Дризд убивам те
Шегата настрана.
Нали помолих да не пишете
.
Добро ти е продължението, ама не смятам труда ми да отиде на вятъра, така че ще побликувам и моят вариант, а пък нека публиката отсъди кой се зачита за продължение.
Иван беше отчаян. Цяла вечер не можа да заспи. Не му идваше никаква идея как да скъса с Йо. Пита дори брат си, но той му каза, че имал работа и не му се занимавало с такива работи.
На следващия ден Иво се срещна с Йо по пътя към училище. Още в началото забеляза, че нещо не е наред с нея. Когато се приближи към него, тя го прегърна и една сълза текна по лицето й.
- Какво има, мило? - попита Иван озадачено.
- Майка иска да заминем обратно за Варна. - отвърна вече напълно разплаканата Йо.
Иво почувства едновременно тъга и облекчение.
- Но защо? Нали вече веднъж ти позволи да останеш тук и да заживееш сама.
- Да, но сега, когато татко умря, тя е съвсем сама и ще има нужда от мен. Не мога просто така да я изоставя.
- Защо не иска да останете тук, а държи толкова много да се приберете обратно във Варна.
- За разлика от мен, тя си няма никой тук. Всичките й приятели са във Варна.
- Но защо ,след като всичките й познати са там, не ти позволи да си останеш тук.
- Иво - каза Йо с тъжен глас - трябва да разбереш. Майка ми преживява дълбока криза в момента. Трябва да има някой до нея, който да я крепи. Най-добре ще е това да съм аз.
У ИВо започна да се надига радост, но той се засрами от себе си и веднагя почервеня.
- Добре тогава! Щом така трябва! - каза Иво доста натъжен.
- Кога заминавате?
- В други ден със сутрешния влак.
- Ще се върнеш ли някога при мен - попита Иво.
- Да разбира се! - каза Йо и го прегърна - веднага щом майка ми се възстанови от депресията ще я помоля да ми позволи да се въна отново тук при теб.
- Ще те чакам до края на живота си - излъга Иво и двамата стояха дълго време прегърнати и плачеха.
Решиха днес да не ходят на училище, а да отидат у Йо и да го направят за последно (поне засега). Тъй като и двамата бяха тъжни и умислени сексът изобщо не беше от най-добрите.
Когато Иво се прибра вкъщи, той не знаеше да палче ли или да се радва. От една страна Йо си заминаваше, ако не завинаги, то поне за много дълъг период, а от друга, това го освобождаваше от всякакви задръжки и той можеше да тръгне с Мария. Реши, че ще е най-добре ако избщо не мисли затова и седна на компютъра, за да прогони мисълта за двете момичета от главата си. Първите 15 минути бяха неуспешни. Той не преставаше да мисли за Йо и за Мария, но с вемето се задълбочи в играта(NFS7) и престана да мисли за всичко останало.За негов лош късмет обаче, преди да е минал дори половина час, баща му дойде в стаята и му каза:
- Забравих да ти съобщя. Поради нарушаване на обещанието за побоите ти забранявам да играеш на компютъра за 1 месец.Айде спирай компютъра.
Иван с негодувание спря компа и се тръшна на леглото. Мислите за двете момичета отново нахлуха в главата му.Накрая радостта му надделя. Все пак Йо беше му омръзнала вече и той от скоро копнееше за нещо ново. Единственият проблем беше, че не можеше да измисли начин да скъса с нея, а ето сега случаят му се усмихвашеи обстоятелствата работеха в негова полза. Какво повече му трябва на човек (една добра бира
)?
Накрая Иван неусетно заспа и се събуди чак на сутринта. Реши, че и днес няма да ходи на училище, макар че имаше да оправя оценки.
Първо отиде до личния си лекар и си взе бележка, с която да извини отсъствията си пред класната.След това се запъти към Йо.
Когато влезе при нея, тя тъкмо си приготвяше багажа и подсмърчаше.
Иво се направи на много тъжен(той наистина изпитваше тъга, но не много голяма).Приближи се до Йо и я погали по косата. Тя престана да подржда багажа си, обърна се, прегърна го и се разплака отново.
- Много ще ми липсваш, мило - изплака тя. - обещай ми, че ще си мислиш за мене постоянно.
- Обещавам, обещавам - утеши я Иво - успокой се сега!
Йо доприготви багажа си и предложи на Иво да се поразходят малко. Иво естествено се съгласи и двамата изязоха навън. Йо и Иво дълго се разхождаха по улиците хванати под ръка. Спомените от времето, прекарано заедно се въртяха в галвите им като на кино лента. Двамата се сещаха за различни случки и си ги разказваха, като се смееха дълго след това. Гледаха да се държат все едно нищо нямаше да се случи. И двамата не искаха да мислят за предстоящата раздяла.Вечерта Йо трябваше да си ляга рано, тъй като влакът й тръгваше в 6:00 и трябваше да стане доста рано на следващия ден. Иван също трябваше да се прибере рано, тъй като беше наказан.
Вечерта и двамата заспаха много трудно, тъй като мислеха постоянно един за друг. Йо дори хлипаше тихичко, за да не събуди майка си.
На сутринта Иво беше станал още в 4 часа и в 5 вече се беше запътил към Йо. Той й помогна с багажа и след половин час вече бяха на гарата. Влакът дойде в 5:50, така че им оставаха 10 минути да се сбогуват.
Иво и Йо се спогледаха. Сълзите им напираха. Те се прегърнаха здраво и нищо не можеше да ги раздели в този момент. На майката на Йо също за малко да й текнат сълзите. Двамата седяха прегърнати 5 минути, но те им се сториха цяла вечност. Най-накрая майката на Йо ги прекъсна и каза на Йо, че вече трябва да се качват иначе влакът ще потегли без тях.Със сълзи на очите Йо се отдели от Иво и се качи във влака. Веднага, след като намери мястото си Йо отвори прозореца и извика Иво. Той веднага отиде за последно сбогуване. За жалост, точно в този момент влакът потегли. Йо остана на прозореца и махаше на Иван, докато той не се скри от погледа й. Тя седна разплакана на мястото си и се замисли.....................
Три дена трябваха на Иво да преодолее тъгата си по Йо. Сега за него се откриваха нови възможности. Предстояха му нови любовно авантюри и приключения. Той се сети за телефона на Мария, отиде то телефона и го набра ............................
Да ви споделя много се радвам, че разкарах Йо от картинката
. Просто ме дразнеше.
Най-вече името - само като го чуя - ЙО - и правя асоциации със крава. Тези,които с чели старогръцки митове и легенди ще разберат за какво става дума.
П.С. това не е продължение на пост-а на Дризд, а на този на Слим
всеки трябва да се учи от грешките както беше казал един мъдър чичко 
