Zombie Army Trilogy - 5/10. Тази игра ме озори много. Започнах първия епизод с един приятел на трудност елитен снайперист. И се справихме доста лесно, без никакви проблеми, а самата игра беше адски тъпа.
За това реших втория епизод да го играя сам на най-висока трудност отново, барем поне някакво предизвикателство да има, не само тичане от точка до точка. И стана зверско, впрочем май тая случка е за темата с неловки ситуации, ама айде, вече съм почнал да пиша тука. Много трудно стана, излизаха прекалено много противници и едвам се справях със ситуацията, а на няколко места буквално на късмет се измъкнах. В мен се зароди някакво чувство, че някъде съм оплескал сериозно нещата.
Обаче исках да мина играта по най-бързия начин без много-много да му мисля и след като завърших втория епизод се хвърлих директно на третия, без да гледам в настройките. И там стигнах до 4 глава и ей майко, няма минаване, какви ли не тактики бистрех с залагане на капани в тази иначе аркадна и не изискваща стратегия и здрав разум игра. Не става и не става. Реши да плюя на геймърското си достойнство и да почна отначало нивото на по ниска трудност и от яд щеше да ми пръсне сърцето, защото съм минавал какви ли не игри на най-висока трудност.
И - мамицата му, забелязвам, че съм настроил ордите противници като за четири човека и така съм оставил
Оправям го и почвам отначало четвъртия левъл на третия епизод като през цялото време псувам. И пак стигам до задънената улица, като този път осъзнавам един плашещ факт - въпреки че съм настроил противниците в кампанията спрямо един човек, няма абсолютно никаква разлика. Пак са същите на брой, барабар с босовете! Егати и счупената игра.
Ама бях стигнал далеч и не ми се отказваше. Пред мен стояха три варианта: Викам още хора и почвам отначало епизода, почвам същото ниво на по лека трудност или... продължавам да цикля, докато не го мина. Който ме познава се сеща какво съм избрал. В крайна сметка успях да приключа и с този левъл и отидох на финалния.
Третия епизод ако не друго, поне имаше в себе си някакви наченки на сингъл кампания. Някои неща ми харесаха, като защитата на бункера с оцелелите, повечето кът сцени с Хитлер бяха на ниво също. В последната част беше голяма жестокост - сам срещу гигантския зомби фюрер и милионите му подчинени. Както винаги - задачата изглежда невъзможна. Ама само на пръв поглед и в зависимост от настроението и нивото на лудост в дадения играч, искащ да я реши. Стегнах се и бързо го минах. Трудното е да се избягва дебелата фашага с картечницита при третия скелет.
Ето решението как да победите тук: Залагате мини нагоре по пътя на ордите зомбита. Хвърляте отдалече граната, която ще унищожи всички черепи пред вратата отведнъж. Не летите като дебил веднага в стаята, защото там е дебелата шваба с картечницата. Връщате се назад, където все още няма противници по пътя, тъй като мините са ги забавили. И скачате от втория етаж долу при Фюрера.
Там почвате да въртите номера за заблуда на противника. Няма как, като си сам срещу 500. Въртите се в кръг около фюрера, като изчаквате всички противници да слязат долу и да ви погнат. Гледате да се държите на разстояние от тях, те не могат да ви убият, ако не са близо до вас. Като през цялото време имате едно наум за оня с картечката, където слиза бавно-бавно надолу по стълбите. Целта ви е да го хванете и него на парада, като благодарение на бавните му реакции, след като го финтирате се изкачвате бързо нагоре, поставяйки пак след себе си мини. Отивате в стаята, взимате скелета и слизате необезпокоявано надолу, тъй като всички са след вас, а и пак ще бъдат забавени от мините. Бързо отивате до фюрера пускате пред него последното тяло гледате финалната сцена и се кефите колко сте добри и могъщи.
Съвсем сериозно тази игра ме издигна до ново ниво в гейминга. Още по силен се чувствам, макар че счупих една клавиатура и изкълчих един пръст от яд. Уродлива работа. Мразя зомбита и хубаво, че повечето зомби игри нямат история и сингъл кампания...
