Gundam: G no Reconguista ep. 17-18 - с приближаването на финала хаосът и слабоумието са засилват. Добре, че бях гледал ДжоДжо преди това, та го приех от веселата им страна (това е и единственият начин да се гледа ДжоДжо).
В 17-та земляните аха да се сбият заради грешна маневра на Рарая, но дойде един от местните и им се скара, пък те се засрамиха и продължиха да чистят - това в космоса и с въоръжени до зъби mech-ове.
Политическите интриги се оказаха дори по-идиотски от очакваното. Двойни, тройни, че и четворни председателства. Изгубих им края.
В 18-та стана истинската битка и по не съвсем ясни причини всички искат да заграбят G-Self-а, макар че той е изоставен и недоразработен модел. Последното не е така, но те няма как да знаят.
Протагонистите сякаш напук решиха и те да сгазят правилата, като нарушиха още по-голямо табу: качиха се на кораба, който разнася енергийните батерии. Срещу всяка логика това се оказа правилна стъпка, защото там ги чакаше оставена от родителите им ключалка, която може да се отвори само от тях...на забранения кораб нали, без подсказка че трябва да търсят нещо там.
JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 16-20 - стандартните простотийки. Това с "бебето" беше забавно, особено в света на сънищата. Маса ебавки на тема ужаси - подозрения, параноя, разцепване в групата. Логиката я нямаше никаква на няколко ключови места, ама аре от мен да мине. Бонус точки, че Death 13 беше с гласа на Чопър - tanuki janai tanukai desu.
Обаче на мен повече ми хареса това със слънцето. Пак доста нелогично и сбъркано, но ебавката на тема пътешествие в пустинята и приключения ме изкефи много.
И в двете ме кефи сюрреализма на визията и обстановката.
Историята с Lovers стенда беше типичен хулигански тормоз и заемка от Fantastic Voyage, та не ме впечатли особено.
.