Форум на PC Mania

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 14 - главните герои в котешките им алтер егота бяха хаотични и адски забавни. Планът на лошковците се оказа смехотворно неадекватен. Коя ли е новата мацка и какви разрушения ще предизвика Кукури в демоничната си "Ки-ки-ки" прилепска форма?


Juuni Taisen ep. 2 - вместо да изпада във флешбеци, като миналия път, шоуто продължи с играта и разясни някои от правилата. Примерно територията не е ограничена само в сградата, а могат да се бият в града или дори да напуснат страната, но нямат време за това заради отровата.
Запознаха ни и с някои от персонажите.
Оказа се, че съм в грешка и оригиналните участници са само 12. Братята близнаци били представители на различни зодии - Змия и Дракон. По логиката на Глигана си мислех, че всеки зодиакален знак е отделно семейство. Тук може би са приели, че змията и дракона (змея) са едно и също?
Интересно беше да се види как различните убийци обмислят разнообразни тактики в зависимост от уменията си.
Кучето ми беше много симпатичен персонаж, а и имаше големи шансове с неговата способност да неутрализира отровата. За съжаление го затри онази кокошка Петел-ката при това по особено тъпа и инцидентна причина.
Засега най-якият персонаж е точно моята зодия .
Анимето по замисъл е свръх нереалистично и пълен абсурд, но забавлява и визуално е приятно въпреки кретенския косплей.


Fate/Apocrypha ep. 14 - пак дебилни сюжетни обрати + забавни картинки с абсурдно фентъзи млатене.
Голем създаващ рай на земята .
Зиг хомункулуса и Жана Д'Арк двойка? Тия сценаристи нормални ли са? Аз вече го шипвах с хомункулуската с ранения крак.
Т.е. шоуто си тече в познатото безумно русло.

Лелел, добре че си го гледам тоя пост всеки ден и аз не знам защо.

Тая година изгледах 2те анимета по Fate - fate/stay night + zero, и съм доста хайпнат.

Реално Apocrypha трябва да е 3тото деление на книгите, нали?

Apocrypha трябва да е 3тото деление на книгите, нали?

Не, F/A е в алтернативен свят.
Там Артурия (най-известния Saber във Fate) не е герой, но пък хомункулусът Мордрет създаден с нейните черти и тези на Моргана е герой и участва в поредната война за Граала.

Тук и правилата са по-различни. Има две фракции от по 7 двойки: черна и червена, които се бият, а после оцелелите самостоятелно.
Отделно има и Ruler герой, който контролира този сблъсък и в случая е Жана Д'Арк, която не е герой във F/Z и F/SN.

Друга голяма промяна е, че се прави от различно студио: A-1, вместо Ufotable.

Общо взето е боклук.


Третият път във F/SN за който говориш ще е представен във Fate/stay night: Heaven's Feel филмите, които в момента се правят от Ufotable (и май Shaft помага).
Първият излиза по кината в петък, но кой знае кога на видео...

Въобще Fate поредицата от игри и други материали е голяма бърканица.

Infini-T Force ep. 3 - това все по-задръстено и токусацу-образно става. В епизода дори екшън сцените бяха зле.
Още една такава серия и го дропвам.
Извадиха имената на сеютата и както си мислех - Еми е Ай Кайано (и ролята и е отвратителна), Гачаман е Томоказу Секи, а злодейката е Хана Кана.


Konohana Kitan ep. 2 - твърде много, тъпи и направо неразбираеми за мен междуличностни отношения. Аз очаквах повече SOL хотелиерство и красиви фонове. Не разбрах и какво стана със старото сакура дърво, което взе че цъфна. Онова дребното използва психическата енергия на Сацки, за да го възстанови? Magic fertilizing, WTF?
Отива към дроп.


Tenchi Muyou! Ryououki 4th Season ep. 4 - най-накрая свърши тази глупост. Беше по-скоро на тема Сейна и Кенчи отколкото за титулярния герой. Но те и тримата са безгласни букви в историята. Всъщност фокусът беше върху бабките и лелките, които управляват рода Джирай. Само не ми беше ясно, защо се гъчкаха в тесните фамилни къщи на Тенчи, вместо да отидат в някой императорски дворец или нещо такова. Да, pocket dimension-ите на Вашу компенсират, но по императорските разбирания си беше спартанско. Предполагам всичко това емулира отношенията в някое голямо японско семейство, но ми изглежда странно в галактически мащаби.
Нелепият фенсървис към края също беше тъпня. Дори и Вашу показа форми, а тя по дефиниция си е дребна и плоска, нищо че е аватар на космическа богиня.
За мен поредицата Tenchi Muyou е напълно изчерпана. Освен ритуали и семейни дразги на авторите не са останали идеи за нищо друго. Повечето от загадките вече са разкрити (при това в леки противоречия с началния канон).


Detective Conan ep. 875-876 - първият от тези епизоди е стандартният за поредицата AO боклук, вторият обаче беше неочаквано добре замислен.
Пъзелът е логичен, както ситуацията и произтичащата от нея драма. Едва ли не криминален случай, който би сработил и в live action сериал. Ако имаше нещо тъпо това бяха роботчетата, които фирмата произвеждаше, особено зайците.

UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 3 - препускането през материала го прави донякъде по-поносим. Шинобу я спуснаха от небето. От една страна я няма връзката с Тота, от друга в мангата появата и като прислужница беше прекалено удобно съвпадение.
Вмъкнатите моменти от Negima обаче са досадни.


Gintama.: Porori-hen ep. 3 - кретенщините с Кацура и Мадао са част от основните причини, заради които Gintama е толкова любимо и популярно, а този арк е пълен с тях.
Нещо историята е доста объркана и с неочаквани разкрития.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 2 - нищо особено, като история, но приятно епизодче. Битката беше с пестелива анимазия, но много стила. Същото важи и за променящата се околна среда.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 2 - епизодът ми хареса повече от предишния. Имаше атмосфера, информация за света и показа как героите се нагласят към него.
Ще го споделя пак, прилича ми повече на Kino no Tabi отколкото новото аниме по темата.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 2 - вече познатата от старото антиме история с Колизея, но имаше и някои промени при това не за добро.
Нещо или не обясниха добре правилата на турнира или има проблем с превода. Предният път цялата история звучеше по-логично.
Претупаха и самите битки. Старата анимацията беше по-евтина и условна, но бяха представени добре, а тук превъртането на бързи обороти е комично.


Net-juu no Susume ep. 2 - става все по-сладурско. Хикикомори реакциите на протагонистката са основната атракция.

Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 2 - както и в предния епизод, любопитен свят и досадни герои, които се опитват да счупят от употреба всички shoujo клишета. Само дето тук извадиха един важен глобален фактор, който е доста глупав и очевиден генератор за всичката предстояща драма.
Видите ли, по целия свят хората неутрализират чувствата си с някакви гадни (грозно CGI-нати) лепкави мехури и смятат тези, които не постъпват така за еретици. Срещнат ли подобни ги убиват на място. Водачите на общността от "Кита" знаят, че контактите с всякакви външни групи ще доведе до неминуема атака, но взимат много вяли мерки срещу това и държат информацията в тайна.
Цялото това увъртане, за да можем да имаме сцена с маскирани във Fushigi no Umi no Nadia стил войници, които стрелят по гледащи тъпо и нищо неподозиращи дечица.
Принципно можеше народът от "Кита" да не е контактувал с външния свят достатъчно време, за да е загубил това знание, но не...за всичко трябва да са виновни дъртаците.
С този teen bait и начинът на изграждането на историята нещо ми се утепа ентусиазма за евентуалното нататъшно развитие на сериала.
Да, интересно как нашичкият ще оцелее в този бараж от куршуми, ще го предпази крехкото телце на имотото?


Fate/Apocrypha ep. 15 - ала бала портокала губене на време. Пак не обясниха как отчето иска да спаси света. Локалната версия на Рин не можела да нарани и муха. Чичото не бил толкова лош.
Интересна ми беше само предисторията на некромансъра. Той и психопатката Мордред са единствените персонажи, за които ми пука. Още и Хирон-сенсей е донякъде поносим.

Infini-T Force ep. 4 - тази серия се въртеше около най-добре познатият ми и най-малко верен с оригинала герой Tekkaman. Да, mecha-та му Пегас, трансформацията му, костюмът му, атаките му са си същите, но Джоджи (няма връзка с TerraForMars ) е различен и по-скоро прилича на бащата на годеницата си .
Другата тема беше Хелоин и това дойде добре, защото смениха малко цветовата палитра, но пък Еми беше досадна през цялото време и провали ефекта.
Monster of the week се падна на техно-вампирката с гласа на ХанаКана и не че не я уважавам като сею, но режисьорът явно и е казал "Тук трябва да бъдеш хипер-ултра-мега сексапилна!". Същото е наредил и на motion capture артистката.
Резултатът е комедиен и Бел Лин най-малко убедителната от всички злодеи. Дори я оставиха да си ходи по живо по здраво, нищо че е изпила кръвчицата на маса народ.
Писна ми това аниме - дроп.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 15 - Кукури е перфектният трол. Маса неочаквани разкрития покрай мисията, включително че селището е илюзия. Стабилна помощ от страна на Джуджу. Естествено тонове RPG ебавки и абсурдни ситуации.


Juuni Taisen ep. 3 - схемата от предния епизод на кокош...това де Петел-ката, се оказа абсурдно сложна. Значи знаела за отровите на кучето, знаела за допинга му (откъде?) и цялото сдружаване било с цел да го получи.
Глупости, точно кучето можеше да го унищожи със собствени сили, а колкото и да е нереалистичен света на Juuni Taisen, действието на допинга не може да е толкова продължително, че да и в помощ през целите игри.
Другата загадка е, защо почна да се държи така нехарактерно и глупаво. Може да е някаква способност на Маймуната да манипулира мислите и чувствата, а може да беше комбинация от страничен ефекта на допинга и това, че Петел-ката нямаше собствена солидна причина да участва в сблъсъка. Последното го намекнаха както във флешбеците, така и и беше казано в прав текст от Бика.
Не стана ясно и какво се случи с Коня. За противника му обясниха, че като си изберял жертва не се отказвал докато не я довърши, а ето тук той утрепа гъс...пат...кокош...това де Петел-ката. Може би Бикът не е толкова праволинеен, а пък може и да ни разкажат как е убил Коня ретроспективно.
Следващият път е ред на Маймуната и предполагам ще разберем дали притежава някакви телепатски способности за манипулация (спомена нещо, че усещала намеренията за убийство).

Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 3 - най-досадната изненада е, че не всички лошковци са без емоции, както трябваше да е по дефиниция, а само хората с нисшите рангове са такива. Един от по-висшите е копие на психопатчето Дио от Last Exile. Надявах се на някакъв сблъсък между религиозни и философски възгледи, а получих обичайната галерия от клиширани злодеи.
Между другото главният лошко е с гласа на Акира Ишида, защото този човек е във всяко аниме.
Атаката беше пълен идиотизъм - първо настъпва пехотата, после се включва артилерията (евентуално отнасяйки част от своите). Кървавата сеч беше по-скоро комична, защото облечените като палячовци войници (буквално, не се майтапя) оставяха на жертвите си достатъчно време да ахкат, да се панират и дори да избягат.
Всъщност имаха достатъчно време да изтребят всички от Кита, но решиха да не го правят...за да може да продължи историята. Формалната причина - експериментът с Ликос е абсолютна глупост.
'Наще 'ора също са пълни идиоти. Дори и при най-големия пацифист, в такъв момент би сработил някакъв инстинкт - или да го избие на агресия, или да побегне, или да се панира, суо обаче тръгна да търси дипломатическо решение, защото това се очаквало от него. Секси бунтовникът Они пък за секунди се научи да убива хем ефективно, хем с красотата и грацията на балетист съсичащ безкрайни орди врагове с картонен меч.
В смисъл, то бива шоджо клишета и фенсървис, ама тук са прекалили, ама доста.
Чакуро се държа неочаквано реалистично, като човек в шок, но моментът в който се опита да носи тялото на Сами, вместо дълбоко драматичен се получи смешен.
Един вид авторите са имали добри идеи, но ги представят по странен начин.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 4 - прескочиха тренировките в подземието, където нашите се предполагаше да изгубят доста години, а всъщност grind-наха dungeon-а за рекордно време.
Докараха историята до мястото, където в мангата е първата поредица от наистина добри битки. Да видим дали ще ги адаптират добре или просто ще ги претупат. Видяното в серията от тях беше поносимо (е, то едното не беше точно битка ).


Gintama.: Porori-hen ep. 4 - скучен и клиширан край на историята, но пък епична сцена с Мадао след финалните надписи.
Следващият път кретенщини със Шинсенгуми.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 3 - най-неочаквано срещнаха друг оцелял (озвучен от Акира Ишида), което доведе до интересни дребни промени. Разбрахме за черти на Чито и Юри, които не демонстрират толкова често. Най-хубавият момент беше, че след като се разделиха всички си спомниха, колко по-лесно им беше заедно. Човекът е социално животно.
Още бродене из загадъчни руини. Научихме, че миналото на човечеството е по-сложно и е имало различни етапи на възход и падение.
В този момент Shoujo Shuumatsu Ryokou освен за анимето на Kino No Tabi почна да ми напомня и за една манга - Yokohama Kaidashi Kikou. Сцената с уличните светлини в изоставения град си е направо взета от там.
На шега или не, но дотук това е анимето от есенният сезон, което ме радва най-много.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 3 - малко по-добър епизод от предните два. Характерното за поредицата: сблъсък между ценностни системи на странни общества.
За съжаление имаше доста дупки в логиката. На хората зад стената така не им хрумна, че ако ядосат противниците си, те могат да ги пепельосат с лазерното си оръдие. Пък щом бяха в самоубийствен режим, защо вместо ракети не съобразиха да използват мини срещу гъсеничните вериги на подвижния град. Принципно това е най-уязвимото място на един танк, дори беше споменато, че спират само за техния ремонт...но пък как се снабдяват нещата, които не произвеждат сами? Липсата на метод за разтоварване на излишната енергия на реактора (не са чували за резистори?) също е глупост.
Най-голямата глупост обаче извърши Кино. То вярно, че тя има странна ценностна система и понякога вади нетрадиционна логика, но рискът на който отиде, само за да спаси рисунките на децата ми се стори доста нехарактерен за нея.
Почва да се затвърждава подозрението ми, че оригиналните книги не са чак толкова добри. Старото аниме е подбрало само най-интересните истории и ги е префасонирало, така, че да се получи нещо смислено.


Net-juu no Susume ep. 3 - скучен ми се видя епизодът. Има интересни моменти описващи отношенията между хората по интернет, като и няколко забавни реакции и толкоз. Дори зарязаха подробностите от играта, а оставиха само чата.


Detective Conan Movie 21: The Crimson Love Letter - ако се разкарат over the top екшъна, мизерната спортна драма и досаждането на Момиджи, ще се получи един нелош anime original случай за Конан.
Малко по-добре от 20-тия филм, но по-зле от 19-тия. Анимацията и артът бяха добри, а кадрите в Киото - много красиви, но е от по-евтините проекти.
Момиджи почти не я познах. В мангата тя пак е кучка, но от съвсем различен и по-забавен тип.
Следващият път явно в центъра на историята явно ще е Амуро/Фурия.

Juuni Taisen ep. 4 - тъпичка серия с Маймуната. Оказа се, че нейният оптимизъм и добро настроение са прецакали Квачката (виновна е собствената и психоза, както и донякъде допинга на Кучето), а не някакви специални трикове и пинизи.
Историята на самата Маймунта беше досадна, а спорът с Плъха в стил "Старчоците на по 20+ са вече сенилни, тийновете знаят всичко.". Дори не я утрепаха в този епизод.
Чудя се дали ще нарушат установеното правилото за реда на избиването на героите или следващият път ще гътнат и нея, и Коча.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 3 - не ме изкефи тази серия. Сбор от няколко преплетени истории, като нито една не беше достатъчно интересна.
Единствено стана ясно, че Старфейз има някаква собствена далавера, а проблемите в харема на Зап надвишават ползите.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 16 - епизод мюзикъл...при това с качеството на представление в детската градина...та зле си беше.
Поне вкараха някои важни развития от сюжетна гледна точка, обаче ми липсва прилепската Кукури - прекалено лесно се справиха с това нейно състояние.


Fate/Apocrypha ep. 16 - сука. Случиха се някои важни неща, но някак не можаха да ме развълнуват, защото хич не ми пука за Зиг. Беше и очевидно, че нападението на Джак Изкормвача няма да причини особени вреди, та чакането да се види, как няма да убие Фиоре и как ще я прогонят беше досадно.

Mobile Suit Zeta Gundam ep. 32-37 - продължаваме с отвратително написани отношения между героите, отвратителни герои, безсмислено обикаляне из локациите и елементарни битки, които сякаш са сложени да изпълнят квота, а не че авторите са искали да ги анимират.
Най-мизерният момент е срещата между Хаман и Шар (и фалшивата Минева, но тя не се брои). Нашият човек изгуби характерното си хладнокръвие и натвори маса глупости и в крайна сметка цялата делегация трябваше да се измъква с бой.
Не, това не е Казвал-нии-чан, който познаваме и обичаме. Това е тъпо извинение, за да не се случи съюзът между AEUG и Axis.
Някъде към 35-ти епизод с връщането на Земята сюжетът почна да се свръща в основното русло и действията на главните герои да напомнят участие във военни действия. За съжаление тук е сложена и поредната доза мелодрама между Камий и Фор. Обаче за радост шматката бе убита от Джерид, който за пореден път въпреки невероятните си пилотски умения и new type способности беше абсолютно безполезен за организацията си.
Шар все пак успя да блесне с пропагандна реч по телевизията организирана от хората на Амуро.

Има големи глупости в Gundam поредицата, част от тях са и в Universal Century, но Zeta е едни от сериалите с добра репутация и не мога да си обясня защо.
Наистина почва добре, ако си затваряш очите за някои работи и подхваща в правилна посока темите от MSG, но нататък е абсолютно безцелен и пълнежен. Може би хората помнят само първите впечатления и си карат с тях докрай?
Не е ясно и защо ужасно замислените и ужасно държащи се персонажи, като Камий, Фа, Рокуа, Джерид и Паптимус също са толкова популярни сред фендъма.

Galactic Patrol Lensman ep. 1-7 - никога не съм чел оригиналния pulp fiction, но анимето звучи леко анахронично за 1984-та, а влиянието на Star Wars се чувства прекалено силно. По онова време са популярни поредиците, като Gundam, Vomtoms и Macross, които хем черпят от популярността на филмите на Лукас, хем развиват свои собствени неща с неговите идеи, хем правят паралели с японското участие във Втората световна война. Това тук си е безмозъчно приключение, в което 'нашите 'ора винаги са прави и винаги побеждават. По-характерно е за началото на 70-те.
Шоуто е странно и неравномерно. Има моменти на прекрасна 2D анимация, страхотен механичен дизайн, оригинални локации и шантаво изглеждащи извънземни, обаче има и моменти на грозна 3D анимация, статични кадри почти без детайли, липсващи връзки между сцените и пр. и пр.
Сюжетът и героите са доста елементарни и клиширани.
Въпреки всичките тези негативи някак става за гледане - доста е носталгично, а на няколко места 2D дизайнерите са се раздали.
Жалко, че няма превод на повече епизоди.
Първите 6 са свалени от лазерен диск и са поносими, но 7-мата е от нечий любителски изпомачкан Betamax.


SF Shinseiki Lensman - филмът въпреки, че е от същото студио и че излиза същата година, като сериала, се развива в алтернативен свят. Героите са същите, но събитията се развиват по доста различен начин.
3D анимацията е повече и по-грозна, 2D-то обаче е с кино качество и на места са впечатляващи. Има конкретна екшън сцена, която съм 100% сигурен, че е вдъхновение за една подобна в Akira.
Филмът е по-неравномерен и противоречив дори от сериала. Разделен е на сегменти, които сякаш са правени от различни екипи. Някои са с ниски детайли и се влачат досадно, други са свръх качествени и се развиват прекалено бързо, трети са грозен 3D homage на тема Tron.
В крайна сметка безумен миш-маш от глупости, но отделни сцени са убийствено готини, примерно сблъсъкът с напушените охлюви (да, охлюви наркомани ) или преследването във фабриката на миньорската планета (повече експлозии от филма на Майкъл Бей).


Kekkai Sensen & Beyond ep. 4 - по-добре от предната, но някак скучна серия. Интересно, щом имат проби тъкани от които възстановяват върколачките, как се съхраняват спомените им, магия?


Kino no Tabi: The Beautiful World - бахти безумието и тъпнята в тази история. Почвам бързо да разлюбвам и това аниме, и оригиналните книги.
Старото аниме е някакъв fluke.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 4 - обичайните кретении на Юри, а също и интересни разсъждения на тема религия и митология.


Net-juu no Susume ep. 4 - добре де, Морико е сладка...но това е целият appeal на шоуто. Нищо друго не се случва, освен че Хомаре се държи, като пълна гад.


Detective Conan ep. 877 - нямам думи да опиша, колко дебилен е този епизод. Като оставим настрана безумната последователност от събития истинският престъпник е някакъв рекордьор по глупост на персонаж в аниме сериал. Сценаристите дърпат изпокъсаната сюжетна черга в най-различни и странни посоки. Амнезия, човекът с нея извършва маса дребни престъпления, защото явно гони квота, жертвата го идентифицира погрешно, но той всъщност е истинският извършител и пр. и пр.
Не знам как може да се стигне до такъв сценарий (сценаристът го е писал мъртво пиян?), не знам и как някой друг е поел отговорността да похарчи грешни пари за анимирането му.

Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 4 - всички са идиоти, дори тези които показваха вяли признаци на интелигентност.
Поредната глупост на старчоците - групово самоубийство. Не е изненада, но местните пазители на реда са на тяхна страна, въпреки че уж са млади и по логиката на шоуто нетъпи и още имат повече информация за ситуацията от останалото население. Шефът им действа доста странно.
На бунтовниците, както бяха единствените относително рационални хора, внезапно престана да им пука и решиха да се оставят да бъдат издавени. За по-голям драматизъм?
Главният герой е в емоционална дупка, но сякаш всички жени на острова се опитват да го изкарат от нея и да му обяснят, че той е протагонистът тук. Най-досадна е фенката му Гиншу, която има някакъв фетиш към него.
В края на епизода нашите хора откриха Дейви Джоунс в машинното отделение на Кита.
Целият хаос от глупости, които се случиха в епизода ме убеди окончателно, че това не е шоу за мен и няма начин да се превърне в нещо по-различно.
Дроп.


Gintama.: Porori-hen ep. 5 - изродски епизод, в най-добрите традиции на шоуто. Довършиха историята на Мадао и снайперистите от предната серия, а втората част беше meitantei пародия на приказката за Момотаро. Мисля, че се гавриха най-много с Kindaichi Shounen no Jikenbo.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 5 - стандартен шонен шит и дори сеютата не се напрягат много. Претупано е дори най-качественото нещо в мангата - екшънът. Е, все пак вкараха една-две от добрите тупалки.
Някак имам различен спомен, за причината лошковците да затрият бедняшкия квартал - просто искаха да освободят земята на шефовете си от клошарите, а тук в анимето докараха някакви политически причини.
Още в мангата изгасяването на пожара вече се беше случило докато траеше боя, а тук беше в последната секунда за по-голям драматизъм.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 38-40 - Камий се снабди със сестра...каквато никога не е имал, но я качи на борда на Аргама без да му мисли много-много. Останалите герои също се държат все едно са на пикник, а не се води война. Драмата на Рокуа е смесица от комизъм и досада. Лошковците са занимават с пълни глупости - Хаман и Минева също са на излет, а Титаните гърмят с гигантското си оръжие по неутрални колонии, вместо по враговете си. Тук имаха шанс да затрият Аргама и дори казаха, че ще направят това, но направиха друго.
В някои аспекти този сезон е по-инфантилен дори от предишния, а уж бил мрачен.
Има и някои интересни моменти, примерно изясниха за какво служат тези по-малките цилиндри, които орбитират около колониите - там се оранжериите.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 17 - нашите хора надобряха. Правят грешки, но ги коригират и левълапват доста бързо. Вече почти без помощ бият лошковците и изпълняват куестовете.


Juuni Taisen ep. 5 - около стратегическите размишления на Коча, които си бяха губене на време научихме някои неща.
Конят наистина се е измъкнал на Бика. Според информацията, последният никога не се отказвал, ако тръгне след някого, но явно не е талкова праволинеен (и подобен на бик), а действа по-рационално.
Зомби версията на Змията ползва огнепръскачка. Интересно дали това всъщност не е Драконът или пък и двамата брата ползват едно и също оръжие, нищо че бутилките изглеждат малко по-различно?
Най-накрая ще видим как се бие Плъхът.
Маймуната е смешна как маха с ръце и отбива всички атаки на Заека с чи.
Тигърката логично не е толкова тъпа, колкото я мислеше Кочът.


Fate/Apocrypha ep. 17 - ъъъх, цялата серия дъра-дъра-дъра и накрая дори не успяха да унищожат Джак/Мария Изкормвача/Изкормвачаката. Не се ли предполага тя да се дезинтегрира след падането на господарката и? Според мен би останала само, ако се трансферира при друг шеф, а тук не видяхме такова нещо. Вярно, че господарката и имаше две команди, но не се сещам как биха могли да бъдат изпълнени така, че гадното хлапенце да остане в играта.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 41-43 - доста трудно grind-вам през този сериал. Double Zeta го глътнах за нула време, оригиналният MSG ме затрудни само в 3-4 епизода към края си, но това тук след първата третина е прекалено идиотско дори за периода си.
Май единственият интересен персонаж в момента е Хаман. Тя е gender flipped версия на Шар и като се замисля е основната причината въобще да съществува Neo Zeon. Реално тя извади държавата от пепелта, а нашият човек Казвал-нии-чан се вмъква наготово на нейно място след края на Double Zeta.

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 111 - както при всеки арк в поредицата, любопитно и атмосферно начало. Жалко, че преводът е толкова бавен и ако не лъжат в сайта на фенсъбърите, повечето време отива за стилизиране на изображението на текста и за караокетата (нов ED) .


Detective Conan ep. 878-879 - доста близко до мангата, но за съжаление и там случаят си беше тъпичък. Триковете са интересни, но тотално непрактични, а dying message-ът невъзможен за изпълнение.
Проблемът на анимето тук е, че трябваше директно да продължи с флешбек историята относно откъде се познават Сера, Шиничи и Ран, защото доста се проточиха tease-ването и спекулациите, а и Opening-а наспойлва на същата тема, обаче следващият път получаваме anime original с хлапетата детективи.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 44-50 - без думи съм от идиотизмите и неадекватните реакции на персонажите. Странната война на три фронта, където AEUG и Axis ту бяха в коалиция, ту не, е лишена от всякакъв смисъл.
Хаман е новият Шар и е жалко, че в Double Zeta я изкарват такова куку и я затриват. Като говорим за несъответствия между Zeta и ZZ, състоянието на Камий в края на историята тук (Апропо, краят на Star Wars VII тотално заимства идеята.) някак не се връзва със заболяването му и излекуването му там.
В крайна сметка, филмите New Translation са за предпочитане, въпреки че звучат объркано. Оригиналът е дори по-безумен .

Kekkai Sensen & Beyond ep. 5-6 - първата от тези две серии беше за иконома мумия и за младия напорист тип, който иска да стане, като него. Стандартната "Има още да се учиш." battle shounen скука. Следващата серия обаче беше интересна и добре замислена, дори съдържаше частица информация по основната история.
И двата епизода бяха с епичен и страхотно изпълнен екшън.
Може да се каже, че след поредицата от по-кухи истории, шоуто се върна към качеството.


Detective Conan ep. 880 - тъп anime original епизод и както е характерно напоследък сценаристите дори и не се опитват да наподобят стила на загадките в мангата.
Следващият път почва флешбек арката за запознанството на Шиничи и Ран със Сера и семейството и. На аниме зрителите тези неща са известни от масата подсказки, а и вече са тотално наспойлени от кадрите в opening-а.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 18 - Кукури отново в котешкото си алтер его. Кралицата на феите е непрактично чувствителна за политически лидер. Рейдо най-накрая показа сила и умения (да се трансформира в дракон), но пък провали мисията.


Juuni Taisen ep. 6 - наваксаха графика, като убиха трима души в една серия.
Маймуната беше надхитрена от Заека (очакваше се), Овцата действаше правилно, но се оказа твърде бавен за Тигърката, а Конят (жалко, че разбрахме толкова малко за него, беше симпатяга) го отнесе донякъде заради Плъха, но най-вече заради PTS-то си от битката с Бика.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 6 - ъх, това ми е най-малко любимият момент от мангата, а и го извадиха твърде рано.
Най-интересното за мен в епизода: Fate е с гласа на Акира Ишида и не се сещам за по-подходящо сею. Този човек е във всяко аниме напоследък.


Fate/Apocrypha ep. 18 - бахти досадните хлапета. Зиг добре, но останалите участници във войната за Граала не трябваше ли да очакват такъв тип психологическа атака?
Вече с победен шеф просто трябваше да бият Джак Изкормвача докато и свърши маната, не да и се връзват. Каквито и мизерии да е изтърпяла, нещата дето ги вършеше не намирисваха на рози.


Gintama.: Porori-hen ep. 6 - обичайните дебелашки простотии доведени до сюрреалистични крайности.
Гласът на меча е Рйо Хорикава, най-известен с ролята си на Рейнхард от Ginga Eiyuu Densetsu, но тук е на практика Хатори Хейджи от Detecive Conan барабар с кансай диалекта му.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 5-6 - първата серия почна добре, но сцената с музиката от капките беше досадна...дори специална песен пуснаха.
Серията с авиаторката е перфектна за шоуто: новият персонаж, отношенията му с главните героини, разсъжденията на тема "Цел и амбиции в живота", резултатът от експеримента и разширяващата се представа за света, всичко това беше толкова вярно и така поднесено на място.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 5-6 - някои елементи ставаха, но общо взето скучни истории, особено тази с робинята.
Най-запомнящото за мен не е съдържанието, а поредната поява на Акира Ишида в епизодична роля. Счупил се е от бачкане при подготовката на маса анимета за този сезон.


Net-juu no Susume ep. 5-6 - стандартното за шоуто: приятни моменти, но се развива бавно, почти няма друго съдържание и геговете се рециклират твърде много.
Все пак известен напредък на познанствата в реалния живот.

Fate/Apocrypha ep. 19 - ъъъх, Жана Д'Арк да се изчервява, като японска ученичка, досадните семейни истории на Игдмиления и n-тата употреба на шегичката "Астолфо е trap" - шоуто в най-противния си режим.
Единствените, които се понасят са Мордред и некромансера и то, защото не им пука особено за войната.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 7 - както се очакваше и Кирие е с противен глас.
Мисля, че предизвикаха парадокс във времето, който го нямаше в мангата.
Някак ми е странно да вкарат развитието с Fate на това място. Рано е за него.


Gintama.: Porori-hen ep. 7 - следващата логична стъпка беше естествено бой с кучешки лайна .
Анонсът за следващата серия е абсолютна гавра с Detective Conan: надписът е с характерния тухлен шаблон, мечът почти нарече Гинтоки - Кудо, нашият пък му отвърна с любимия лаф на Шиничи "Барро", музиката беше пародия на музикалната тема, въобще и на мен почна да ми писва това напомняне "Рйо Хорикава има главна роля в Detecive Conan!".

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 19 - нашите хора стават все по-добри и все по-изобретателни. Вярно използват нетрадиционни методи, но парадоксално те вършат работа.
Примерно Нике възпита новата инкарнация на Кралицата на цветята да стане някаква хулиганка и това реши проблемите с чувствителността и към околния свят.


Manie-Manie: Meikyuu Monogatari - три експериментални short-а.
Лабиринт + цирк има интересни визуални трансформации и е фрашкан със символика, но артът му не ме кефи и някак е сбор от нахвърляни идеи, а не цяла история. С някои елементи ми напомни Beyond от The Animatrix, но всъщност нямат нищо общо.
Историята със състезателния пилот е твърде семпла и раздута до 16 минути не работи добре. Някои от анимациите в нея са добри и напомнят моменти от Akira, но останалите сякаш не се връзват.
Строежът е гвоздея на програмата и е режисиран от Кацухиро Отомо. Страхотно съчетание между арт, анимация и социална гротеска. Този short самостоятелно заслужава 8/10 и нагоре, но останалите дърпат Meikyuu Monogatari назад.
Любопитен факт - западното название на това аниме е Neo Tokyo, но няма момент в който да става дума конкретно за Токио, нито ново, нито старо. Историята със строежа дори се развива някъде в джунглите на Южна Америка.
Разпространителите са се опитали да изстискат още малко от популярността на Akira.


Juuni Taisen ep. 7 - беше ми любопитно как братя може да участват, като различни зодиакални знаци и как това не ги прави конкуренти.
Обяснението е тъпо, обединеният клан на Змията и Дракона държи те да се избият един друг. При това говорим за екип, които се предполага да действа най-добре в комбина.
Самите братя се оказаха относително нископрофилни крадци. Не виждам въобще как са изгодни за клана си. Участниците в Juuni Taisen, с които ни запознаха досега работеха, в много по-големи мащаби. Не разбирам и защо са нарочени за убийци, щом това въобще не им е по специалността.
Междувременно Заекът набра в армията си доста опасна колекция от зомбита.
Битката на Бика и Тигрицата със Змията беше изключително тъпа.

ID-0

Уикенда го изгледах и не мога да се наканя да напиша 2 реда.

Сериалчето ми бе препоръчано от алгоритъма на Нетфликс и всъшщност се е справило добре. Историята проследява група ренегати миньори, които фармят най-новия ресурс в галактиката, който им позволява:

а) да пътуват мигновенно в космоса
б) да си местят съзнанието от човешко в мека тяло

Появява се малко момиченце-алиен, политика и пълната палитра от очаквани, и неочвакни събития.

Красиво е нарисувано, хубави декори/бекграунди, анимацията на геройчетата е яка, а финалната екшън сцена си заслужава сама по себе си.

Солидно 8/10.

На мен ми беше грозно, а главната героиня изключително досадно написана.
Същото важи и за титулярния Идо, някакъв edgelord момчето.
Лошковците не ги разбирах за какво се бореха.
Дропнах го след 5 серии.

Така или иначе тази години имаше достатъчно по-добър sci-fi: втори сезон на Gundam Thunderbolt, 6-тия филм на Gundam The Origin, Space Batlleship Yamato 2202, разрових се и за разни стари фантастики.