High_voltage написа:
Относно въпроса на Кирето защо е необходимо да се чува всичко отделно - еми защото нали това е начинът да вникнеш и в човешкия елемент зад звука, да чуеш кой къде е вкарал четка, акцент,
грация, с какво е направил своя малък принос към завършената картина, какви скилс има на инструмента си, да съзреш някакъв почерк. Не виждам защо толко те е страх от понятието "чувство" ебати -- за мен музиката, както всяко изкуство, трябва да ти ангажира сетивата и да ти се запечатва в съзнанието. Ти изглежда предпочиташ да я тълкуваш повече като неангажиращ фон, което също е оферта понякога, но за себе си не мога да видя да ми държи топло задълго.

Просто по едно време ти се приисква вече да чуеш нещо с повече
attitude ей така, нещо в което да е вложена душа.

братоца, разбрал си ме напълно ПОГРЕШНО
естествено, че държа на тая ''чувственост'' и точно на мене да го кажеш това, питай баче ти Нокти колко години наред сме си говорили за тоя елемент в музиката, която слушаме, и която искаме да правим
откак се помня музиката е единственото изкуство, което ангажира сетивата ми и точно на мене да ги говориш тия неща е доста тъпо, щот се едно не ме знаете от години вече
това, че искам песента да е едно цяло, не означава, че я приемам като фон, а просто като нещо ЦЯЛО, запомнящо се, което пак можеш да си го тананикаш. И при мене рифа е най-важното, но върви почти ръка за ръка със саунда, и цялостната картина, която създава. Щото в новия Диму Боргир има много яки рифове, фани чуй някви клипчета в тубата, дето Галдер показва как се свирят. Еми е така да го чуеш рифа, и ще ти скрие шапката, ама направен в пластмасовия им мтв албум, всичко отива на кино, и крайния резултат е
свинска урина.
Реално, май от години насам, слушам единствено групи с ДУША в тях, затова и новия Найл не ми харесва. Щото е само тряс-тряс, с пластмасов саунд, като за нуклиър бласт и т.н. Предпочитам дърварите REVEREND BIZARRE с 3 рифа на кръст в 30-минутните си песни, ама като изслушаш песента, и ти се ебало майката от кеф.
В разните нови, полирани, лъскави албумчета, като тия на Бехемот, има единствено душата на алчния чифут, дето чака да прибере парите в големия си нос .
Знам, че ви звучи като някъв ТРЕНД да се пропагандират само старите банди, обаче не го правя за гъзарията, ами просто щото в тях тая "душа", за която и вие говорите, е най-силна.
И ся като го слушам пак новия Найл, и колкото и да си кривя душата, НЕ МОГА да кажа, че има тъпи рифове, или че е тъпа музика, или нещо такова. Просто е незапомнящ се албум, който е изкаран, щото просто нямат кво друго да правят оня плешивия и чиче ви Карл, дека се редихме с него на опашката да пикаем преди първия им концерт тука.

Точно това е албум, за мене, който няма
душа.
Обаче аре пуснете си това -
http://youtu.be/Cu4vM0t7RzY и ми кажете не е ли сто пъти по-яко от At the gates of sethu. Фъсня ли са рифовете, кво ? Като го слушам това и си представям как се лутам из пирамидата със затихваща факла и ме гони мумията на Тутан-путан-камон 88-ми. А с новия албум мое да си представя само как стоят у студиото и мислят тоя риф къде ще е, пък онова соло как, и така.