Форум на PC Mania

След време Ник пристигна в съседното градче, където имаше ресторант, който той, лично, много уважаваше. Не беше първа класа, но кухнята беше много добра и винаги беше пълно. Ник харесваше този ресторант и поради простата причина, че повечето от хората в него са все любители на високите скорости и винаги се намираше някой с който да си поговори. Той излезе плавно от колата си, огледа се и видя черното BMW на един познат от този ресторант. Те не бяха близки приятели, но не пропускаха да си говорят за нови събития около Света на Скоростта. Ник влезе в ресторанта, видя, че любимата му маса е свободна и седна на нея. Собственикът на черното BMW, с прякор JA, го забеляза и дойде на масата при него, питайки го учтиво дали може да седне.
- Здрасти Ник... Какво те води насам?
- Ами силният глад и самотата – отвърна Ник и леко се усмихна. Ти как си?
- Добре за сега.
Ник се позамисли за момент и си каза на ум “Хм... Защо не...” и реши да каже това което мислеше на JA.
- Виж сега... – започна той – С един приятел сме решили да направим едно състезанийце с колите си и тъй като твоето BMWм макар и малко на размери има добри данни. Голям двигател, мощен е, и се чудех дали не искаш и ти да дойдеш като всичко това, разбира се, ще бъде без известието на представителите на закона. Навит ли си?
- Ами... Какво да ти кажа... Струва ми се малко рисковано с тези ченгета. Те са плъзнали навсякъде тези дни... Може би са усетили нещо.
- Не мисля. Все още никой не знае освен аз, ти, инициатора на идеята и още един приятел.
- Ми в такъв случай участвам и аз... Какво по-точно ще е състезанието и кога?
- Ами ще има драг състезания и обикновени. Мислихме да има и дрифт, но обстоятелствата в тази “свободна” държава не позволяват това. Колкото до датата... още не сме я уточнили. Като решим ще намина да ти кажа.
- Добре. Няма проблеми. Извини ме, но имам малко работа и трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно. Приятен обяд.
- ОК. Мерси.
JA се отправи към изхода на ресторанта и излезе, а Ник остана да обядва. През това време Дориън пристигна до дома на Кевин, но колата на приятеля му я нямаше паркирана отвън. Дориън се позамисли, но въпреки всичко реши да звънне на вратата. Доближи се с горда походка до вратата и натисна звънеца. Никой не отвори вратата и затова той звънна отново. След известно време се чу отвътре “Добре де, добре!! Ей сега идвам! Имай малко търпение!”. Минаха около 2 минути и Кевин се появи на вратата.
- Здрасти. Извинявай, но съм малко зает в момента и не можах да отворя веднага.
- Разбирам – каза Дориън и намигна на Кевин – Аз всъщност съм тук да те питам нещо. Смятаме да направим едно състезание с коли. Няма да е легално, разбира се, но ще бъде забавно. Вътре ли си?
- Естествено! Не е нужно да ме питаш. Аз винаги съм “за”. Познавам един приятел който също може да иска. Има много добра кола.
- Дам. Колкото сме повече, толкова по-добре. Добре аз сега ще тръгвам да те оставя намира и ще отида да говора с Пол. – каза Дориън на Кевин.
- Няма проблем. Аз сега ще се обадя на приятеля си.
- Добре. О, да, датата.... Още не е уточнена. Като решим кои ще сме ще се съберем да обсъдим нещата взаимно. Чао.
- Чао – отвърна Кевин.
Дориън се качи в черния си McLaren и потегли, а Кевин влезе в къщата си и по най-бързия начин се докопа до телефона, вдигна го и навъртя номера.
- Здрасти Доминик. Кевин те безпокои... Може ли да се видим след около един час спешно.
- Ох, Кевин – изпъшка Доминик сънливо – Здрасти. Наистина ли е толкова спешно?
- Да.
- Добре тогава. След един час в кръчмата “Суахили” на Спийд Роуд номер 21.
- Добре. Чао.
- Чао.

Айде! Написах! Можех и още както бех тръгнал на фона на Darude, ама си викам "Айде се пак на по-малки постове"

Бива го, ама дай малко адреналин вече, става скучно.

MM13_666 написа:Бива го, ама дай малко адреналин вече, става скучно.

Че нали трябва да се съберат хората? Началото винаги е тъпо...

Яко е дано в следващата част има състезанаие.

B*ReaL написа:Яко е дано в следващата част има състезанаие.

Брейййй.... ще ти викам екстрасенс . Между дугото ако не ме домързи може да пусна още еда част тази вечер към единадесет, дванадесет един или два. Е, може и към три или четири но е малко вероятно.

Страшно е!Въпреки че няма още състезания,очакването което създаваш е невероятно...Само едно исках да ти кажа.Кевин не трябваше да бъде общителен нали...а сега изведнъж некви приятели му звънят не знам си кво...

Еми това е част от разказа. Се някой трябва да му каже да участва.

az "dominic toretto" predpo4itam da me nari4a6 TORETTO!!!

Mnogo e iako .........

The Only написа:

B*ReaL написа:Яко е дано в следващата част има състезанаие.

Брейййй.... ще ти викам екстрасенс . Между дугото ако не ме домързи може да пусна още еда част тази вечер към единадесет, дванадесет един или два. Е, може и към три или четири но е малко вероятно.

Добре преставам

The_Count написа:az "dominic toretto" predpo4itam da me nari4a6 TORETTO!!!

НП

Айде днес пускам продължение ...

Докато Кевин се приготвяше за срещата си със Доминик Торетто, Ерик Дрейвън, човек полудял за екстремни спортове, а и луд в буквален смисъл, се разхождаше на един от мостовете във Вашингтон с приятелката си, обмисляйки как да се хвърли с колата си. Той вече имаше опит в това, но тъй като сега беше със своето Диабло с оранжеви винили отстрани под формата на пламъци, се отказа. Диаблото беше единствената негова скъпоценност и не искаше да я разбива като не малкото други коли. Реши да отиде в кръчмата “Суахили” с приятелката си и да пийнат по нещо. Не дълго след като си поръчаха питиетата през вратата на старата кръчма влязоха Кевин и Торетто. Тъй като имаше само една свободна маса, те седнаха на нея, но тя се оказа непосредствено до масата на Ерик и приятелката му. Тъй като Кевин не беше от много общителните хора той не обърна внимание на това, че Торетто каза “Здрасти” на Ерик, и седна на стола в ъгъла на стаята. Торетто седна до него и му каза да се запознае с Ерик, но Кевин твърдо отказа. Кевин не обичаше безсмислените разговори затова каза на приятеля си:
- Виж, аз нямам много време, затова нека караме по същество. Доведох те тук за да те попитам дали искаш да участваш във състезанията които ще проведем с няколко други хора. Ще бъдат с коли, но ще ги държим в сянка от Закона, че може да стане лошо. Още не сме се уговорили за датата на първото състезание. За сега се събират хора.
- Ами... Не знам... Това да сме в нарушение и да се спотайваме ми звучи доста опасно. Ами ако и тикнат в пандиза?
- Не се притеснявай за т’ва. Дориън ще се оправи с ченгетата.
- Е, в такъв случай съм вътре.
- Отлично. Аз тръгвам. Айде. До скоро.
- Чакай бе! Много рано тръгваш! Дори не си изпи бирата!
- Съжалявам. Познаваш ме. – каза Кевин и излезе от кръчмата.
- Какъв загубеняк! – обърна се Ерик към Торетто. – Ще го размажа на състезанията!
- Тебе пък кой те е поканил?
- Аз сам се поканих. Щом се събират хора, няма да имате нищо против едно мощно Диабло дето ще ви ебе майката.
- ТАКА ЛИ ЩЕ МИ ГОВОРИШ БЕ? А ЗАГУБЕНЯК ЩЕ ВИКАШ НА БАЩА СИ! ИСКУФЯЛ КАЛЪФ ТАКЪВ! – каза Торетто крещейки ядосано.
- И ти си същия! – отвърна Ерик. – Хайде като си толкова велик да висим как ще хубаво ще ти измия стъклата на скапаното Mitsubishi Eclipse с прах от моето Диабло!
- Съгласен. Но ако изгубиш ми даваш 200 долара.
- Добре – отвърна Ерик уверен в победата си.
Забравяйки за приятелката си, Ерик излезе заедно с Торетто от кръчмата и се качиха в колите си. Mitsubishi-то на Торетто беше доста привлекателно на вид. Беше зелено на цвят със сини винили под формата на пламъци, с надпис “Sparko!” на задното стъкло и реклами на “NOS”, “NEW Speed” и “Eclipse” отстрани. Двамата тръгнаха рязко от паркинга на кръчмата и се без да мислят накъде отиват, минаха през един от дългите мостове в града, право към местното полицейско управление. Моста беше почти празен по това време на деня и не беше трудно за малкото им състезание, което изведнъж се превърна във истинска гонка след като четири полицейски коли се присъединиха. Ерик и Торетто натиснаха газта на колите си до дупка и километражът им вече достигаше почти 200 км/ч. След като полицаите останаха някъде назад, докато Ерик се оглеждаше за тях, Торетто го задмина като спрял, но след няколко остри завоя се наложи да спре. Беше забравил да зареди бензин, но напери начин да се оправдае пред Ерик. След като и двамата излязоха от колите си Торетто започна:
- Какво стана бе батка? Нещо май не ти върви колата, а?
- Ще видиш ти! Просто се заплеснах по ченгетата!
- Хайде сега... оправдания.
- Ще се видим на състезанията! – каза Ерик ядосан, качи се в колата си и потегли.

Радвай се народе! Сори за закъснението.

Супер е!

Mного здраво продалзение , браво ............

Много бедно описание на състезанието даде. Дано това се оправи с времето. Иначе е готино.

The CROW написа:Връщаме си го, а?

Моля? За какво?

Готино е.