На сутринта Иво се събуди със чувството, че нещо не е наред. Интуицията му не го беше излъгала. Той погледна към вратата и видя, че е полуотворена. Огледа се, но не видя Йо. Помисли си, че е слязла долу, за да си купи нещо, но все пак нещо го трвожеше. Тя не би оставила вратата отворена.
Изведнъж Коста нахълта във стаята целия плувнал в пот. Заеквайки той попита дали Йо е при Иво. След като получи негативния отговор Коста каза:
- Имаме голям проблем. Мисля, че Йо е била отвлечена. Пиколото каза, че през нощта нахълтали някакви мутри със шапки и слънчеви очила, вероятно, за да не бъдат разпознати, и го ударили с някакъв метален бокс по главата преди да се развика за помощ. Проснали го в несвяст и първото, което видял било как натикват насила някакво момиче в черен мерцедес (s класа).
Не беше нужно много сиво вещество, за да се досетят кой е похитителя. Иво скочи от леглото, облече първата тениска, която му попадна и обу 7-8ите си.Веднага отиде при пиколото и го разпита лично за случилото се.
- Какво ще правим сега -попитаха разтревожени Цвети и Коста.
- Ще намеря този нещастник и ще му откъсна топките! - каза Иво , който изглеждаше едновременно притеснен и ядосан.
- Но как ще го намерим -попита Коста - ние не познаваме никой в този град.
- Сега ще видиш как ще го намерим тоя боклук! Обличайте се и си вземете хавлиите.
- Но, Иво, сега не е време за плаж - възрази Цвети.
- Казах вземайте си хавлиите и отиваме на плаж - каза Иван и погледна Цвети с поглед, който сломи сяка съпротива в нея.
- Добре, добре, не не нужно да се горещиш толкова - Коста защити Цвети.
- А бе ако не ми беше най-добрия приятел така щях да те пребия, че майка ти нямаше да те познае - заплаши Иво - А сега си вземи скапаната хавлия и ОТИВАМЕ на плаж. Ясно ли е!!??
Двамата решиха, че няма да е разумно да противоречат на Иво в това му състояние и отидоха да си вземат хавлиите. Едва по пътя те най-накрая зацепиха планът на Иво. Когато стигнаха на плажа те не отидоха, както обикновено да скачат на буната(не бабуната
), а разстлаха хавлиите си и напрегнато зачакаха. Обектът на тяхното чакане най-накрая се появи. Както сигурно сте се досетили, това беше онзи хлапак, който безуспешно сваляше Йо и който беше племенник на спасителя. Хлапакът със всичката си дързост отиде при тримата приятели и попита:
-Къде ти е гаджето бе, гъзар - и се ухили с гадната си усмивка.
Това преля чашата Иво скочи от хавлията си и се нахвърли върху момчето. С Един ритник в корема и един лакът в гърба Иван свали своя опонент на земята. След това го хвана за косата и спокойно попита:
- Къде живее вуйчо ти?
Онзи му се изхили и му отвърна:
- Майната ти, лай*ар!
Последваха два удара от страна на Иво, с които той едва не счупи носа на момчето. Онзи целият в кръв реши, че не е в негова полза да упорства срещи по-силен от него противник, а пък и не знаеше за случилото се със Йо и затова даде точния адрес на своя вуйчо.
Иво го пусна и каза на Цвети и Коста:
- Вдигайте си нещата. Отиваме на гости у вуйчото!
- Иво, няма ли да е по-разумно да извикаме полиция. Все пак в този град ние сме никои и не познаваме нокой.
Тук Иван спря и се замисли.
- Това е между МЕН и него! Не искам никаква полиция. Ясно? - сопна се Иво и тръгна към хотела, за да си остави нещата.
Когато обаче стигнаха в хотела Иво реши, че ще е добре да се подсигури в случа, че онзи имаше някакви приятели, които да го пазят. Той събре цялата група и им разказа за случилото се. За нещастие обаче, повечето не искаха да се забъркват в такива неща и в крайна сметка само трима от групата се навиха да помогнат. КОста реши, че ще е добре да се екипират и ги заведе на "книжния пазар", който беше на 300 ме тра от хотела. До пазара имаше няколко сергии, на които се продаваха освен разни дрънкулки и боксове. Купиха за всеки по един и се запътиха към къщата на вуйчото.
Щом стигнаха до къщата на спасителя тримата с Коста се скриха зад един ъгъл, за да си мисли врагът, че само Иван е дошъл да се разправя. Иво звънна на звънеца. За щастие на вратата нямаше шпионка и се наложи вуйчото да отвори вратата, за да види кой е. Веднага щом той направи това Иван нахълта и започна да раздава ритници и юмруци по цялото тяло на спасителя. Изведнъж обаче отнякъде изскочиха някакви яки мъжаги и заритаха Иван. Тук беше ред на Коста и другите да се покажат и да помогнат на своя водач. Стана страхотно меле. Хората на похитителя бяха по силни, но в крайна сметка численото превъзходство(и боксовете) надделя и Иван и неговите хора излязоха победители. След като на Иван му омръзна да рита вуйчото, той се наведе над главата му и го попита :
-Къде е Йо нещастник такъв.
Онзи го заплю в лицето. Това още повече ядоса Иво и той го срита още няколко пъти. Отново не последва отговор.
- Претърсете къщата!- заповяда той на своите хора
Те претърсиха стриктно всичко но не намериха нито след от Йо.
Тогава Иво реши да използва едно мъчение, което беше прочел във книгата на Стивън Кинг - "Талисманът"
- Събуйте му гащите заповяда той. След това запали запалката си и започна да я приближава към топките на спасителя. Онзи се насра веднага като усети огъня, че се приближава към гордостта му и изпя всичко.
Оказа се, че къщата имала скрит вход към мазата. Иво го намери и слезе долу. Видя Йо, която седеше вързана на един стол. Иван отиде и веднага я развърза.
- Добре ли си, мило? - попита той - онзи психопат нарави ли ти нещо?
- Нищо ми няма - каза тя радостна, че най-сетне се е отървала от стягащите я въжета.
Двамата се прегърнаха и дълго стояха така.
- Щях да полудея ако нещо ти се беше случило - нежно каза Иво.
След тази сърцераздирателна сцена те се качиха горе при останалите.
Йо ритна похитителя си в топките и всички излязоха от къщата му. Върнаха се в хотела и там разказаха какво се бе случило. Госпожите едва не припаднаха.
- Още утре сутринта хващаме влака обратно за София - казаха с разтуптени сърца учителките.
До края на деня не се случи нищо интересно. На следващия ден групата се качи на влака и тръгнаха обратно към София.
П.С. Във Варна има поне три улици, за които съм сигурен, че са главни.
Хай много са ти яки частите!
Как сте? От доста време не съм ви навестявала но като гледам почти нищо ново...Както обикновено дузина се опитват да правят разкази с герои от форума, сякаш нямаше и преди поне 20 такива ма какво да се прави...Е нищо де..не ви упреквам.
Иначе това различни хора да пишат различните дни на тийна ми допадна. Само моля автора на темата да влага маалко повече старание и усилия в писането и главно правописа, поне да можем да го четем и го уверявам рейтинга на творбата ти ще се покачи двойно