичетата, и все още деца по отношението си спрямо тях. "Ах колко е хубаво да дърпам косата на Саша! А и по този начин и привличам вниманието към себе си, а аз я харесвам...". Ама пък както и повечето момчета са загубени, така и повечето момичета са пълни шматки, които все още не са осъзнали какво са и какво място заемат в живота... Както и да е...
За втория ти въпрос нямам компетентен отговор, но не мисля, че е така. Ако все пак се случва точно така, то бих казал, че надали изпитваните чувства са истински или поне истински, но все още неосъзнати и неосмислени. Повечето тогава се чудят "какво по дяволите трябва да правя сега", нерешителни са и т.н. А това е може би защото често това им е първата връзка и нямат нужния опит да се справят добре.
Never save anything for the swim back!
Всъщност мерсиPowerPuff_Girl написа:Няма да коментирам стила на разказите ти, защото аз самата не съм квалифицирана да те съдя. Леко ги прочетох, не знам това какво значи. На мен ми хареса обаче много поведението ти с това момиче. Направо ми се прииска, когато срещнах първата си любов, той да се държеше като теб, защото и досега не мога да си обясня любовта ми беше споделена или не. Във всеки случай ти си постъпил много джентълменски и много зряло, а това не го забелязвам в нито едно от момчетата от класа ми (всъщност двама правят изключение).
В разказите ти най-много ми харесва начина ти на мислене и това, че си толкова открит.
Нека да те питам нещо: Защо според теб някои момчета се държат адски зле с момичетата (по принцип)? Защо докато ги свалят са адски мили, а когато тръгнат с тях просто правят всичко възможно, за да ги извадят извън равновесие, да ги наранят?
Не смятам че се справям много добре Сега, но... абе и аз не знам, много объркани неща стават И във връзка с моето объркване ще те питам Теб - защо точно момичетата са мноого мили докато те свалят и т.н. а като тръгнете... и започват да се държат все едно нищо няма и нищо не е станало?? Ето това са Моите наблюдения 
Рекс, Рекс... стига стия реклами моля ти се, мислех че сме спряли вече !
Това което казваш за "Да дърпам косата на Саша..." и други подобни производни е държание на момче 5ти клас МАКСИМУМ!! А сега... аз лично не виждам такива прояви
Днеска (а и наскоро) един приятел ВСЯКО боже междучасие се лиже с една пред стаята. Ама това е вандалщина 
През часовете излиза "до тоалетна" звънка и и тя излиза пред стаята... бла бла, ясно ви е Незнам защо ви го разказах това... правете ако можете си извадете Някакви изводи. И този приятел е дотакава степен влюбен че е станал мноого... мил да го кажем така, щото прети все се правеше на гъзе. А сега го "цъфнах по капацуната" с гъбата за дъска, той падна от смях А преди щеше да ме... и тоя час по химия сме се замеряли с хартийки цялата стая Всъщност аз срещу пет човека, ама аз пък съм си НЕчовек... И да отбележа за протокола... 10 клас съм Смятайте за какво си говорим... такаде Аз сега ще пост продълженийцето, само да го напиша Ahhh, she looked into your jingles,
And saw what laid beneath,
Don't try to save yourself,
The jingle is complete
Fading gently,
Jingling through
Nothing else can jingle
And saw what laid beneath,
Don't try to save yourself,
The jingle is complete
Fading gently,
Jingling through
Nothing else can jingle
И аз така.The Chameleon написа:Aaaaaaа!Малееее,Екс!Как съм могъл да пропусна това твое произведение?!
Прочетох го и ми хареса. Напомня ми на дневник...... Всъщност, за какво ми е подпис? Да редя мъдри слова, които само аз да разбера? Или простотии, с които да бъда запомнен? Не, за подпис ще оставя само това...
Tъкмо прочетох за и последната част за екскурзията и когато се бях наточил да чета следвщата какво да видя!? Щракам трета страница и нищо! Аааа не се излагай така де, давай още, знам, че можеш 
.
."Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите. "Балзак
"Не съм се провалил. Просто открих 10000 начина, които няма да станат." Томас Едисон
"Не съм се провалил. Просто открих 10000 начина, които няма да станат." Томас Едисон
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Ами щом искаш... Ама мен ме кефи бе!Existence написа:Рекс, Рекс... стига стия реклами моля ти се, мислех че сме спряли вече !
Ами обикновено момчетата стават и те едни такива нежни и мили, когато са влюбени. Доста лесно забележимо е, поне съдейки по мен самия.
А иначе примери за "... косата на Саша..." бол! Лично в моя клас е много популярно да "спъваш" (т.е. лекичко да и бутнеш крака докато върви) обекта на желанията си. Или пък да го удряш, дори биеш. Замерването с разни предмети е ежедневие, а да започнеш по някакъв повод (и без повод) да я "мачкаш" и т.н. си е напълно редовно действие. То затова и нашите момчета май са си лузъри! Момичетата от целия клас (т.е. 99% от всички) си падат по едно от момчетата, щото той е (уж) най-хубавия и (уж) най-готиния (в смисъл държане и т.н.). Е, той пък самия е голям глупак, ама това е друг въпрос... Не, направо не мога да го разбера тоя човек!!! Всичките момичета му се натискат да са гаджета с него, а той пък горкия не може да си избере едно от тях. И според мен естествено накрая ще остане на сухо, но това е друг въпрос. Както казваме в класа "радва се на харема си".
Never save anything for the swim back!
-
PowerPuff_Girl
- Мнения: 76
- Регистриран на: 13 Апр 2004 16:03
- Местоположение: Sofia-the big dirrty city
MetalGearRex- Това за първата връзка и нерешителността е точно така! Аз си го обяснявам, че момчето се е чувствало неуверено, защото поне до момента на тръгването демонстрира огрооооооооомен опит в отношенията си с момичетата, а като тръгне с някое...се оказва, че дори не може да се целува! Тази неспособност трябва да се компенсира по някакъв начин - айде да изкараме момичето виновно
Existence - има някои момичета, които са тип "ловец" (аз бях до скоро от тях). Тези момичета обожават да преследват момчетата, да ги печелят....но тогава момчетата им стават безинтересни...просто любовната игра е приключила, вече притежават ловния обект, получават съответната доза самочувствие, имат още една удържана победа. Лошото е, че винаги искат да доминират, но когато започнат да доминират се отегчават от партньора си (ако изобщо се стигне до връзка) и ако той не защити самочувстието си, те започват да го унижават. Това е екстра доза самочувствие..но винаги се чувстват незадоволени, това е лошото, защото гледат на любовта като на бойно поле....
Existence - има някои момичета, които са тип "ловец" (аз бях до скоро от тях). Тези момичета обожават да преследват момчетата, да ги печелят....но тогава момчетата им стават безинтересни...просто любовната игра е приключила, вече притежават ловния обект, получават съответната доза самочувствие, имат още една удържана победа. Лошото е, че винаги искат да доминират, но когато започнат да доминират се отегчават от партньора си (ако изобщо се стигне до връзка) и ако той не защити самочувстието си, те започват да го унижават. Това е екстра доза самочувствие..но винаги се чувстват незадоволени, това е лошото, защото гледат на любовта като на бойно поле....
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Имаш право! Но не мисля, че пък е правилно точно заради това и момичето да се отдръпва от момчето, вместо да го предразположи и да му вдъхне увереност и т.н.
А за тоя тип момчета и момичета ("ловец") само лошо може да се каже. Та съвета ми е, с такива не се занимавайте!
А за тоя тип момчета и момичета ("ловец") само лошо може да се каже. Та съвета ми е, с такива не се занимавайте!
Never save anything for the swim back!
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Значи пък ще е много хубаво и страшно добро и оригинално!The Smith написа:Мерси предварително за продължението!А къде е то?Вчера викаше,че почваш да го пишеш.Та ти два дена ли го пишеш?Existence написа:Ej ej! Stiga s tez razgovori! Ne v moqta tema, a?
Не натискай човека, ако искаш качество, а не само количество! На това "муза" му се вика.
Never save anything for the swim back!
Абе... все го почвам и нещо ме разсейва и не го довършвам... ДОБРЕ Сега почвам и докъдето стигна (на комп на баща ми съм, че на моят ВСЕ ОЩЕ няма нет 
) И така. Започвам да пиша това продължение за трети път...
...........................................................................................................
Мда? Аха? Ахахах и той значи ти... О! Здравейте. Виждам сте дошли отново? Това е добре, означава че разказа ми ви е пленил. Даа... та така, докъде бяхме стигнали? А да. Само секунда да си събера мислите...
Значи влизаме в хижата и първото нещо което ти прави впечатление е, че трябва да се събуеш и да си вземеш чифт от наличните там чехли. Значи мааалко цивилизация, не е да тъпчеш с кални обувки вътре в хижата И така... първата ни работа беше да се настаним, разбира се. Е, не беше една обща стая. Бяха Три общи стаи. С по 8-9 легла всяка и първата ти мисъл е че по цяла нощ ще става купонче и никой няма да спи И така значи в една стая бяхме Аз, Симо, Елена, Румяна, Таня, една мнооооого тъпа и грозна... девойка... и Човека! (заместник директора на "Христо Ботев" - един такъв дядо...) Абе разберете събрахме се най-странната възможна група. В последствие Елена се премести на едно легло с Таня, за да може от съседната претъпкана стая да дойдат Сашо и Христина. Сашо Разбира Се го върза и легна на едно легло с Христина Аххх... и така...
Общо взето докато се усетиш и дойде време за вечеря. Всичко си беше ОК, защото вече се познавахме що годе добре и ставаше лафчето на масата. Ставаше и защото всеки извади нещо за мезе, цопна го на масата, някой като извади две бутилки вино... абе муцка, дори аз пих, а аз не пия! Изпил съм три чаши и хич не ми беше добре като за първи път... Всички изпиха горе долу толкова и в крайна сметка никой не се напи, в което се криеше и част от чара на вечерта. Другата част се криеше във домашното вино на Велко - ей това нещо си беше съвсем като амброзията на боговете... Еххх Ахм... и така.
Легнахме си нормално - в 23:00 и вече нямаше ток. И така в тъмното започнахме да си лафим дооо към 01:00 когато просто двамата със Сашо бяхме ИЗТОЩЕНИ от лигавене. Бяхме в противоположните краища на стаята и си представете какво усилие е да прошепнеш нещо достатъчно силно, че да стигне до другия край на стаята, допълнително осложнявано от факта, че не можеш да си поемеш въздух от хилеж Самият спомен ме разсмива... Просто... не знам другите как са се чувствали, макар и те да се заливаха от смях, но Аз лично на два пъти за малко да се задавя! Особено като дойде разгневения собственик и като изтръси нещо от рода на "А вий да млъкнете, чухте ли? Тука да не ви е долу там, полето? Тука не е поле, тука е планина! Стига сте викали!". Той беше с гръб към мен и аз просто се давех от смях във възглавницата си и като излезе не пропуснахме да му лепнем прякора Балканджи Йово.
На другата сутрин се стана сравнително рано и който искаше тръгна на лека разходка из планината. Тогава взех че се заговорих по-така с Христина и като че ли се сприятелихме де, тогава не бях сигурен още. Та ходихме, обаче по едно време духна някакъв вятър и докато се усетим и една гъста мълга ни обгърна... както беше топло и всички се бяха съблякли по тениски, изведнъж настана един нечовешки пронизващ студ, който се усещаше през блуза и яке... беше ужасно, а водачите най-нагло си говореха, че няма нищо и да продължим! Тогава определено завиждах на Симо и Сашо, които останаха на топло в хижата...
Върнахме се де, без произшествия и сякаш забравили какво се случи по-рано него ден, пак излязохме на студа да катерим скали Намерихме си една отвесна скаличка... не повече от 10 м, единия водач се качи горе и завърза въжето, другия беше долу и ни помагаше, а ние катерим Който искаше разбира се, бяхме само 10 човека де, обаче си беше мноого голям зор да се изкатери това чудо... така го псувах като го изкачих че... И така де, прибрахме се удовлетворени (без Симо - той не успя да го изкатери, обясненията на водачите бяха, че е прекалено едър, следователно тежък, и просто е мноого трудно. И сигурно е така, защото те и двамата бяха като клечки, а и на момичетата им беше мноого лесно да я изкатерят тая скала... ).
Върнахме се в хижата и забавленията продъжиха! Водачите ни организираха малко купонче - значи представете си маса, ама голяма маса. Махнаха покркивката и целта беше както си легнал на масата, да минеш отдолу до другата страна, без да докосваш земята. Това беше просто уникално шоу На широчина първо и след това на дължина. Първият "кръг" беше на една почти квадратна маса, ама трудното беше на наистина голямата правоъгълна (всъшност не беше правоъгълна - ългите бяха заоблени и беше мнооого трудно да се хванеш за тях). Купона беше максимален, опитахме и някои от нас, че и успяхме Беше мноооого забавно докато не дойде Балканджи Йово и не ни развали купончето.
Вечерта беше почти като миналата - пак мезенцето на масата, разликата беше, че вече се познавахме НАИСТИНА добре с всички и си правихме наистина купонче. Още по-смешно беше, че големите бяха долу на масите, а малките - горе в стаята сами запиваха с бира. Ама те Наистина се напиваха, по едно време Велко отиде на втория етаж в тяхната стая... след малко се връща "Яяя, те ни "дадоха" една бутилка вино!". Тъй като това беше последната ни вечер, решихме да я направим наистина незабравима... започнахме да пеем Всякакви народни песни, хора танцувахме... едните пяха, другите танцуваха Йово изнамери отнякъде един револвер и ни пригласяше на "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми... БУМ " И пак си легнахме 23:00 часа де, ама тоя път стояхме до 02:30 някъде. За малко да накарам Христина да легне при мене нея вечер... ама неисе! Вече беше дошла с одяло, с възглавница... и взе че се отказа! То пък тогава вдигнахме толкова врява, че Човека се премести... Просто си лафехме, смяхме се, и по едно време гледам Павката излиза рязко от съседната стая и се просва на земята! Аз обаче си светкам с ГСМ и го видях и тръгнахме да се смеем и той се показа де, и тръгнахме да си лафим и по едно време едното момиче изкрещя и всички "какво бе, какво!?" и в същия момент излиза Генади от изпод леглото й ухилен и също по слипове Таз космата грамада... как се беше промъкнал така и не разбрах. Павката вика "Аз нарочно бе, аз го прикрих" и все пак... моето легло беше до вратата! Та така де... разказвахме си вицове. Цяла вечер си разказвахме вицове за Коне и за Луди. Само И така де... стояхме до 02:30, както вече казах, когато нааай-накрая всички стигнахме до единодушното решение, че трябва да спим.
А знаехме че на другата сутрин трябва да станем 05:00 часа и да тръгнем по изморителния път обратно към хижа Узана - където ни е и автобуса... Разбира се 05:00 Тоньо (водача) не пропусна да ни събуди с ГАДНАТА си аларма на телефона... всички абсолютно скапани от вчера стават... пиеш полузаспал едно кафе и се готвиш... то пък е оказа, че докато не стане достатъчно светло, няма да тръгнем... и общо взето тръгнахме 06:51 (часа е точен )... мислиш си... 6 часа и половина... пътя го знаем, ще бъде по-бързо... и както всичко останало и това се обърка... ооо да обърка се!...
............................................................................................................
Оооо писна ми! това беше пълен провал тази част, но... какво да направя... оф абе вие ще си решите. Приключението почва с ходенето ни 9 часа, минаването през циганското село Скобелево... така де Вие преценете...
Сега почвам и докъдето стигна (на комп на баща ми съм, че на моят ВСЕ ОЩЕ няма нет ) И така. Започвам да пиша това продължение за трети път..............................................................................................................
Мда? Аха? Ахахах и той значи ти... О!
Здравейте. Виждам сте дошли отново? Това е добре, означава че разказа ми ви е пленил. Даа... та така, докъде бяхме стигнали? А да. Само секунда да си събера мислите...Значи влизаме в хижата и първото нещо което ти прави впечатление е, че трябва да се събуеш и да си вземеш чифт от наличните там чехли. Значи мааалко цивилизация, не е да тъпчеш с кални обувки вътре в хижата
И така... първата ни работа беше да се настаним, разбира се. Е, не беше една обща стая. Бяха Три общи стаи. С по 8-9 легла всяка и първата ти мисъл е че по цяла нощ ще става купонче и никой няма да спи И така значи в една стая бяхме Аз, Симо, Елена, Румяна, Таня, една мнооооого тъпа и грозна... девойка... и Човека! (заместник директора на "Христо Ботев" - един такъв дядо...) Абе разберете събрахме се най-странната възможна група. В последствие Елена се премести на едно легло с Таня, за да може от съседната претъпкана стая да дойдат Сашо и Христина. Сашо Разбира Се го върза и легна на едно легло с Христина Аххх... и така...Общо взето докато се усетиш и дойде време за вечеря. Всичко си беше ОК, защото вече се познавахме що годе добре и ставаше лафчето на масата. Ставаше и защото всеки извади нещо за мезе, цопна го на масата, някой като извади две бутилки вино... абе муцка, дори аз пих, а аз не пия! Изпил съм три чаши и хич не ми беше добре като за първи път... Всички изпиха горе долу толкова и в крайна сметка никой не се напи, в което се криеше и част от чара на вечерта. Другата част се криеше във домашното вино на Велко - ей това нещо си беше съвсем като амброзията на боговете... Еххх
Ахм... и така.Легнахме си нормално - в 23:00 и вече нямаше ток. И така в тъмното започнахме да си лафим дооо към 01:00 когато просто двамата със Сашо бяхме ИЗТОЩЕНИ от лигавене. Бяхме в противоположните краища на стаята и си представете какво усилие е да прошепнеш нещо достатъчно силно, че да стигне до другия край на стаята, допълнително осложнявано от факта, че не можеш да си поемеш въздух от хилеж
Самият спомен ме разсмива... Просто... не знам другите как са се чувствали, макар и те да се заливаха от смях, но Аз лично на два пъти за малко да се задавя! Особено като дойде разгневения собственик и като изтръси нещо от рода на "А вий да млъкнете, чухте ли? Тука да не ви е долу там, полето? Тука не е поле, тука е планина! Стига сте викали!". Той беше с гръб към мен и аз просто се давех от смях във възглавницата си и като излезе не пропуснахме да му лепнем прякора Балканджи Йово.На другата сутрин се стана сравнително рано и който искаше тръгна на лека разходка из планината. Тогава взех че се заговорих по-така с Христина и като че ли се сприятелихме де, тогава не бях сигурен още. Та ходихме, обаче по едно време духна някакъв вятър и докато се усетим и една гъста мълга ни обгърна... както беше топло и всички се бяха съблякли по тениски, изведнъж настана един нечовешки пронизващ студ, който се усещаше през блуза и яке... беше ужасно, а водачите най-нагло си говореха, че няма нищо и да продължим! Тогава определено завиждах на Симо и Сашо, които останаха на топло в хижата...
Върнахме се де, без произшествия и сякаш забравили какво се случи по-рано него ден, пак излязохме на студа да катерим скали
Намерихме си една отвесна скаличка... не повече от 10 м, единия водач се качи горе и завърза въжето, другия беше долу и ни помагаше, а ние катерим Който искаше разбира се, бяхме само 10 човека де, обаче си беше мноого голям зор да се изкатери това чудо... така го псувах като го изкачих че... И така де, прибрахме се удовлетворени (без Симо - той не успя да го изкатери, обясненията на водачите бяха, че е прекалено едър, следователно тежък, и просто е мноого трудно. И сигурно е така, защото те и двамата бяха като клечки, а и на момичетата им беше мноого лесно да я изкатерят тая скала... ).Върнахме се в хижата и забавленията продъжиха!
Водачите ни организираха малко купонче - значи представете си маса, ама голяма маса. Махнаха покркивката и целта беше както си легнал на масата, да минеш отдолу до другата страна, без да докосваш земята. Това беше просто уникално шоу На широчина първо и след това на дължина. Първият "кръг" беше на една почти квадратна маса, ама трудното беше на наистина голямата правоъгълна (всъшност не беше правоъгълна - ългите бяха заоблени и беше мнооого трудно да се хванеш за тях). Купона беше максимален, опитахме и някои от нас, че и успяхме Беше мноооого забавно докато не дойде Балканджи Йово и не ни развали купончето.Вечерта беше почти като миналата - пак мезенцето на масата, разликата беше, че вече се познавахме НАИСТИНА добре с всички и си правихме наистина купонче. Още по-смешно беше, че големите бяха долу на масите, а малките - горе в стаята сами запиваха с бира. Ама те Наистина се напиваха, по едно време Велко отиде на втория етаж в тяхната стая... след малко се връща "Яяя, те ни "дадоха" една бутилка вино!". Тъй като това беше последната ни вечер, решихме да я направим наистина незабравима... започнахме да пеем Всякакви народни песни, хора танцувахме... едните пяха, другите танцуваха
Йово изнамери отнякъде един револвер и ни пригласяше на "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми... БУМ " И пак си легнахме 23:00 часа де, ама тоя път стояхме до 02:30 някъде. За малко да накарам Христина да легне при мене нея вечер... ама неисе! Вече беше дошла с одяло, с възглавница... и взе че се отказа! То пък тогава вдигнахме толкова врява, че Човека се премести... Просто си лафехме, смяхме се, и по едно време гледам Павката излиза рязко от съседната стая и се просва на земята! Аз обаче си светкам с ГСМ и го видях и тръгнахме да се смеем и той се показа де, и тръгнахме да си лафим и по едно време едното момиче изкрещя и всички "какво бе, какво!?" и в същия момент излиза Генади от изпод леглото й ухилен и също по слипове Таз космата грамада... как се беше промъкнал така и не разбрах. Павката вика "Аз нарочно бе, аз го прикрих" и все пак... моето легло беше до вратата! Та така де... разказвахме си вицове. Цяла вечер си разказвахме вицове за Коне и за Луди. Само И така де... стояхме до 02:30, както вече казах, когато нааай-накрая всички стигнахме до единодушното решение, че трябва да спим. А знаехме че на другата сутрин трябва да станем 05:00 часа и да тръгнем по изморителния път обратно към хижа Узана - където ни е и автобуса... Разбира се 05:00 Тоньо (водача) не пропусна да ни събуди с ГАДНАТА си аларма на телефона... всички абсолютно скапани от вчера стават... пиеш полузаспал едно кафе и се готвиш... то пък е оказа, че докато не стане достатъчно светло, няма да тръгнем... и общо взето тръгнахме 06:51 (часа е точен
)... мислиш си... 6 часа и половина... пътя го знаем, ще бъде по-бързо... и както всичко останало и това се обърка... ооо да обърка се!...............................................................................................................
Оооо писна ми!
това беше пълен провал тази част, но... какво да направя... оф абе вие ще си решите. Приключението почва с ходенето ни 9 часа, минаването през циганското село Скобелево... така де Вие преценете...Ahhh, she looked into your jingles,
And saw what laid beneath,
Don't try to save yourself,
The jingle is complete
Fading gently,
Jingling through
Nothing else can jingle
And saw what laid beneath,
Don't try to save yourself,
The jingle is complete
Fading gently,
Jingling through
Nothing else can jingle
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Mхм... беше си тъпа, ама какво да се прави... Everybody has his Ups and Downs Просто може да се каже... абе да не се оправдавам! Дай да видим другите...
Everybody has his Ups and Downs Просто може да се каже... абе да не се оправдавам! Дай да видим другите... Ahhh, she looked into your jingles,
And saw what laid beneath,
Don't try to save yourself,
The jingle is complete
Fading gently,
Jingling through
Nothing else can jingle
And saw what laid beneath,
Don't try to save yourself,
The jingle is complete
Fading gently,
Jingling through
Nothing else can jingle
Ти трябва да ги дадеш другите,не ние.Existence написа:Mхм... беше си тъпа, ама какво да се прави...
Нищо,че е тъпа тая част.Нали е в духа на разказа и може би подготвя за нещо ново и итересно.Айде дай следващата.
Dein Glück
ist nicht mein Glück,
ist mein Unglück!
ist nicht mein Glück,
ist mein Unglück!
-
MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Oх бедни ми Създателю... "Съспенс" означава "интрига, напрежение". И точно в случая не знам къде го намираш тоя "съспенс"!?!?!creator написа:На мен ми хареса точно тая част най-много. Има съспенс, както обичам да казвам, въпреки че не знам какво означава тази дума.
Never save anything for the swim back!