zerocool написа:Част 2
Като цяло добре написана и интересна част, с описания на схватки, макар и кратки. Новите два героя са включени по оригинален начин, а и те самите са интересни. За съжаление не научаваме много подробности за историята на двамата и техния свят, но предвид, че идеята е да пишем за нашия си свят, това е нормално.
Като цяло си си подобрил стилът и пишеш по-увлекателно. Но на моменти се появяват леко дразнещи повторения - "черна коса, черни очи", както и на още едно място. Проблемно е и описанието на "улеите", "На гърба си имаше някакъв странен череп с два прикрепени улея." - така написано човек се досеща, че черепът е изрисуван/инкрустиран/гравиран, но заради това започва да се чуди как и улеите могат да бъдат гравирани. А ти всъщност си имал предвид (предполагам), че на гърба си има прикрепени нещо като ножници. Или се бъркам? Малко трудно се разбира и моментът с финалната размяна на удари, поне за мен е така. А "черен меч, изписан на Древния език" мисля, че трябва да е със "с букви на" по средата (както е в описанието на Дейус), макар че и така се разбира смисълът.
Моментът с "бялата светлина" и явяването на любимата ми изглежда толкова изкопиран от филм на ван Дам, че просто не мога да я приема като нещо смислено.
Репликите "Здрасти. Липсвах ли ти?" и тази за ритането на задници не стоят добре на фона на уж сериозния тон на разказа - имат твърде комичен характер и дори не изглеждат като неща, които би казал героят.
Правописът ти се подобрява, но все още допускаш грешки - пълен/кратък член, запетайки и такива работи. Най-належащо обаче е да погледнеш как се смесва пряка реч с такава на автора. Разбира се, това не са толкова важни неща.
Накрая ще кажа, че ми се струва, че започваш "леко да се изгъзваш" - героят ти още преди това не ми се струваше равностоен на тези на останалите, но сега се оказва, че той също чете, а и говори древния език (нещо, което хората уж нямаше да могат), а също така вече притежава меч, който явно е достатъчно могъщ, щом е "Ключът към победата над елфите", които очевидно до момента сравнително успешно са се борили с доста силен враг. Да не говорим, че Зандър е магьосник, но явно борави доста добре и с меч. Вярно е, че това може да се припише на способностите на Дейус, но тогава пък това прави мечът още по-силен. Към това прибавяме и че притежава къс от кристала и че може да "издухва" стени, макар и не напълно контролируемо, то определено героят ти е доста по-силен от тези на останалите.
Това, разбира се, не е забранено май, но най-малкото вече Зандър трудно ще се впише в една обща картинка с другите герои. А и това в крайна сметка е едва втората ти част, че да твърдим, че "героите са вдигнали нива".
Hurford написа:Част 2
Извинявай, че за твоето творение ще бъда доста по-кратък, но просто не умея да пиша "критика" за разкази с комедиен характер, какъвто е твоят. Ще кажа, че тази ти част се е получила забавна, макар и не особено много. Все пак е приятна за четене, извлича някое и друго подхилване и като цяло оставя добро впечатление, така че предполагам, целта ти е била постигната.
Само да попитам героят ти не идваше ли от съвсем друг свят? И също така в кое време се развива действието при теб, понеже явно е преди разрушаването на Лишарид.
Искам да повдигна и въпрос към всички дали смятате за уместно да се ползват имена в стил "Флайфайър", "Кингслитъл", "Куайтлонг", "Тролкикър" и други, т.е. фамилии, които са думи на английски език. Доколкото съм чел фентъзи, употребата им идва точно от разни книги на английски, където подобните фамилии действително стоят добре. Но всъщност те са по-скоро прякори или прозвища, които също е възможно да са се пренесли и като фамилни имена на героите (както става и в реалния свят). Мисълта ми е, че поне според мен изглеждат изключително префърцунени в разказ, написан на български език.
Michabo написа:Увод и част от кръг 2
Едва сега успях да прочета писаниците на новия член на бардската ни трупа.
Уводът ми се струва малко скучен и опитващ се, но като цяло неуспяващ, да е смешен и забавен. Но втората част вече не е такава и бих казал, че е добра. Сцената с битката е динамична и леко нестандартна, макар и леко налудничава (селянин с вила убива "огромно насекомо"?!? И след това останалите се страхуват от него?!?). Пистолетите на Шарл са интересна новост във фентъзито и определено грабват вниманието. Последващото разказване на събитията е също приятно и интересно.
Стилът ти доста ми харесва - описателен и красив, без обаче да изпадаш в крайности и да претрупваш картините и сцените. Всичко е грамотно написано, което също прави добро впечатление.
Като цяло си се справил доста добре! Имам само една малка забележка - чудовищата трудно могат да приличат хем на насекоми, хем на птици - едните са с черупки и други твърди образования по тялото, вторите са с перушина. Аз поне не мога да съчетая двете, като ми се струва, че птицеподобието е излишно, още повече, че съществата не летят, така че трудно ще подбудят аналогия с птиците.
Останалите разкази ще прочета някой друг път.
