Силата на прятелството:Част Първа-На път
Луната беше в зенита си и хвърляйки бледата си светлина към земята я покриваше като пелена,едновременно странно красива и мистериозна.Сякаш точно под нея обаче се беше развихрила грозна сцена,толкова обичайна за смъртните и толкова тъжна според по-висшите форми на живот.Селцето на диваците беше почти напълно опустошено и във всички части се водеха ожесточени битки.В единия край на селището Артър извади меча си от трупа на поредната си жертва и се огледа с болка.На няколко метра от него Алтей нямаше проблеми със своя противник и го помете с един удар на двойната си брадва.Ричард сякаш танцуваше между вражеските редици и сееше хаос със всеки удар.Не го бяха дори одраскали,ризницата му беше все така бляскава и единствено потната му кестенява коса показваше че е в центъра на бойното поле.С мощна светкавична дъга отхвърли трима от враговете си настрани с тежки рани в корема и продължи да вършее безстрашно нападателите.Артър можеше само да му се възхищава,ако не заради изключителните му умения,то поне поради смелостта и хладнокръвието му."А е само на 16"-помисли едновременно с възхищение и горчивина младежа.-"Дали изобщо знае какво е безгрижно детство?"
Макар приятелите постоянно да съкращаваха противниците си,те сякаш нямаха край.Когато един паднеше,други двама заставаха на мястото му.А най-лошото беше че все по-рядко Артър успяваше да види някой от диваците да се бие.Скоро групата неволно започна да се придвижва към центъра на селцето,подтиквана от яростните атаки по фланговете.Младежът посече с мъка мъжа пред себе си и за пръв път усети тежката умора,стараеща се сякаш да го повали на земята.Той тръсна ядосано глава и огледа полесражението за някакви промени.Единствено Пиерт беше заобиколен от малко повечко противници,защото на него се падаше честта да осигурява бавното оттегляне към центъра.Силен вик разцепи въздуха и двама от убииците паднаха посечени,а зад тях скочиха двамата предводители на диваците.Високата жена беше цялата в кръв но се държеше на крака и държеше уверено тежкия меч в дясната си ръка.По-възрастният им домакин въздъхна и пристъпи след нея,когато изведнъж ококори очи и отвори уста,но от нея излязоха единствено нечленоразделни хриптящи звуци.Той се строполи на земята по очи а от врата му стърчеше дълга стрела.Високата жена изкрещя с безсилие и се впусна да го вдигне.Извърна тялото му настрани и се вгледа в почти склопените му очи.Умиращият войн я дари с последна усмивка и премина в другия свят.Франциска се изправи до нея с двата ножа в ръце и огледа няколкото убиици срещу себе си с настървение.
-Хайде сега ди ви видя,проклетници!-изкрещя обезумяла тя и мълниеносно оръжията й полятаха от ръцете и се забиха в гръкляните на двама от противниците й.Нови два ножа изхвърчаха и повалиха други двама с перфектна точност.Артър нямаше време да се удивлява на скритите способности на Франциска защото нов убиец изглежда беше използвал краткото объркване и се беше промъкнал между Пиерт.Замахна с меча си към гърдите на младежа и срещна силен отпор.Затанцуваха с оръжията си ожесточено и Артър тъкмо започна да се притеснява дали няма да намери смъртта си тук,когато атаките на противника му се забавиха внезапно,той изртъпна и се свлече с нескрито удивление в очите.Над него се извисяваше предводителката на диваците и погледна трупа с отвращение.
-Това да не ти е дуел?Нищо не е честно когато се бориш за живота си.-и тя се хвърли към Пиерт да защитава ариергарда.Скоро нападателите започнаха видимо да намаляват а след няколко минути вече само една малка група беше останала в авангарда.Ринамир произнесе тихо заклинание и земята под тях избухна с все сила,а те изхвърчаха във всички посоки.Приятелите се свлякоха сломени от умора на земята и около минута никой не проговори.Внезапно старецът се изправи и, както напоследък ставаше, започна неизбежния разговор.
-Така,мисля че преживяхме наистина много в последните няколко дни.Смятам че сега мисията ни добива още по-голям смисъл.Щом Черният убиец има възможността да изпраща малки армии,значи със сигурност е нщо повече от обикновена заплаха.Мисля че Иртиг ел'Стейн е най-правилната дестинация в случая.Трябва да съобщим за ставащото на щаб квартирата.
-Съгласен съм.-кимна Джон,който се беше подпрял на двуръкия си меч и дишаше тежко.
-Ще дойда с вас.-проговори внезапно предводителката на диваците,склонила глава.-Няма какво повече да правя тук а и смятам да отмъстя за смъртта на всички,който загинаха тази вечер.Те заслужават поне това.-тя вдигна глава и се запъти към единият край на селцето.-Какво чакате?Итриг ел'Стейн е на тук.-провикна се тя без да се обръща.-Между другото,казвам се Кора.
На приятелите не им остана нищо друго освен да я последват въпреки смазващата умора."Нов член на групата-нов късмет"-помисли доволен Артър и пое по същия този път,който все не успяваше да извърви.Този към бъдещето си.
Макар приятелите постоянно да съкращаваха противниците си,те сякаш нямаха край.Когато един паднеше,други двама заставаха на мястото му.А най-лошото беше че все по-рядко Артър успяваше да види някой от диваците да се бие.Скоро групата неволно започна да се придвижва към центъра на селцето,подтиквана от яростните атаки по фланговете.Младежът посече с мъка мъжа пред себе си и за пръв път усети тежката умора,стараеща се сякаш да го повали на земята.Той тръсна ядосано глава и огледа полесражението за някакви промени.Единствено Пиерт беше заобиколен от малко повечко противници,защото на него се падаше честта да осигурява бавното оттегляне към центъра.Силен вик разцепи въздуха и двама от убииците паднаха посечени,а зад тях скочиха двамата предводители на диваците.Високата жена беше цялата в кръв но се държеше на крака и държеше уверено тежкия меч в дясната си ръка.По-възрастният им домакин въздъхна и пристъпи след нея,когато изведнъж ококори очи и отвори уста,но от нея излязоха единствено нечленоразделни хриптящи звуци.Той се строполи на земята по очи а от врата му стърчеше дълга стрела.Високата жена изкрещя с безсилие и се впусна да го вдигне.Извърна тялото му настрани и се вгледа в почти склопените му очи.Умиращият войн я дари с последна усмивка и премина в другия свят.Франциска се изправи до нея с двата ножа в ръце и огледа няколкото убиици срещу себе си с настървение.
-Хайде сега ди ви видя,проклетници!-изкрещя обезумяла тя и мълниеносно оръжията й полятаха от ръцете и се забиха в гръкляните на двама от противниците й.Нови два ножа изхвърчаха и повалиха други двама с перфектна точност.Артър нямаше време да се удивлява на скритите способности на Франциска защото нов убиец изглежда беше използвал краткото объркване и се беше промъкнал между Пиерт.Замахна с меча си към гърдите на младежа и срещна силен отпор.Затанцуваха с оръжията си ожесточено и Артър тъкмо започна да се притеснява дали няма да намери смъртта си тук,когато атаките на противника му се забавиха внезапно,той изртъпна и се свлече с нескрито удивление в очите.Над него се извисяваше предводителката на диваците и погледна трупа с отвращение.
-Това да не ти е дуел?Нищо не е честно когато се бориш за живота си.-и тя се хвърли към Пиерт да защитава ариергарда.Скоро нападателите започнаха видимо да намаляват а след няколко минути вече само една малка група беше останала в авангарда.Ринамир произнесе тихо заклинание и земята под тях избухна с все сила,а те изхвърчаха във всички посоки.Приятелите се свлякоха сломени от умора на земята и около минута никой не проговори.Внезапно старецът се изправи и, както напоследък ставаше, започна неизбежния разговор.
-Така,мисля че преживяхме наистина много в последните няколко дни.Смятам че сега мисията ни добива още по-голям смисъл.Щом Черният убиец има възможността да изпраща малки армии,значи със сигурност е нщо повече от обикновена заплаха.Мисля че Иртиг ел'Стейн е най-правилната дестинация в случая.Трябва да съобщим за ставащото на щаб квартирата.
-Съгласен съм.-кимна Джон,който се беше подпрял на двуръкия си меч и дишаше тежко.
-Ще дойда с вас.-проговори внезапно предводителката на диваците,склонила глава.-Няма какво повече да правя тук а и смятам да отмъстя за смъртта на всички,който загинаха тази вечер.Те заслужават поне това.-тя вдигна глава и се запъти към единият край на селцето.-Какво чакате?Итриг ел'Стейн е на тук.-провикна се тя без да се обръща.-Между другото,казвам се Кора.
На приятелите не им остана нищо друго освен да я последват въпреки смазващата умора."Нов член на групата-нов късмет"-помисли доволен Артър и пое по същия този път,който все не успяваше да извърви.Този към бъдещето си.
Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
Пътуваха близо седмица без нищо сериозно да им се случи.Нима преследвачите им бяха изгубили интерес?Едва ли.Артър не вярваше че след толкова усилия те ще се откажат-все пак групата беше може би единтствената заплаха новината за Черния убиец да стигне до централния щаб.А те на всяка цена трябваше да докладват за случилото се.Каквото и да им струваше,поне един от тях трябваше да се добере до Иртиг ел'Стейн.
През по-голямата част от пътуването никой не проговаряше,само на моменти Джон или Ринамир се опитваха да разведрят обстановката,но като виждаха намръщеното изражение на Франциска,бързо се отказваха.Никой не смееше да спомене Черния убиец,понеже и без това куражът им беше на свършване,а без него нямаха шанс да издържат на изпитанието.Самият Артър не помнеше да е обелил и думичка откакто напуснаха опустошения лагер на диваците.Често се чудеше дали бяха победили в онази битка.Наистина,убиха всички нападатели,но на каква цена?Всичките жители бяха загинали,нямаше и следа от оцелели.Селцето беше почти изравнено със земята,а с него сякаш си беше отишла и надеждата на Кора.Високата жена хвърляше постоянно тъжни погледи или към хоризонта,или към едва тревистата земя,но нито веднъж не погледна Артър,а той ходеше точно до нея.Всяка вечер,когато си правеха лагер,цялата група бе смазана от умора и младежът адски много съжаляваше че не бяха взели коне от Велкинстейл.А нямаше и изгледи да попаднат на друго градче преди самия Тристан,откъдето смятаха да поемат по вода към Иртиг ел'Стейн.Артър не знаеше да има щаб в Тристан,което го обезнадеждаваше още повече.Но въпреки всичко продължаваше със същата уморена походка към бъдещето си.
На седмия ден откакто напуснаха селото на диваците в далечината се появиха високи извиващи се валма дим.Никой не знаеше със сигурност какво означава това,но Артър напоследък беше свикнал да мисли винаги най-лошото и сега пушекът сякаш му крещеше"Не виждаш ли че Тристан гори?"Младежът не искаше да повярва на отчаянието си,не и когато смелостта му бе така нужна.И без това пътят им продължаваше натам,така че щяха да видят причината за дима независимо дали го искаха или не.По принцип Джон бе по ориентацията и заедно с Франциска водеха групата,но никой от тях не знаеше точноро местоположение на Тристан.От вчера въздухът беше станал по-влажен и някакси по-тежък,Артър не изпусна тази подробност.Това беше предпоставка че имаше воден басейн наблизо.Всичко се подреждаше не по начина,по който младежът би желал.Според всеобщото мнение бяха близо до града,а и въздухът беше почти сигурно доказателство че морето е близо.
Когато изкачиха високия хълм и съзряха гледката долу,всички ахнаха неволно,макар отдавна да се досещаха за отговора.Нямаше планини в околността,само равнини и малки хълмчета.Цялата долина пред тях сигурно беше била невероятно красива.Сега обаче тревата беше зверски изпотъпкана,дървета не се виждаха изобщо,а красивото тясно море имаше странен цвят,опасно близо до розово-син.Стомахът на Артър се загърчи за секунда при мисълта какво може да означава това,но младежът се сдържа пред гледката.Не знаеше дали обаче ще се стърпи и когато навлязат в доковете.Малкият но доскоро преуспяващ град Тристан тънеше в руини и стара жар.Целият град бе изравнен със земята.Единствено няколко стени на къщи покрити със сажди бяха останали изправени над останките от порутените сгради.Това можеше да означава само едно-Черният убиец.Поредният му удар беше точно в десятката."Дали нарочно разрушава всичко добро по пътя ни или това е просто съвпадение?"-зачуди се Артър.Нямаше време да размишлява върху това защото Джон се затича с подновени сили към руините и приятелите го последваха,къде с неохота,къде с любопитство.След няколко минути тичане по съвсем лекия наклон на хълма Артър усети че усеща огромна умора.Беше изгубил силите си преди доста време и сега изобщо не беше във форма.Трябваше му удобен креват,хубаво вино,прясна храна и малко успокоение,но всичко това му липсваше а и изглежда щеше да се размине с удобствата в Тристан.
Стигнаха до началото на руините,където навярно се беше намирала портата за града,сега захвърлена на няколко метра и с жестоки изгаряния може би от горящ таран или огнена магия.Артър пусна кратка молитва към боговете да осигурят спокоен път на загиналите към Вечните полета,където да почиват в мир.Почти навсякъде се виждах трупове на загинали мъже,жени и деца на всякаква възраст.Някакво малко момиченце беше посечено в гръб а в дясната му ръка имаше оцапана от кръв кукла.Ричард стисна юмрук и в очите му се прочете суровото изражение на човек,решен да отмъщава.От кафявите му очи сякаш бликаха свирепи пламъци,готови да разъсат всичко и всеки.По скулите на Кора се спусна самотна сълза,но тя бързо я изтри с опакото на ръката си и се направи че не я е имало.Смъртта витаеше тук вече от може би два дни.Засилената воня на изгоряла плът се вряза в нозрдите на Артър и той усети как този път няма да издържи,наведе се на една страна и повърна отвратен.Единствено Уилям го погледна но изражението му си остана безизразно като камък и младежът можеше само да му бъде благодарен.
-Към доковете.-каза високо Джон и поведе към морето,което безпроблемно се виждаше над високите около метър руини.Поне той беше запазил самообладение и поведе групата към последната им останала надежда.
През по-голямата част от пътуването никой не проговаряше,само на моменти Джон или Ринамир се опитваха да разведрят обстановката,но като виждаха намръщеното изражение на Франциска,бързо се отказваха.Никой не смееше да спомене Черния убиец,понеже и без това куражът им беше на свършване,а без него нямаха шанс да издържат на изпитанието.Самият Артър не помнеше да е обелил и думичка откакто напуснаха опустошения лагер на диваците.Често се чудеше дали бяха победили в онази битка.Наистина,убиха всички нападатели,но на каква цена?Всичките жители бяха загинали,нямаше и следа от оцелели.Селцето беше почти изравнено със земята,а с него сякаш си беше отишла и надеждата на Кора.Високата жена хвърляше постоянно тъжни погледи или към хоризонта,или към едва тревистата земя,но нито веднъж не погледна Артър,а той ходеше точно до нея.Всяка вечер,когато си правеха лагер,цялата група бе смазана от умора и младежът адски много съжаляваше че не бяха взели коне от Велкинстейл.А нямаше и изгледи да попаднат на друго градче преди самия Тристан,откъдето смятаха да поемат по вода към Иртиг ел'Стейн.Артър не знаеше да има щаб в Тристан,което го обезнадеждаваше още повече.Но въпреки всичко продължаваше със същата уморена походка към бъдещето си.
На седмия ден откакто напуснаха селото на диваците в далечината се появиха високи извиващи се валма дим.Никой не знаеше със сигурност какво означава това,но Артър напоследък беше свикнал да мисли винаги най-лошото и сега пушекът сякаш му крещеше"Не виждаш ли че Тристан гори?"Младежът не искаше да повярва на отчаянието си,не и когато смелостта му бе така нужна.И без това пътят им продължаваше натам,така че щяха да видят причината за дима независимо дали го искаха или не.По принцип Джон бе по ориентацията и заедно с Франциска водеха групата,но никой от тях не знаеше точноро местоположение на Тристан.От вчера въздухът беше станал по-влажен и някакси по-тежък,Артър не изпусна тази подробност.Това беше предпоставка че имаше воден басейн наблизо.Всичко се подреждаше не по начина,по който младежът би желал.Според всеобщото мнение бяха близо до града,а и въздухът беше почти сигурно доказателство че морето е близо.
Когато изкачиха високия хълм и съзряха гледката долу,всички ахнаха неволно,макар отдавна да се досещаха за отговора.Нямаше планини в околността,само равнини и малки хълмчета.Цялата долина пред тях сигурно беше била невероятно красива.Сега обаче тревата беше зверски изпотъпкана,дървета не се виждаха изобщо,а красивото тясно море имаше странен цвят,опасно близо до розово-син.Стомахът на Артър се загърчи за секунда при мисълта какво може да означава това,но младежът се сдържа пред гледката.Не знаеше дали обаче ще се стърпи и когато навлязат в доковете.Малкият но доскоро преуспяващ град Тристан тънеше в руини и стара жар.Целият град бе изравнен със земята.Единствено няколко стени на къщи покрити със сажди бяха останали изправени над останките от порутените сгради.Това можеше да означава само едно-Черният убиец.Поредният му удар беше точно в десятката."Дали нарочно разрушава всичко добро по пътя ни или това е просто съвпадение?"-зачуди се Артър.Нямаше време да размишлява върху това защото Джон се затича с подновени сили към руините и приятелите го последваха,къде с неохота,къде с любопитство.След няколко минути тичане по съвсем лекия наклон на хълма Артър усети че усеща огромна умора.Беше изгубил силите си преди доста време и сега изобщо не беше във форма.Трябваше му удобен креват,хубаво вино,прясна храна и малко успокоение,но всичко това му липсваше а и изглежда щеше да се размине с удобствата в Тристан.
Стигнаха до началото на руините,където навярно се беше намирала портата за града,сега захвърлена на няколко метра и с жестоки изгаряния може би от горящ таран или огнена магия.Артър пусна кратка молитва към боговете да осигурят спокоен път на загиналите към Вечните полета,където да почиват в мир.Почти навсякъде се виждах трупове на загинали мъже,жени и деца на всякаква възраст.Някакво малко момиченце беше посечено в гръб а в дясната му ръка имаше оцапана от кръв кукла.Ричард стисна юмрук и в очите му се прочете суровото изражение на човек,решен да отмъщава.От кафявите му очи сякаш бликаха свирепи пламъци,готови да разъсат всичко и всеки.По скулите на Кора се спусна самотна сълза,но тя бързо я изтри с опакото на ръката си и се направи че не я е имало.Смъртта витаеше тук вече от може би два дни.Засилената воня на изгоряла плът се вряза в нозрдите на Артър и той усети как този път няма да издържи,наведе се на една страна и повърна отвратен.Единствено Уилям го погледна но изражението му си остана безизразно като камък и младежът можеше само да му бъде благодарен.
-Към доковете.-каза високо Джон и поведе към морето,което безпроблемно се виждаше над високите около метър руини.Поне той беше запазил самообладение и поведе групата към последната им останала надежда.
Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
-
skyswimmer
- Мнения: 13
- Регистриран на: 09 Фев 2004 14:23
- Местоположение: dupka pod zemyata
Доковете бяха в същото окаяно положение като другата част на града. Големите товарни кораби и красивите лични платноходи на заможните търговци бяха изчезнали. Дали под водата или в свободно море, Артър не знаеше, но се молеше поне корабите да са отплавали на време. От една страна така щеше да име поне няколко оцелели след атаката, а от друга това бе сигурен знак че скоро и останалата част от света ще научи за случилото се. Но младежът нямаше как да разбере това. Групата се приближи и Джон започна да оглежда за някоя скрита лодка измежду отломките.Всички последваха примера му. Търсиха близо половин час, когато Пиерт извика победоносно:
-Ха, знаех си че ще е останало нещо. Елате всички, мисля че намерих това което ни трябва. -приятелите се завтекоха където беше застанал Пиерт и когато всички го наобиколиха, той напрегна мускулите си и с вик отхвърли една огромна греда пред себе си.Под нея се намираше малка, но все пак здрава лодка, която спокойно можеше да прибере четирима човека. Но точно това стресна групата. Нямаше да могат всички да се поберат в нея. Някои трябваха да останат тук. Настъпи неловко мълчание, но Франциска побърза да вземе нещата в свои ръце:
-Какво сте се оклюмали всички? Намерихме това което търсихме, в името на Боговете! Можем да продължим напред. Макар и разделени, можем да постигнем целта си.
Ричард вдигна очи и заговори с леко дрезгавия си глас, който бе така присъщ за младежите на неговата възраст:
-От една страна си права. Нямаме време да търсим повече лодки, армията на Черния може би вече е на път към Иртиг ел'Стейн.Трябва да тръгнем колкото се може по-бързо.Но въпросът, който мисля че тревожи всички ни, е ясен. Как ще се разделим? И какво ще правят тези, които останат на сушата?
-Аз ще остана на сушата, това е ясно. -отвърна Франциска. -Най-добре мога да се ориентирам от всички ни, така че смятам аз да водя групата, която ще се насочи към Ледените планини. -при споменаването на най-високата верига на света, всички се обърнаха към нея.-Не ме гледайте така облещено. -сопна се тя ядосано.-Нямаме друг избор, освен да минем оттам. Това е най-краткия път по суша и вие го знаете.
-Несъмнено си права,Фран.-промълви Ринамир.-Но и ти прекрасно знаеш че оттам жив човек не се е върнал. Диваците населяват Ледените планини, а те знаят що е милост.
-Очевидно няма друга възможност.-каза Пиерт и вдигна глава малко по-уверен.-Мисля че е време да се разделм. Аз ще тръгна по суша. Кой ще дойде с мен и Фран?
Алтей намигна на Джон за секунда и двамата казаха в един глас:
-Ние идваме.
Артър изгледа невярващо стария си приятел и склони глава съкрушен. След толкова премеждия,щяха да тръгнат по различни пътища. Алтей се приближи до него и каза високо:
-Момче, моля те недей да правиш това сбогуване още по-трудно. И на мен не ми е лесно да го направя, но чудесно знаеш че така трябва да направим. Едно ти обещавам! Ще се видим отново и ще отидем в онзи хан, за който си мечтахме с хубавите девици. Нека Иртиг ел'Стейн стане отпорната точка на двама ни и там да се срещнем вече като победители. -той потупа младежа по рамото и застана до Джон,който гледаше всичките си стари и нови приятели с любов и болка от принудителната раздяла.
-Е,айде и аз да се присъединя към старите кучета, че като гледам само младите ще са по вода, а аз вече не съм като тях. -провикна се ухилен Ринамир и хвана Франциска за ръката.-Нека им покажем как се прави.
Тя му кимна сърдечно и изгледа за последно Ричард, Уилям, Артър и Кора-тези, на чиито плещи сега се беше стоварила огромната отговорност първи да съобщят на щаба в Иртиг ел'Стейн за заплахата.
-Нека Боговете бъдат с всички ни. -каза високо Кора и се обърна да бутне лодката във водата. Извади изпод нея две гребла, хвърли ги в коритото и след секунди плавателното средство се блъскаше леко в малките прибежни вълни, които оставяха мокри отпечатъци по сухото дърво, жадно за влага. Приятелите се сбогуваха за последно и Артър пристъпи в лодката с ясната мисъл, че може вече да не види хората, които можеше да нерече най-скъпи на този свят. Но имаше работа да върши. И о,колко важна бе тя!
Алтей и групата му се запътиха на запад към Ледените планини, а Ричард, Артър, Уилям и Кора заплаваха бавно но сигурно към хоризонта. Единтвеният звук, който издаваха беше ритмичното пляскане на греблата, с което се беше заела високата жена. Истинското приключение тепърва започваше.
-Ха, знаех си че ще е останало нещо. Елате всички, мисля че намерих това което ни трябва. -приятелите се завтекоха където беше застанал Пиерт и когато всички го наобиколиха, той напрегна мускулите си и с вик отхвърли една огромна греда пред себе си.Под нея се намираше малка, но все пак здрава лодка, която спокойно можеше да прибере четирима човека. Но точно това стресна групата. Нямаше да могат всички да се поберат в нея. Някои трябваха да останат тук. Настъпи неловко мълчание, но Франциска побърза да вземе нещата в свои ръце:
-Какво сте се оклюмали всички? Намерихме това което търсихме, в името на Боговете! Можем да продължим напред. Макар и разделени, можем да постигнем целта си.
Ричард вдигна очи и заговори с леко дрезгавия си глас, който бе така присъщ за младежите на неговата възраст:
-От една страна си права. Нямаме време да търсим повече лодки, армията на Черния може би вече е на път към Иртиг ел'Стейн.Трябва да тръгнем колкото се може по-бързо.Но въпросът, който мисля че тревожи всички ни, е ясен. Как ще се разделим? И какво ще правят тези, които останат на сушата?
-Аз ще остана на сушата, това е ясно. -отвърна Франциска. -Най-добре мога да се ориентирам от всички ни, така че смятам аз да водя групата, която ще се насочи към Ледените планини. -при споменаването на най-високата верига на света, всички се обърнаха към нея.-Не ме гледайте така облещено. -сопна се тя ядосано.-Нямаме друг избор, освен да минем оттам. Това е най-краткия път по суша и вие го знаете.
-Несъмнено си права,Фран.-промълви Ринамир.-Но и ти прекрасно знаеш че оттам жив човек не се е върнал. Диваците населяват Ледените планини, а те знаят що е милост.
-Очевидно няма друга възможност.-каза Пиерт и вдигна глава малко по-уверен.-Мисля че е време да се разделм. Аз ще тръгна по суша. Кой ще дойде с мен и Фран?
Алтей намигна на Джон за секунда и двамата казаха в един глас:
-Ние идваме.
Артър изгледа невярващо стария си приятел и склони глава съкрушен. След толкова премеждия,щяха да тръгнат по различни пътища. Алтей се приближи до него и каза високо:
-Момче, моля те недей да правиш това сбогуване още по-трудно. И на мен не ми е лесно да го направя, но чудесно знаеш че така трябва да направим. Едно ти обещавам! Ще се видим отново и ще отидем в онзи хан, за който си мечтахме с хубавите девици. Нека Иртиг ел'Стейн стане отпорната точка на двама ни и там да се срещнем вече като победители. -той потупа младежа по рамото и застана до Джон,който гледаше всичките си стари и нови приятели с любов и болка от принудителната раздяла.
-Е,айде и аз да се присъединя към старите кучета, че като гледам само младите ще са по вода, а аз вече не съм като тях. -провикна се ухилен Ринамир и хвана Франциска за ръката.-Нека им покажем как се прави.
Тя му кимна сърдечно и изгледа за последно Ричард, Уилям, Артър и Кора-тези, на чиито плещи сега се беше стоварила огромната отговорност първи да съобщят на щаба в Иртиг ел'Стейн за заплахата.
-Нека Боговете бъдат с всички ни. -каза високо Кора и се обърна да бутне лодката във водата. Извади изпод нея две гребла, хвърли ги в коритото и след секунди плавателното средство се блъскаше леко в малките прибежни вълни, които оставяха мокри отпечатъци по сухото дърво, жадно за влага. Приятелите се сбогуваха за последно и Артър пристъпи в лодката с ясната мисъл, че може вече да не види хората, които можеше да нерече най-скъпи на този свят. Но имаше работа да върши. И о,колко важна бе тя!
Алтей и групата му се запътиха на запад към Ледените планини, а Ричард, Артър, Уилям и Кора заплаваха бавно но сигурно към хоризонта. Единтвеният звук, който издаваха беше ритмичното пляскане на греблата, с което се беше заела високата жена. Истинското приключение тепърва започваше.
Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
-
Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
???»?°???°?…?° ???????±?»???·???‚?µ?»???? ?????µ ???µ?????????‰???? ?±?µ?· ?????†?????µ???‚?? ?? ???µ ???°?????°?…?° ???° ???????????????? ?????µ???µ ?±?µ?· ?±?????? ???»?? ???????????? ?????»???µ??????. ?§?µ?‚?????????°?‚?° ?????????‚?µ?»?? ?±???…?° ???µ?????»?? ???° ???‚???????°?‚ ?‡???µ?· ?»???????°?‚?° ???? ?µ?????? ???°?»???? ?????°?????????????? ?????°???‡?µ ???° ?????µ ? ?µ?????»????, ???‚ ?????µ?‚?? ???° ?????µ???°?‚ ?????? ?›?°??????????, ?° ???‚?‚?°?? ???° ???·?µ???°?‚ ???????°?± ???? ?????‚???? ?µ?»'???‚?µ????. ???µ?????????µ???? ?????‚?????°???µ?‚?? ???? ?‚?µ?????????° ?·?°?????‡???°???µ, ???? ?????? ?·?°???µ?‚???°?‚?° ?†?µ?» ???? ?·?°???»???¶?°???°???µ ?‚???????°. ?•?????????‚???µ???°?‚?° ???°???µ?¶???° ?·?° ?????°???µ?????µ ???‚ ???°???µ???‚?????µ?‚?? ?±?µ???µ ???»?°?????????‚ ?‰?°?± ???° ???????·?°. ?? ?????????‚?µ?»???‚?µ ?‰???…?° ???° ???°???°?‚ ???????‡???? ???‚ ???µ?±?µ ???? ?·?° ???° ???‚???????°?‚ ???? ?‚?°??.
???????????????‚ ?±?????· ?»???…???° ?? ?»???†?µ?‚?? ???° ?????‚???? ?? ?????µ?¶?????‚ ?????»???… ???? ???±?»?? ?? ?±?»?°???????????µ?????µ. ?????????‚?????‚?? ?‡???????‚???? ???±?°?‡?µ ?±?????·?? ???‚???????°,???‚?????°?????°?????? ?? ???????»?µ???????‚?µ ?‡?°???‚???†?? ?…?»?°?? ?????? ???µ?±?µ ????. ???? ?‚???·?? ?????‚ ???°???µ?¶???°?‚?° ?????‚?°???°! ?????‚???? ???????°???µ ???° ?? ?????????µ ???° ???? ???‚?????µ, ???µ ?? ???????°?‚?? ?????°???µ ???° ???????°?¶?µ, ?‡?µ ???µ ?µ ?????????» ???° ?‚???·?? ???????‚ ?·?° ???µ?‰?? ???????µ?‡?µ ???‚ ?±?µ?·?†?µ?»???? ?±???????µ???µ. ???µ???° ???µ ?±?µ???µ ???µ?????? ???µ?? ???° ?????µ?±?µ ?? ?????¶?µ???µ ???????µ ???°?»???? ???° ???‚?????…???µ. ???»?????†?µ?‚?? ?±?µ ?? ?·?µ?????‚?° ?? ???·???????????°???µ ?? ???????»?µ?????°?‚?° ???»?°???° ???‚ ???µ????, ???µ?‡?µ ???????? ???µ ???µ ?????‚?µ???µ ???????°??. ???»?? ???????µ ???µ ???? ?????µ?‰?°???µ. ?????? ???????»?µ?????° ?????? ? ???‡?°???? ?? ???µ?????»???? ???µ ?????????…???°. ???????‡?µ?‚?? ???? ?±?µ???µ ???·?…???????»???»?? ?? ?????»?????° ???µ???…???‚?° ?±?????????‚?° ?? ???µ???°?‚?° ?? ???µ???° ???°?????????°???µ ???????†?? ?? ?????µ?±?»?°?‚?°. ?’???????µ???? ?????µ?…???°?‚?° ???? ?????·???°???‚ ?‚???? ???·???»?µ?¶???°???µ ???°??-?¶???? ?? ???????????µ?? ???‚ ???????‡???? ?? ?‚?????° ?????·?…???‰?°???°???µ ?????‚???? ???°?????‚?????° ??????????. ?—?° ?????????‚?µ ???µ???‚???°???µ???µ?‚ ????????????, ? ???‡?°???? ?±?µ???µ ?????µ?¶???????» ?‚?????????µ ?????????? ?‚?????????????‚?? ?? ?????°?????????‚??. "???????° ?‚???»???????° ???»?°???? ?? ???µ?????????? ?????‰?µ???‚???? ?‚?????±???° ???° ???·?????‚?° ?‚???»???????° ?????????? ?±???»???°." -???????????»?? ???? ?????‚????. -"?‘?????????µ?‚?µ ?????????????? ???° ?????»?????µ?»?? ???° ???? ???????‡?????????°?‚ ???????‡???? ?‚?????°. ???µ ?????? ???? ?????????» ???° ???µ ?????????…???° ?????‚?????????? ?????‚?? ???µ???????¶! ?? ???°?????? ?µ ?·?°???»???¶???» ???°??-?????»???????‚?? ?????????»???‚???µ, ?° ?????µ?????? ???° ???µ ?????·???°?µ ?‰?°???‚???µ?‚?? ?? ???µ?‚???‚?????‚?? ????." ???????»???‚?µ ???? ?±???…?° ???????±?? ?????µ?????????°?‚?? ???‚ ?????µ?·?°???????? ?????? ???° ???????°, ???????‚?? ???µ ?±?µ???µ ???·?????°?????»?° ?? ???»?µ???°???µ ?? ???°?»?µ?‡?????°?‚?°, ???»???¶???»?° ???????° ???°?? ???‡???‚?µ ????, ?·?° ???° ???????? ????-?????±???µ. ? ???‡?°???? ???????µ?‡?? ???° ???µ ???±???????µ, ???? ???????° ???µ ???????????????° ????????:
-???????°?± ???° ?…???????·?????‚?°! ?????????µ???? ???????????°?‚?° ???? ?? ???µ ???°?????‡???° ?????? ???°??! ?‘?????·??, ?·?°???????°?? ?????? ?±???µ???°.
-???? ?????µ ?????µ ???°?»?µ?‡ ???‚ ???µ????. ???????°???µ ???°????. -???‚?????????° ???‚?‡?°???? ?????»????.
-?? ???°?? ?‚?µ?·?? ?‚????. -?‚?????????° ???µ ???????° ?? ?????°?±???° ?????µ?±?»?°?‚?° ???‚ ?????†?µ?‚?µ ???° ? ???‡?°????, ???·?±???‚?° ???? ?? ?·?°?????µ?±?° ?? ???‡???????°?‰?° ?????»?° ?????? ?±???µ???°, ???????‚?? ?µ?????° ???µ ?????¶???°???µ. ?©???…?° ???° ???µ ???‚???»???????‚ ???‚ ?????‚?? ????, ???? ???????°?…?° ???????? ???·?±????. ???????°?±???‚ ???µ?‡?µ ???????µ???µ ?????»?????‚?µ ?????? ?‚???….
?‘?»?°???????°???µ?????µ ???° ???·???µ???°?????°?‰???‚???‚?? ?????µ?±?°???µ ???° ???????°, ?????????? ?»???????°?‚?° ???‚???????° ???? ?±???µ???°. ?¤???µ???°?‚?°?‚?° ???±?°?‡?µ ???µ?‡?µ ???µ ?±?µ???µ ???????±?»???¶???»?° ?????°?????? ?±?»???·?? ?? ?????????‚?µ?»???‚?µ ?????¶?µ?…?° ???° ???°?·?»???‡?°?‚ ?„?»?°???° ?? - ?‡?µ???µ?? ?????¶ ???° ?‡?µ?????µ???? ?????»?µ. ???????†???°?†?????‚?° ?? ?§?µ???????? ???±???µ?† ?±?µ ???µ???·?±?µ?¶???°, ???? ?????????? ???µ ???????°???µ ???° ???????»?? ???°?????? ?‚???‡???? ???·???°?‡?°???° ?„?°???‚???‚, ?‡?µ ?? ?µ?????° ???‚ ???°??-?????»?µ?????‚?µ ?? ???°?¶???? ???»?°???°?‚?µ?»???? ???µ???? ???????±???????? ???µ ???°?·?…???¶???°???µ ???????°?± ???° ???°???µ???‚???µ?????†???‚?µ. ?‘???…?° ???° ?????????»???? ???‚???????? ???‚ ?±???µ???° ?? ???????????°?‚?° ?¶?µ???° ???µ ???????????????°,?·?°?…???????»???????? ?????µ?±?°?»?°?‚?°:
-?‘?????·??, ?????°?‡?°???‚?µ. ?©?µ ???? ?????‚???????‚ ?????????? ?»?µ?????? ?°???? ?????‚?°???µ?? ?? ?»???????°?‚?°. -???»?µ?? ?????µ?‚?? ???????‡???? ???µ ?????‚???????…?° ?????? ???????°?‚?° ?? ?·?°???»?????°?…?° ?????? ?±???µ???°. ???»?µ?? ????-???°?»???? ???‚ ?????????‚?° ?????‚???? ???µ ???·?????°???? ?????‡???‚?µ?»???? ???° ?±???µ???° ?? ????????, ?‡?µ ???? ???????‚?µ?¶?µ?????µ?‚?? ???° ???»?°?¶?° ?????? ???µ???? ?‚???‡?°?…?° ???????° ?? ? ???‡?°????, ?° ?????»???? ?‚???????? ???·?»???·?°???µ ???‚ ???????°?‚?°. ?’???µ?·?°?????? ?‡?? ?????????°?‰ ?·??????, ???????»?µ?????°?? ???‚ ???????????±?????????° ?????»?????°???° ???‚ ???????µ?‰?? ?????·?????…?° ???‚???µ?»??. ?’?????????°?‚?° ?¶?µ???° ???µ ?????????????? ?? ???µ ???°?·???????° ?? ?‚???µ???µ?‚:
-?????? ???????°?‚?°?°?°! -?????????? ???µ ?‡?°???°???µ ???????°???° ?? ?‡?µ?‚?????????°?‚?° ???µ ?·?°?‚???‡?°?…?° ?????? ???????????????‚?µ?»???? ???????‚???? ?»?µ??, ???????‚?? ?±?µ ???° ????-???°?»???? ???‚ ?????»?? ???‚ ???µ???°?‚?°. ???? ?‚?°?·?? ?????»?? ?±?µ ?„?°?‚?°?»???°. ???°?????????????µ ???????»?? ?‚???… ?·?°???°???°?…?° ?????? ???‚???°?…???‚???° ?????»?° ???‚???µ?»??, ?·?°???»?°?????°?‰?? ???° ???? ?????????????‚. ?????‚???? ???????µ?‡?? ???° ???µ ???±???????µ, ?·?° ???° ???????? ???°?????? ???‚?°???° ?·?°?? ?‚???… ?? ?? ???°???????° ???µ ?…???????»?? ???°???‚???°????. ???° ???????»?? ?????°?‡???° ???‚ ???µ???? ?? ???????????°, ?‚?°?? ???????µ?‚?? ?±?µ ???‚?????» ?????????µ???? ??????, ???µ ?±?µ???µ ?·?°?±???»?° ?????»???° ?µ?????° ???‚???????° ???‚???µ?»?°. ?????? ???‚?‡?°?????? ???µ ???·?????°???? ?? ???????????»?¶?? ???° ?‚???‡?° ?????? ???????°?‚?°. ?????????????‚ ?·?°?»?? ?±?µ???µ ?????????». ???»?µ?? ???µ?????????? ???»?°???µ?¶???‚ ???µ ?????‚?????? ?? ???????‚???? ?»?µ?? ?? ?·?° ?????????? ?????‚ ???‚ ?????????? ?????µ???µ ?±?»?°???????°???? ???° ?‘?????????µ?‚?µ, ?‡?µ ???? ?????°?·???…?° ?¶????. ?”?? ???µ???? ? ???‡?°???? ???»???¶?? ???????° ???° ???°?????‚?? ???? ?? ?·?°???????????? ?? ???±???‡?°???????? ???? ???»?°??, ?‚???????‡?µ?? ?·?° ???µ???‚???°???µ???µ?‚???????????µ?? ?????????°:
-???„??, ?‚?????° ?±?µ???µ ???° ??????????. ???µ???° ???°???????µ ???±?°?‡?µ? -???????????»???? ?‚???? ?? ???????»?µ?????° ???????????????‚?µ?»???? ???????°, ???????‚?? ?±?µ???µ ?????»???????»?° ???»?°???° ?? ???»?µ???°???µ ?????°?·???? ?‚???µ???°?‚?° ?????µ?? ?????°???°?‚?° ????. ?”???????‚?µ ???? ?? ???·???°?????…?° ???‚ ?????µ???° ?? ???????????°?‚?° ?¶?µ???° ???µ ???·?????°???? ???µ?????‚?µ?»???? ?? ?????»?µ???° ???????‚?????†???‚?µ ???? ?µ?????? ???? ?µ??????.
-???????±???° ???° ?????????° ?†?µ???° ???° ???‚???????µ?? ???? ? ?µ?????»????. ?????? ?????°???µ ?????????µ?‚ ???‚?‚?°?? ?????¶?µ?? ?????µ ???°?? ???° ???°???µ?????? ???????°?± ???? ?›?°??????????. ???? ?????µ ???‰?µ ?????‚?°???° ?????·?????¶???????‚?‚?° ???????°?·?????‚?° ???° ?§?µ???????? ???±???µ?† ???° ?µ ?·?°???µ?????°?»?° ?? ?‚?µ?·?? ?????µ???µ?»?? ???° ?????°?»???‚?????‚??. ???µ ???? ???µ ???????»?? ???°?????? ???·???°?‡?°???° ?‚?????°.
-???·???°?‡?°???° ?‡?µ ???°?¶???????‚?‚?° ???° ???????????‚?° ???? ???µ ?????µ?»???‡?°???° ???»?°?????»????????. -???????????»?¶?? ?????µ???‚?? ???µ?? ?????»????. -?????µ???»?°???°?? ?????µ ???°?? ???° ???µ ???????‚?°???µ ???° ???‚???????µ?? ???? ? ?µ?????»????, ?° ?????? ?‚?°?? ?‰?µ ???µ?????? ???°?????? ?‰?µ ?????°??????.
-???µ ???±???‡?°?? ???° ???????°?? ???????? ???·?????°???µ?? ???»?°?? ?? ???»?°???°?‚?° ????. -?????·???µ???????????° ???????°. - ???????°?? ???µ ???µ ?????????????????° ?????·?????¶???????‚?‚?° ???°?‚?? ?????????‚???????µ?? ?‚?°?? ???° ?????????? ???µ ?????µ???????????°?‰ ?????°??, ?° ???°?·???°?»??????, ?? ???????‚?? ?‚???·?? ?????‚ ?????¶?µ ???° ???????°???µ ?????????µ?‚?° ???° ???°???µ?????? ?»???????°.
-?????°?? ?»?? ????-?????±???° ?????µ??? -?????????‚?° ? ???‡?°????.
???????° ?????»?????? ???»?°???° ?±?µ?· ???° ???‚????????????.
-?—???°?‡?? ?µ ???µ???µ????. ???????????°???µ ?????? ? ?µ?????»????. ???? ???????°.
???»?µ?? ???°?‚?? ?????????? ???µ ?????·???°?·??, ???????‡?µ?‚?? ???µ ???±???????° ?????? ?±???µ???° ?? ???°?·?°:
-???µ?·?? ???µ?‰?°???‚?????†?? ?? ???°??-?????????? ?????µ???µ ?‰?µ ???????????°?‚ ?»???????°. ?????? ?????????????????‚ ?‰?µ ???? ?????µ???»?µ?????°?‚. ???????° ???±?°?‡?µ, ?‰?µ ???? ?±?????µ ???°??-???°?»?????? ???????±?»?µ?? ?? ?±?????µ?‰?µ. ???»?? ???????µ ?‚?°???° ???µ ???‡?µ???‚?°???°?‚ ???µ?‰?°?‚?°. -?‚???? ???‚???????? ?????‚?????° ?????‚???? ?? ???µ ?·?°?‚???‡?° ?????? ???µ?±?????‚?µ ???° ?»?µ???°.
"?”?°???? ?·???°?µ?? ???°???????µ ???? ??????????,???????‡?µ." -???????????»?? ???? ?????‚???? ?? ???????»?µ?????° ?????????‚?µ?»???‚?µ ????. ?????µ???? ?????????»???? ?????? ???µ ?????¶?µ???µ ???° ???? ?????µ?????‚?°????, ?‡?µ ???????????‚?° ???? ?????¶?µ???µ ???° ???‚?°???µ ????-?‚?????????°. ?•?‚?? ???±?°?‡?µ ?‡?µ ???‚?°???°. ???µ ???? ???µ ???????»?µ???µ ???°?????? ???? ?????‚???µ???µ ?±?????µ?‰?µ?‚??.
***
?—?°???µ?‚???°?‚?° 12 ?‡?°???‚
???????????????‚ ?±?????· ?»???…???° ?? ?»???†?µ?‚?? ???° ?????‚???? ?? ?????µ?¶?????‚ ?????»???… ???? ???±?»?? ?? ?±?»?°???????????µ?????µ. ?????????‚?????‚?? ?‡???????‚???? ???±?°?‡?µ ?±?????·?? ???‚???????°,???‚?????°?????°?????? ?? ???????»?µ???????‚?µ ?‡?°???‚???†?? ?…?»?°?? ?????? ???µ?±?µ ????. ???? ?‚???·?? ?????‚ ???°???µ?¶???°?‚?° ?????‚?°???°! ?????‚???? ???????°???µ ???° ?? ?????????µ ???° ???? ???‚?????µ, ???µ ?? ???????°?‚?? ?????°???µ ???° ???????°?¶?µ, ?‡?µ ???µ ?µ ?????????» ???° ?‚???·?? ???????‚ ?·?° ???µ?‰?? ???????µ?‡?µ ???‚ ?±?µ?·?†?µ?»???? ?±???????µ???µ. ???µ???° ???µ ?±?µ???µ ???µ?????? ???µ?? ???° ?????µ?±?µ ?? ?????¶?µ???µ ???????µ ???°?»???? ???° ???‚?????…???µ. ???»?????†?µ?‚?? ?±?µ ?? ?·?µ?????‚?° ?? ???·???????????°???µ ?? ???????»?µ?????°?‚?° ???»?°???° ???‚ ???µ????, ???µ?‡?µ ???????? ???µ ???µ ?????‚?µ???µ ???????°??. ???»?? ???????µ ???µ ???? ?????µ?‰?°???µ. ?????? ???????»?µ?????° ?????? ? ???‡?°???? ?? ???µ?????»???? ???µ ?????????…???°. ???????‡?µ?‚?? ???? ?±?µ???µ ???·?…???????»???»?? ?? ?????»?????° ???µ???…???‚?° ?±?????????‚?° ?? ???µ???°?‚?° ?? ???µ???° ???°?????????°???µ ???????†?? ?? ?????µ?±?»?°?‚?°. ?’???????µ???? ?????µ?…???°?‚?° ???? ?????·???°???‚ ?‚???? ???·???»?µ?¶???°???µ ???°??-?¶???? ?? ???????????µ?? ???‚ ???????‡???? ?? ?‚?????° ?????·?…???‰?°???°???µ ?????‚???? ???°?????‚?????° ??????????. ?—?° ?????????‚?µ ???µ???‚???°???µ???µ?‚ ????????????, ? ???‡?°???? ?±?µ???µ ?????µ?¶???????» ?‚?????????µ ?????????? ?‚?????????????‚?? ?? ?????°?????????‚??. "???????° ?‚???»???????° ???»?°???? ?? ???µ?????????? ?????‰?µ???‚???? ?‚?????±???° ???° ???·?????‚?° ?‚???»???????° ?????????? ?±???»???°." -???????????»?? ???? ?????‚????. -"?‘?????????µ?‚?µ ?????????????? ???° ?????»?????µ?»?? ???° ???? ???????‡?????????°?‚ ???????‡???? ?‚?????°. ???µ ?????? ???? ?????????» ???° ???µ ?????????…???° ?????‚?????????? ?????‚?? ???µ???????¶! ?? ???°?????? ?µ ?·?°???»???¶???» ???°??-?????»???????‚?? ?????????»???‚???µ, ?° ?????µ?????? ???° ???µ ?????·???°?µ ?‰?°???‚???µ?‚?? ?? ???µ?‚???‚?????‚?? ????." ???????»???‚?µ ???? ?±???…?° ???????±?? ?????µ?????????°?‚?? ???‚ ?????µ?·?°???????? ?????? ???° ???????°, ???????‚?? ???µ ?±?µ???µ ???·?????°?????»?° ?? ???»?µ???°???µ ?? ???°?»?µ?‡?????°?‚?°, ???»???¶???»?° ???????° ???°?? ???‡???‚?µ ????, ?·?° ???° ???????? ????-?????±???µ. ? ???‡?°???? ???????µ?‡?? ???° ???µ ???±???????µ, ???? ???????° ???µ ???????????????° ????????:
-???????°?± ???° ?…???????·?????‚?°! ?????????µ???? ???????????°?‚?° ???? ?? ???µ ???°?????‡???° ?????? ???°??! ?‘?????·??, ?·?°???????°?? ?????? ?±???µ???°.
-???? ?????µ ?????µ ???°?»?µ?‡ ???‚ ???µ????. ???????°???µ ???°????. -???‚?????????° ???‚?‡?°???? ?????»????.
-?? ???°?? ?‚?µ?·?? ?‚????. -?‚?????????° ???µ ???????° ?? ?????°?±???° ?????µ?±?»?°?‚?° ???‚ ?????†?µ?‚?µ ???° ? ???‡?°????, ???·?±???‚?° ???? ?? ?·?°?????µ?±?° ?? ???‡???????°?‰?° ?????»?° ?????? ?±???µ???°, ???????‚?? ?µ?????° ???µ ?????¶???°???µ. ?©???…?° ???° ???µ ???‚???»???????‚ ???‚ ?????‚?? ????, ???? ???????°?…?° ???????? ???·?±????. ???????°?±???‚ ???µ?‡?µ ???????µ???µ ?????»?????‚?µ ?????? ?‚???….
?‘?»?°???????°???µ?????µ ???° ???·???µ???°?????°?‰???‚???‚?? ?????µ?±?°???µ ???° ???????°, ?????????? ?»???????°?‚?° ???‚???????° ???? ?±???µ???°. ?¤???µ???°?‚?°?‚?° ???±?°?‡?µ ???µ?‡?µ ???µ ?±?µ???µ ???????±?»???¶???»?° ?????°?????? ?±?»???·?? ?? ?????????‚?µ?»???‚?µ ?????¶?µ?…?° ???° ???°?·?»???‡?°?‚ ?„?»?°???° ?? - ?‡?µ???µ?? ?????¶ ???° ?‡?µ?????µ???? ?????»?µ. ???????†???°?†?????‚?° ?? ?§?µ???????? ???±???µ?† ?±?µ ???µ???·?±?µ?¶???°, ???? ?????????? ???µ ???????°???µ ???° ???????»?? ???°?????? ?‚???‡???? ???·???°?‡?°???° ?„?°???‚???‚, ?‡?µ ?? ?µ?????° ???‚ ???°??-?????»?µ?????‚?µ ?? ???°?¶???? ???»?°???°?‚?µ?»???? ???µ???? ???????±???????? ???µ ???°?·?…???¶???°???µ ???????°?± ???° ???°???µ???‚???µ?????†???‚?µ. ?‘???…?° ???° ?????????»???? ???‚???????? ???‚ ?±???µ???° ?? ???????????°?‚?° ?¶?µ???° ???µ ???????????????°,?·?°?…???????»???????? ?????µ?±?°?»?°?‚?°:
-?‘?????·??, ?????°?‡?°???‚?µ. ?©?µ ???? ?????‚???????‚ ?????????? ?»?µ?????? ?°???? ?????‚?°???µ?? ?? ?»???????°?‚?°. -???»?µ?? ?????µ?‚?? ???????‡???? ???µ ?????‚???????…?° ?????? ???????°?‚?° ?? ?·?°???»?????°?…?° ?????? ?±???µ???°. ???»?µ?? ????-???°?»???? ???‚ ?????????‚?° ?????‚???? ???µ ???·?????°???? ?????‡???‚?µ?»???? ???° ?±???µ???° ?? ????????, ?‡?µ ???? ???????‚?µ?¶?µ?????µ?‚?? ???° ???»?°?¶?° ?????? ???µ???? ?‚???‡?°?…?° ???????° ?? ? ???‡?°????, ?° ?????»???? ?‚???????? ???·?»???·?°???µ ???‚ ???????°?‚?°. ?’???µ?·?°?????? ?‡?? ?????????°?‰ ?·??????, ???????»?µ?????°?? ???‚ ???????????±?????????° ?????»?????°???° ???‚ ???????µ?‰?? ?????·?????…?° ???‚???µ?»??. ?’?????????°?‚?° ?¶?µ???° ???µ ?????????????? ?? ???µ ???°?·???????° ?? ?‚???µ???µ?‚:
-?????? ???????°?‚?°?°?°! -?????????? ???µ ?‡?°???°???µ ???????°???° ?? ?‡?µ?‚?????????°?‚?° ???µ ?·?°?‚???‡?°?…?° ?????? ???????????????‚?µ?»???? ???????‚???? ?»?µ??, ???????‚?? ?±?µ ???° ????-???°?»???? ???‚ ?????»?? ???‚ ???µ???°?‚?°. ???? ?‚?°?·?? ?????»?? ?±?µ ?„?°?‚?°?»???°. ???°?????????????µ ???????»?? ?‚???… ?·?°???°???°?…?° ?????? ???‚???°?…???‚???° ?????»?° ???‚???µ?»??, ?·?°???»?°?????°?‰?? ???° ???? ?????????????‚. ?????‚???? ???????µ?‡?? ???° ???µ ???±???????µ, ?·?° ???° ???????? ???°?????? ???‚?°???° ?·?°?? ?‚???… ?? ?? ???°???????° ???µ ?…???????»?? ???°???‚???°????. ???° ???????»?? ?????°?‡???° ???‚ ???µ???? ?? ???????????°, ?‚?°?? ???????µ?‚?? ?±?µ ???‚?????» ?????????µ???? ??????, ???µ ?±?µ???µ ?·?°?±???»?° ?????»???° ?µ?????° ???‚???????° ???‚???µ?»?°. ?????? ???‚?‡?°?????? ???µ ???·?????°???? ?? ???????????»?¶?? ???° ?‚???‡?° ?????? ???????°?‚?°. ?????????????‚ ?·?°?»?? ?±?µ???µ ?????????». ???»?µ?? ???µ?????????? ???»?°???µ?¶???‚ ???µ ?????‚?????? ?? ???????‚???? ?»?µ?? ?? ?·?° ?????????? ?????‚ ???‚ ?????????? ?????µ???µ ?±?»?°???????°???? ???° ?‘?????????µ?‚?µ, ?‡?µ ???? ?????°?·???…?° ?¶????. ?”?? ???µ???? ? ???‡?°???? ???»???¶?? ???????° ???° ???°?????‚?? ???? ?? ?·?°???????????? ?? ???±???‡?°???????? ???? ???»?°??, ?‚???????‡?µ?? ?·?° ???µ???‚???°???µ???µ?‚???????????µ?? ?????????°:
-???„??, ?‚?????° ?±?µ???µ ???° ??????????. ???µ???° ???°???????µ ???±?°?‡?µ? -???????????»???? ?‚???? ?? ???????»?µ?????° ???????????????‚?µ?»???? ???????°, ???????‚?? ?±?µ???µ ?????»???????»?° ???»?°???° ?? ???»?µ???°???µ ?????°?·???? ?‚???µ???°?‚?° ?????µ?? ?????°???°?‚?° ????. ?”???????‚?µ ???? ?? ???·???°?????…?° ???‚ ?????µ???° ?? ???????????°?‚?° ?¶?µ???° ???µ ???·?????°???? ???µ?????‚?µ?»???? ?? ?????»?µ???° ???????‚?????†???‚?µ ???? ?µ?????? ???? ?µ??????.
-???????±???° ???° ?????????° ?†?µ???° ???° ???‚???????µ?? ???? ? ?µ?????»????. ?????? ?????°???µ ?????????µ?‚ ???‚?‚?°?? ?????¶?µ?? ?????µ ???°?? ???° ???°???µ?????? ???????°?± ???? ?›?°??????????. ???? ?????µ ???‰?µ ?????‚?°???° ?????·?????¶???????‚?‚?° ???????°?·?????‚?° ???° ?§?µ???????? ???±???µ?† ???° ?µ ?·?°???µ?????°?»?° ?? ?‚?µ?·?? ?????µ???µ?»?? ???° ?????°?»???‚?????‚??. ???µ ???? ???µ ???????»?? ???°?????? ???·???°?‡?°???° ?‚?????°.
-???·???°?‡?°???° ?‡?µ ???°?¶???????‚?‚?° ???° ???????????‚?° ???? ???µ ?????µ?»???‡?°???° ???»?°?????»????????. -???????????»?¶?? ?????µ???‚?? ???µ?? ?????»????. -?????µ???»?°???°?? ?????µ ???°?? ???° ???µ ???????‚?°???µ ???° ???‚???????µ?? ???? ? ?µ?????»????, ?° ?????? ?‚?°?? ?‰?µ ???µ?????? ???°?????? ?‰?µ ?????°??????.
-???µ ???±???‡?°?? ???° ???????°?? ???????? ???·?????°???µ?? ???»?°?? ?? ???»?°???°?‚?° ????. -?????·???µ???????????° ???????°. - ???????°?? ???µ ???µ ?????????????????° ?????·?????¶???????‚?‚?° ???°?‚?? ?????????‚???????µ?? ?‚?°?? ???° ?????????? ???µ ?????µ???????????°?‰ ?????°??, ?° ???°?·???°?»??????, ?? ???????‚?? ?‚???·?? ?????‚ ?????¶?µ ???° ???????°???µ ?????????µ?‚?° ???° ???°???µ?????? ?»???????°.
-?????°?? ?»?? ????-?????±???° ?????µ??? -?????????‚?° ? ???‡?°????.
???????° ?????»?????? ???»?°???° ?±?µ?· ???° ???‚????????????.
-?—???°?‡?? ?µ ???µ???µ????. ???????????°???µ ?????? ? ?µ?????»????. ???? ???????°.
???»?µ?? ???°?‚?? ?????????? ???µ ?????·???°?·??, ???????‡?µ?‚?? ???µ ???±???????° ?????? ?±???µ???° ?? ???°?·?°:
-???µ?·?? ???µ?‰?°???‚?????†?? ?? ???°??-?????????? ?????µ???µ ?‰?µ ???????????°?‚ ?»???????°. ?????? ?????????????????‚ ?‰?µ ???? ?????µ???»?µ?????°?‚. ???????° ???±?°?‡?µ, ?‰?µ ???? ?±?????µ ???°??-???°?»?????? ???????±?»?µ?? ?? ?±?????µ?‰?µ. ???»?? ???????µ ?‚?°???° ???µ ???‡?µ???‚?°???°?‚ ???µ?‰?°?‚?°. -?‚???? ???‚???????? ?????‚?????° ?????‚???? ?? ???µ ?·?°?‚???‡?° ?????? ???µ?±?????‚?µ ???° ?»?µ???°.
"?”?°???? ?·???°?µ?? ???°???????µ ???? ??????????,???????‡?µ." -???????????»?? ???? ?????‚???? ?? ???????»?µ?????° ?????????‚?µ?»???‚?µ ????. ?????µ???? ?????????»???? ?????? ???µ ?????¶?µ???µ ???° ???? ?????µ?????‚?°????, ?‡?µ ???????????‚?° ???? ?????¶?µ???µ ???° ???‚?°???µ ????-?‚?????????°. ?•?‚?? ???±?°?‡?µ ?‡?µ ???‚?°???°. ???µ ???? ???µ ???????»?µ???µ ???°?????? ???? ?????‚???µ???µ ?±?????µ?‰?µ?‚??.
***
?—?°???µ?‚???°?‚?° 12 ?‡?°???‚
Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.