Като гледам ще се събереме хора.
А днес...днес е един прекрасен есенен ден, небето те е прихлупило и всеки момент ще те смаже, а дъжда се изливаше поетапно и систематично.
Не знам за другите, но аз имам чуството, че съм загубила,забравила...не знам, нещо много важно от мен. Нещото, което ми казваше, какво ми липсва. А сега го няма и аз цял ден искам нещо, но не знам какво. ИСкам да ям, защот съм гладна, но всичко което опитах имаше вкус на мокър картон и не беше това, което ми се яде. Отгоре на всичко цял ден искам да излеза, или пък не, да спя, но и да не спя. Исках да гледам нещо, за това изгледах 1 куп аниме и филми и пак не гледах това, което ми се гледаше.
Искам и да се заяждам, по-скоро не искам, но бгкомандото много ми хареса с онази тема в творческия, където обясни, че е център на света, всичко около него се върти и той е еталон за сравнение (с 2 думи, обясни, че за мозъка, се учело в 7-ми клас, защот учителката му решила тогава да им обясни подробно).
Сега като се чета, стигам до 1 извод