Форум на PC Mania

Джони Рико написа: аз пък съм намерил истинската си любов обаче проблема е че тя е с 3 години по голяма от мен.Просто не мога да живея без нея.
Някакви съвети?

L-I-N-K написа: Аз си имам няколко предположения за Любовта:
* Любов е, когато стойш сам и гледаш звездите, и пращаш слъдки сънища на едно мило същество, с най красивото лице, и най милата душа...
* Любов е, когато искаш да дадеш всичко, което имаш, дори живота си за едно мило същество, с мисълта, че то ще ти се усмихне в замяна...
* Любов е, когато не можеш да заспиш, в очакване на следващия ден, когато ще видиш онези, изгарящите очи...
* Любов е, когато крещиш едно свято име, само защото когато го чуеш кръвта ти кипва, и съзнанието ти се замъглява...
* Любов е, когато искаш да останеш с нея във вечноста, когато само допирът до дланта й ти дава смисъл да продължив да живееш...
* Любов е, когато усетиш топлината на устните й зад ухото, и чуеш как сърцето ти гърми до пръсване в ушите...
* Любов е, когато в прегръдките й искаш да замре ритъмът на сърцето ти, и времето да спре...
* Любов е, когато пътят към дома е толкова труден, а към домът й те тегли една магия...
* Любов е, когато набираш един телефонен номер, само за да кажеш думите "ОБИЧАМ ТЕ!" на отсрешната...
* Любов е, когато не можеш да събереш мислите си, и нищо не можеш да направиш, освен да се затичаш по улицата към домът й...
* Любов е, когато усетиш как кръвта ти ври, сърцето ти препуска, а дланите ти се протегнат напред за да докоснат сладкото носле, и меката кожа на лицето... за да повярваш, че в този миг не сънуваш, и не си се слял с някое древно божество, а си жив, и всичко това е истина...
* Любов е, когато стените на стаята ти са за теб като килия, и в нея се задушаваш. И бързаш да излезнеш навън, за да се насладиж на природата. И откриваш живот във всяко цветенцв, във всяка птичка, и за нищо на света не би ги наранил...
* Любов е, когато не можеш да си спомниш какво си казал, и какво си правил, но виждаш в очите и сълзи на щастие, сълзи от радостта, че сте заедно...
* Любов, е всеки път когато съм с нея, и се срамувам от всичките си проклети черни черти- от арогантността си, от самочувствието си, от отмъстителността си, от отвратителния си характер, от Shadow Face - онзи, безименния от сенките. Онзи, който всъщност съм аз...

"igrite koito igraete v momenta ili geimurskite spisaniq po koito tolkova mnogo ste zapaleni ne sa 4ak tolkova su6testveni."

amora написа:
izvinqvam se na vsi4ki za tova 4e izlqh 4uvstvata si pred vas,no az suzdadoh tazi tema za tezi, koito naistina cenqt i razbirat....Istinskata Liubov..

RIP написа:Авторът на този тази творба иска да остане анонимен и за това още от сега казвам,че не съм го писал аз.
Не знам за вас,но аз по-хубаво нещо не бях чел.Написано е много чувствено и най-важното - от сърце.Мисля,че това е най-важното във всяка творба.Истинските чувства трябва да изместват всичко останало,но спирам и видавам възможност да прочетете това невероятно творение(авторът да не скромничи),но преди това само ще ви кажа да се позамислите след като го прочетете и да си зададете въпросът "Дали не съм изпуснал истинската любов?" и ако намерите отговор на този въпрос да преоткриете част от себе си.

Тъмнина.Дали вече е сутрин?Не знам...нямам идея.Искам да отворя очи,но няма да видя нищо.Ден
е,а мракът лази около мен.През последните месеци той е единствения който ми прави
компания.Устните ми не знаят какво е усмивка,очите ми забравиха пламъкът който понякога гореше
в тях.Така е когато не те обичат...когато единственото което тялото ти желае е една топла
прегръдка,а сърцето ти жадува за щастие.Така е,защото тръпна от този копнеж да срещна
някои,който е само мой и живее само за мен.Но защо не го срещам?Защо цялата тази болка
изпепелява желанието да живея?Не знам и може би никога няма да разбера.Отново е мрак.Зениците
ми се разширяват,опитвайки се да доловят бледата светлина,която се вижда някъде от края на
тунела.Погледът ми безцелно се рее из въздуха и ме издава...издава това,че съм навлязла
дълбоко в света на болката и се опитвам да намеря отговор на всички въпроси които мога да си
задам.Изведнъж започвам да изпитвам отчаяние,болката от самотата бавно,но сигурно застиля
лицето ми с ледена маска.Следващите няколко часа прекарвам в правене на нещо,на което никога
досега не бях вдъхвала толкова смисъл.Сега вече съм готова отново да поговоря наум със самата
себе си.
Сънувам.Сънувам щастието от усмивката,усещам сладостта от живота,виждам краят на
тунела.Желанието за живот е породено от един единствен човек - човекът който винаги съм
търсила.Постепенно усещам как всичко е реалност...той ме прегръща,целува,той ме обича.И аз го
обичам,защото той е причината да съм жива,причината да се усмихвам,причината да се чувствам
истинска жена.Обичам го и винаги ще е така,защото той ми върна изгубеното,което търсих от
месеци...смисълът на живота.
И сега месеци откакто сме заедно аз се радвам,че прекарах онези няколко часа в правене на това
нещо чиито смисъл никога не бях намерила,защото оттогава ние сме едно,защото сърцата ни бият
заедно,защото всяко едно докосване и всяка една целувка изпълват тялото ми с чувството,което
досега не съм изпитвала,чувството наречено...истинска любов.

Night Shade написа:

amora написа:
izvinqvam se na vsi4ki za tova 4e izlqh 4uvstvata si pred vas,no az suzdadoh tazi tema za tezi, koito naistina cenqt i razbirat....Istinskata Liubov..

Аз защо съм останал с впечатлението, че RIP създаде тази тема??
А защо трябва да се извиняваш, че обичаш?? Пиши му РМ, ако е от този форум или е-мейл, ако не е. Успех, девойко!! Дано пичът те разбере и се съберете. Обичам хепи енд.

amora написа:nqma6e me..
napravih nai golqmata gre6ka v jivota si...za6to se otdrupnah?...ne znam,a moje bi trqbva da se zamislq...
bqh tolkova 6tastliva i vse o6te sum, no v onzi moment vsi4ko sqka6 propadna i ne znam za6to.toi ne napravi ni6to.dava6e mi cqlata si liubov i az pieh ot neq sqka6 utolqvah jajdata si za jivot.otdrupnah se,ne go otri4am,no dnes az sujelqvam.za men toi be6e vsi4ko:be6e osnovata na jivota koito vinagi iskah da imam,be6e vazduha koito di6ah...be6e surceto koeto tupte6e v gurdite mi...,no az se otdrupnah.
jelaeh prisustvieto mu pove4e ot vsi4ko.jaduvah no6tite s nego,pogleda mu,na4ina po koito me kara6e da se 4uvstvam istinski specialna,no vupreki vsi4ko tova az se otdrupnah...6te me popitate za6to nali?sujelqvam,no ili ne znam otgovora, ili toi e dulboko v men i se krie...
misleh si 4e sum bezgre6na...da vseki nqkoga go e mislel za sebe si...no ne sum i nikoi ne e.misleh si 4e sum skalata koqto nikoi ne moje6e da dostigne...no toi uspq..uspq i ne mojeh da povqrvam.ne iskah da pravq gre6ki...no napravih edna.znam 4e moje bi go boli,znam 4e moje bi me mrazi,znam 4e sigurno ne6to se e promenilo,i vupreki 4e go znaeh i togava,az go napravih-otdrupnah se...
moje bi ne trqbva6e da se otdrupvam,no sled tova osuznah ne6to vajno:vajno pove4e ot samata men...4e toi naistina jivee za men,4e toi e tozi kogoto vinagi sum tursela.i ako predi vi kazvah 4e sum sigurna to ve4e ne znam kak da se izrazq...
moje bi dumite mi sa izli6ni.mojebi toi go razbira.no iskam tuk, 4rez glupostta koeto napisah toku 6to i pred vas, da izreka dumite,koito mrqza da izri4am...Izvinqvai slun4o za tova 4e me nqma6e,zatova 4e se otdrupnah.znam 4e be6e gre6ka,no po tozi na4in az osuznah 4e ako te zagubq gubq sebe si...
obi4am te i vinagi 6te e taka...dokato smurtta ni razdeli....mislq 4e ti me razbra...{}

izvinqvam se na vsi4ki za tova 4e izlqh 4uvstvata si pred vas,no az suzdadoh tazi tema za tezi, koito naistina cenqt i razbirat....Istinskata Liubov...

sujelqvam ako ima mnogo gre6ki ili e nesvurzano no tova e prosto moqta misul...
gL hF& nL 2 all

\/

amora написа:znam 4e moje bi go boli,znam 4e moje bi me mrazi,znam 4e sigurno ne6to se e promenilo,i vupreki 4e go znaeh i togava,az go napravih-otdrupnah se...

amora написа:ma nie ne sme kusali be hora...
nie sme si zaedno:)