Форум на PC Mania

хаха добро попадение приятелче

Кенефен Управител написа:

http://9gag.com/gag/a44AqVy

Моййто принус кам темата

predi malko naprawih edno ot naj-hubawite akaniq w jivota mi

shte razprawqm po-kysno obache

izkaj li da ti ischistia keenfawe moi

Путко, това го постваха вече.

^ Той е бавноразвиващ васето, ще го постне още двайсет пъти сигурно

начи монченца

вчера/оня ден/се тая бех на изпит по наказателно

много е тегав, три часа, в 272-ра аудитория на ректората, дето е най-голямата, ма и най-потрошената кочина у целия университет

тръгвам аз за изпита, ма се замотах нещо и не можах да се понапъна в кенефа да се изсера предизпитно, както правя друг път за по-сигурно

пристигам на бегом, шот се замотах и по пътя

пикае ми се много, викам - ше метна чантата, ше си извадя нещата и ше ударя една пикня да олабя малко

е да, ама не, професора решил да почва отрано

греда

нищо, почвам - то се пада неква крива тема, дето трябва бая да си посмуча от палците, за да я напиша

някъде към една трета от изпита вече се почва - досра ми се

а понеже бех позакъснял, седнах най-отзаде - там седалките, който е седял у СУ на седалка знае кви са мизерии и без да им има нещо; та там седалките са яко изкъртени, което значи, че са наведени на 45 градуса надолу

демек не седиш, а се подпираш, три часа тва

и ми се присра

демек, да обощя

сере ми се, пикае ми се, дадена ми е лайняна тема, дет не я знам и на всичко отгоре требва да се напъвам да не се приплъзна и да падна от седалката

еби меча

кенеф няа- колега, оставяш си работата и си излизаш, изпита приключва, кат ти се е присрало

не моа да опиша ква борба беше - хем се напъвам да мисля некви работи, хе, да издържа некак на тва мъчение

заболе ме сфинктера

по едно време ми писна, разбутах колегите, развикаха се квесторите - ма викам "места се, ебал съм ви

как да е, са не мога да го опиша наистина, ма ги изкарах некак тия три часа с големи мъки

шот най-мразя да тряа да мисля кат не знам нещо как да го съчинявам, изцежда ми секва сила тва, пък ако нещо ме разсейва съвсем се наебава работата; ако е да ти се сере пък вече е год моуд - имаше некви десет минути дет сал седя и събирам неква воля да не си бия шута от целия засран изпит, да не се насера и да почна да мисля з ашибаното наказателно - ад, братче

след тва такава пикня теглих... некъв колега почна да се смее на възторга ми, се едно еба копеле

и вечерта като се прибрах

алеле майко

като фанах лаптопа

и засрах едно страхотно лайно

меко

плавно излизащо

консистентно, нема да се размазва

дълго такова

и безкрайно

срах сигур пет минути, направо усещах как с всеки напън ми олеква на вътрешностите

а то лайното - коприна за изтерзания ми сфинктер

страхотно беше, пичове

и накрая за награда - гъза ми беше по-чист отколкото преди да го изсера, за кво става дума просто

са докато я пиша тая дивотия сера отново по същия начин

има господ, има карма, има баланс

сал ме а страх, че тва сране беше по-хубаво от мъките ми, демек съм наклонил баланса много в моя полза и за да се балансира всичко, ше ме скъсат на изпита

ма ебал съм го

за такова сране не ми дреме

за нищо не съжалявам, пак бих го направил

исрах се, гъза ми пак е чист, а то едно такова светло жълто

болнав цвят, ма кво ми дреме, изниза се голо и нежно като среднощна принцеса от стаичката на пазачите

тва що го казах сега

аре лека нощ, че вече не знам кво се случва

ai fiil iu bro

радвам се за успеха ти, морко

kak si trea

Ахахахаха култ!
п.п. Поздрави от кенефа

момчета, пиша ви от кенефа на баба ми и дядо ми, за който стана дума няколко страници по-назад

оня яко дефектния

само че вече не е

взели са нов

не мога да опиша кво е странно след 20 години мъки тука (от ей такъв го помня тоя мръсен кенефе, дееба неговата семка, дееба), сега да мога да се изсера като човек

това може би е едно от малкото неща, които ме убеждават, че държавата и народа ѝ са тръгнали по прав път

20 години мизерия в тоя кенеф вече са зад гърба ми

България ше се оправи, момчаци

рано или късно

тоа от снимката да не лови змиъ с газо си ??!?!

когато лайното напира
умът сякаш ти спира
и всяко друго чувство умира
свободата на лайното е жива
и без да каже ''чао'' дори
то си тръгва, но теб още те боли
бавно капят
горчиви
червени
сълзи

вече е март, а кенефите още стоят

викам така до Коледа

най-накрая форумът може да бъде себе си без задръжки

няма кво да се правим

беше то кот беше