
Вампирска Сага2–Мощ във вените ми
- Раскольников
- Мнения: 667
- Регистриран на: 18 Май 2004 21:32
- Местоположение: Dark pits of darkness and despair descending down decaying decrypted doom-damned dungeons
Има само едно малко проблем 4е. Ворадор никога няма да победи Кеин,ако щеш и заради факта 4е по времето когато ,Кеин създава империята си Ворадор е ве4е убит от Мобиус. 

Lets have a black celebration
I see the stars come out tonight
I see the bright and hollow sky
Over the city's ripped backsides
I look to you
How you carry on
When all hope is gone
Can't you see
PS: Misery Loves Company - I AM NOT A GOTH!
I see the stars come out tonight
I see the bright and hollow sky
Over the city's ripped backsides
I look to you
How you carry on
When all hope is gone
Can't you see
PS: Misery Loves Company - I AM NOT A GOTH!
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
- Раскольников
- Мнения: 667
- Регистриран на: 18 Май 2004 21:32
- Местоположение: Dark pits of darkness and despair descending down decaying decrypted doom-damned dungeons
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
...Ревът идваше от вътрешността на пещерата.Стреснах се и се изправих.Триска извади меча си.Аз последвах примера.Двамата тръгнахме навътре...
Беше много топло.Сякаш някой дишаше огън.Ревът се повтори.Той мина през ушите ми като стихия и "бумна" в корема ми.
В тъмнината светнаха две огромни жълти очи.Секунди след това тонове огън се изсипа в пещерата.
-Дракон!-възкликнах аз.
Звярът отново избълва огън,този път към.Ние побягнахме към изхода на пещерата.Скочихме точно пред вълната която се разсея навън.
Търкулихме се надолу.Аз забих меча в земята и се задържах.Триска хванах за ръката.
От пещерата дракона подаде глава.Издиша сума ти огън.Хубавото бе,че не ни забеляза.
-Стой тук!-казах на Триска.
-Госодарю...Ворадор!Ще ви убие!
-Какво!?Нима се съмняваш в силите ми!?
-Не...
Аз се превърнах в прилеп и хвръкнах към дракона,чиято глава още бе извън пещерата.
Кръжах край него,а той така и не ме забеляза.Материализирах се върху главата.Вдигнах меча и разсякох врата му.Огромната тиква падна на земята.
-Сега окото...
Забих меча в малкото разстояние между носа и окото.Използвах оръжието си като лопата.Драконовия извор на зрение излезе от "дупката".Окото не бе чак толкова голямо.Беше почти колкото ръката ми.
Триска се появи.Носеше торба.Сложихме окото вътре и отново влязохме в пещерата.....
Беше много топло.Сякаш някой дишаше огън.Ревът се повтори.Той мина през ушите ми като стихия и "бумна" в корема ми.
В тъмнината светнаха две огромни жълти очи.Секунди след това тонове огън се изсипа в пещерата.
-Дракон!-възкликнах аз.
Звярът отново избълва огън,този път към.Ние побягнахме към изхода на пещерата.Скочихме точно пред вълната която се разсея навън.
Търкулихме се надолу.Аз забих меча в земята и се задържах.Триска хванах за ръката.
От пещерата дракона подаде глава.Издиша сума ти огън.Хубавото бе,че не ни забеляза.
-Стой тук!-казах на Триска.
-Госодарю...Ворадор!Ще ви убие!
-Какво!?Нима се съмняваш в силите ми!?
-Не...
Аз се превърнах в прилеп и хвръкнах към дракона,чиято глава още бе извън пещерата.
Кръжах край него,а той така и не ме забеляза.Материализирах се върху главата.Вдигнах меча и разсякох врата му.Огромната тиква падна на земята.
-Сега окото...
Забих меча в малкото разстояние между носа и окото.Използвах оръжието си като лопата.Драконовия извор на зрение излезе от "дупката".Окото не бе чак толкова голямо.Беше почти колкото ръката ми.
Триска се появи.Носеше торба.Сложихме окото вътре и отново влязохме в пещерата.....
- AngryGameCritik
- Мнения: 47
- Регистриран на: 06 Апр 2010 17:48
Re: Вампирска Сага2–Мощ във вените ми
по–старите членове на форума
Написано е през 2003 лол
