Бях около 16.
Вече бях усетил могъществото си с правенето на умели комплименти. Казвам ви, това е дяволска сила, която ме бе обсебила дълбоко и до днес опитвам да се отърся от нея безуспешно.
С майка ми работеше леля Роси.
Супер жена –много слаба, стройна, гъвкава, умна, много мила и грижовна. И имаше убийствено тъжно изражение понякога.
Естествено, тутакси пожелах да я имам, но дори на шега не бих й признал.
Дяволът обаче се намеси.
Постепенно започнах да се обръщам към нея, когато сме само двамата, с „како Роси”. Тя ме поглеждаше учудено, но уверено я убеждавах, че я чувствам много близка, едва ли не връстница.
Беше много умна, разбираше, че я искам като жена, но не ме пропъди.
Чудех се дали не споделя с майка ми, за моите флиртове, и като се убедих, че нищо не й е казала, добих увереност. Вече имахме тайна!
Но за ебане никак не ми се превърташе езика.
Пропуснах да кажа, че съпругът й бе някакво търговско аташе или подобно, повече от половин година отсъстваше от дома им. А дъщеря им бе в някакъв пансион, така и не се интересувах защо.
+++
Случи се ненадейно. Изчука ме тя.
По-красива плът не бях виждал. Нямах и особен опит, но тялото й бе по-суперско от това на много момичета, които имах отпосле в годините.
Отидох да й помогна с едни тежки саксии. Местихме ги от голям балкон към вътрешно помещение, нещо като зимна градина.
Изпотих се, приседнах да почина.
Тя силно ме лъхна алкохол, донесе ми сок, ядки.
Помилва ме, извиних й се, че съм потен. Полях се в банята, а тя бе пила още алкохол.
Станахме едно цяло.
Струва ми се, че сънувах, толко много да бе яко всичко.
++
Като свършихме, я запитах защо понякога от очите й се излива вселенската мъка.
Тя ме погали по главата, нищо не каза.
Сетне питах майка ми, оказа се, че дъщеричката й страда от някаква брутална атрофия на мускулите, нещо нелечимо нито с пари, нито с власт. Поддържали я в Швейцарско училище пансион.
Тутакси изстинах.
Проклех се за похотливата си природа. Усещах аз, че нещо не е съвсем наред,щото макар и най-великото ебане на света, имаше нещо ПРЕКАЛЕНО грижовно в нея.
Всъщност, тя бе една много тъжна майка, липсваше й ласката на дъщеричката й.
До ден днешен ме е срам като се сетя, просто ми иде да се тресна стремглаво с глава в стената, ебати.