Каква е най-неловката ситуация, в която сте изпадали?

[The Grim Reaper]

ако не беше вкарал "thing" в изречението можеше и да минеш за мъж, путьо
не съм пени, баща съм ти, щото аз ебах тоя дет наричаш тате в задника

[Kirilicata]

Еееее осрахте и тая тема бе....

[Маце Борко]

Глупости бе, една Pcm тема никога не е насрана, има ли хранилка в нея. Точно обратното, облагородена е така.

[Stonedisus]

Lutvi mestan e nihilist i pishe u foruma na pcmania

[Dexter]

Трябва и аз да се разпиша. Историята ми не е неловка, по-скоро показва колко тъп мога да съм понякога (нещо, в което мнозина от вас несъмнено са се уверявали през годините). Та.

Беше месец април. Кандидатствах за университета и бях ходил на предварителните изпити в Софийския. На Българския бях изкарал 2,00, след като бях решил да сравнявам цитати, без да имам представа как става това. Предлагаше се възможност да отидеш на място и да си погледнеш работата, май те и консултираха защо си получил конкретната оценка. Трябваше обаче да се занесе някакъв документ, с който да удостовериш, че си бил на изпита (вече не помня какъв).
Такаа, аз много обичам да пътувам с влака. Съответно се събуждам в една прекрасна сливенска утрин и почвам да се приготвям за сутрешния към 7 часа, дето е. Обаче закъснявам. Ама много. Всеки път така правя, мърда до последно. Помня, че нямахме много пари, че да си позволя да ходя с такси, пък и ми се разхождаше и бях решил твърдо да ходя пеша до ЖП гарата. А тя беше на 30 минути от нас долу-горе, ама нали Сливен, провинцията - нищо работа. Криво-ляво си приготвих някъв багаж, обувам се и изхвърчам навън около 40 минути преди да дойде влака. 5 минути преди това трябва да си купя билет.
Живеех на 6-ия етаж и по навик хуквам по стълбите. Всяка сутрин слизам от там, прескачайки по една стъпало. Стигам до предпоследното стълбище в блока, вече да слизам на първия етаж. Подскачам си надолу и се приземявам точно на ръбчето с десния крак. Чувам брутално изпукване, причерня ми, почва да ми се гади от болка. Копеле, никога не бях изпитвал такова нещо.
Успях да се съвзема за 2-3 минути и си викам "Не, трябва да го хвана скапания влак". И в същото време си повтарям "Момченце, ще ти се подуе зверски глезена". Няма, бате, като съм решил, че ще пътувам до София, значи ще пътувам.
И тръгвам за гарата. Пеша. Куцук-куцук - търпи се. На всичкото отгоре съм в надпревара с времето и някъв супер напрегнат, че ще изтърва влака. А тва ми е няква фобия, всеки път си въобразявам, че го изпускам, много е гадно да знаете...
Остават ми не повече от 5 минути до гарата. Болката вече почва да граничи с непоносимостта. Опипвам си джобовете. Оказва се, че съм си забравил картата с отстъпка. Имам 10 лева в джоба си, колкото да ми стигнат за билет за отиване до София (беше някъде 7 лева). Без карта беше 14-15.
Еми, кофти шанса, само дето идваха. Обаче това не е всичко - оказва се, че съм си забравил у нас и документа, който трябва да покажа в Университеа, че да си видя работата. Значи, дали нямаше да е безпредметно да ходя до София, а?!
И хайде да се прибирам обратно, болката вече тотално ме срива, едвам се добрах до нас. И те така... тва ми е историята, доста бях тъп всичкия.
Ама се размина де, благодаря, че попитахте. Глезена ми беше само навехнат. Отидох на ортопед, викат ми: "Ако искаш може да те освободим от физическо до края на годината". А то тва беше единственият предмет, по който не бях изпуснал час в 12 клас, всеки път ритахме и им викам "Няма нужда".

С жени имам само неловки чатове, но не и неловки моменти.
Примерно каня едно момиче да излезем. Предлагам й да ходим на Сладоделите на Витошка (конфети ли, кво беше). Тя ми вика: "Ааа не, само не там, имам лоши спомени". И паника, копеле, къде да я каня сега. Пълен блокаж, бяло петно. Хрумва ги гениална идея - да се избъзикам. "Ми, ай ако искаш на някоя книжарница да отидем".
Иии да, как да го кажа, не излязох с момичето...

[shub niggurat]

днеска станах свидетел на една неловка ситуация, или по-скоро кофти тръпка за едно мочме

возим са у 72 и на една спирка вратите се затварят и гледам някъв, да беше 11-12 клас, тича и изтърва рейса, за една бройка
естествено, рита вратата и удря по стъклото и сочи среден пръст към шофьора
както беше тръгнал рейса, спира след 2 метра и се чува от шофьорската кабинка ''ей говньо, ей ся ти ебах майката'' и слаза батката и тръгва с бодра крачка към лапето
оня посра на секундата и тръгна се обеснява нещо, ама беше късно, шофьора му вкара 1-2 тупаници в мусурата и ест бабите се разпищяха и наизлезоха да дават акъл и да се вайкат

та така, не се пръйте на мъже много, щот нали

и ся се замислих нещо друго, дето ще е за друга тема вероятно
манко по-философски въпрос
понеже изтървах аз предния рейс и изчаках тоя, в който се случи това
ако се бях качил в другия ( първия, който изпуснах ), това щеше ли да се случи ( във втория рейс ) или реалността щеше да поеме по ново разклонение
и дали всяко решение и наше действие, независещо или зависещо от нас, променя хода на времето, или всичко е predetermined

[Omega-x]

Най-вероятно и двете неща щяха да станат, дори и да се беше качил на предния автобус. Просто с всяко 1 дейстие създаваш нова реалност, в която всичко е възможно.

[hyper']

Всичко е предопределено. Ето защо: представи си че имаш безкрайна изчислителна мощ. Сега имаш и всички параметри (частици и научни закони) във вселената. Като комбинираш двете, можеш да предопределиш какво ще стане след 5 минути на сайта на пс мания, или за коя ше си женен след 10 години, или кои ще ти дойдат на погребението. Плашещо е, ама е така. Затва е някъв интересен животът, щото още тука имаме некви мижави компютърчета и нищо не знаем. Като Джон Сноу.

[Gipo]

Гипо пише в Изповед. :О

Яко е, ама никога не съм срал в пликче

[Duke]

Не е най-неловката, но поне е такава от която ме е срам "умерено". В студентските ми години след изпит обяснявам как съм преписал на няколко въпроса на една състудентка и в един момент с периферното зрение забелязвам преподавателя на непосредствена близост. Не стига това, а и въпросната девойка какво конско ми удари. След това не се вясвах дълго време в университета.

[Gipo]

Снощи с колата на светофара. Пръднах много звучно и хората от съседната коламе погледнаха. Добре, че светна зелено...
Още не мога да се сетя за някакви мега изцепки, явно не съм имал.

[Маце Борко]

Гипо пише в Изповед. :О

Яко е, ама никога не съм срал в пликче

Аз съм

[newcomer]

Аз все ставам свидетел на някакви сцени тип "Кръстника", "Семейство Сопрано" или който там гангстерски сценарий ви хрумне.
В даскало, преди много години вече, имах за съученици едни момчета, които бяха бая отворени, самочувствие до небето. Още в началните класове пушиха и късаха нервите на класната с някакви други магарии. Та те бяха в (словесен) конфликт с много хора. Да, ама един ден в едно междучасие влязоха някакви момци и започнаха да ги бият в задната част на класната стая. Целия клас сме в стаята и гледаме, не можем да повярваме. Никой не се намеси. Добре че влезе учителката навреме да ги разтърве. Нашите се разминаха само с натъртвания и кървящ нос, но не мисля, че някога ще забравя това.
В същия клас по едно време дойде едно чернокожо момче, родено тука. Много добро момче, ама нали различен, та разни го дразнеха. Пак в едно междучасие дойдоха някаква групичка в класната стая и без малко пак да има пердах. То бяха едни заплахи, точно в стил Коза Ностра, направо да се чуди човек къде се намира.

[kaboom]

em k

[- Алминатора -]

И аз съм имал неловки моменти.

Веднъж в университета се заприказвах с едно много красиво момиче. Говорихме си сигурно час на всякакви теми - политика, музика, оказа се, че и двамата харесваме едни и същи сериали - Arrested Development и Community, които са ми двата най-любими сериала и никога досега не бях срещал човек, който да е гледал и двата. Но тя беше. Разговора с нея вървеше адски плавно - сякаш се познаваме не от няколко минути, а от години. Разказа ми къде е пътувала и прочее. Оказа се, че сме били в една западноевропейска страна, в един и същи град, по едно и също време! Дори може би сме се разминали на едно място. За музика ми каза, че слуша In Flames и то точно първите й албуми - аз също съм огромен фен на тази част от творчеството на In Flames. Още от самото начало на разговора бях погълнат от нея - тя имаше много красиви кафяви очи, бледа кожа (каквато аз обожавам!), и най-интересното - беше естествено рижа, дори имаше малко лунички, а косата й беше къдрава. Уникално момиче. Като тяло слаба, висока около 1.70. Тя ми каза, че рядко досега й се е случвало с някой непознат да общува толкова лесно - даже май никога. Съгласих се. Чувството да си говоря с нея беше уникално, при всеки неин жест, гримаса, усмивка - аз изтръпвах. През цялото време усещах едно горещо чувство в гърдите, сякаш нещо напираше да излезе от мен и да стане роб на това прекрасно създание, никога преди не се бях чувствал така. Попитах я какво учи и тя отговори "българска филология".

Българска филология.

По-разочарован не се бях чувствал през живота си. Прииска ми се да я зашлевя - когато общуваш с някого, редно е да кажеш първо каква специалност учиш, а не да го лъжеш, да се правиш на умен, забавен, интересен човек и накрая да се окаже, че учиш българска филология. Не става така.

Казах й, че много бързам и трябва да тръгвам. Тя ми каза "Ами да се видим някой път? Какъв ти е номерът?". Отговорих й, че ще й се обадя и бързо-бързо си тръгнах.

Тъпа кучка.

[Gen.Toast]

Возих се в автобус 83 и бях правостоящ. Тръгнах да се намествам и бях в такова положение, че когато автобусът спря рязко, успях да направя един раундхаус кик върху гъза на един човек. Нямах смелостта да погледна изобщо някой в очите до края на деня.

[Deprivd]

днеска станах свидетел на една неловка ситуация, или по-скоро кофти тръпка за едно мочме

возим са у 72 и на една спирка вратите се затварят и гледам някъв, да беше 11-12 клас, тича и изтърва рейса, за една бройка
естествено, рита вратата и удря по стъклото и сочи среден пръст към шофьора
както беше тръгнал рейса, спира след 2 метра и се чува от шофьорската кабинка ''ей говньо, ей ся ти ебах майката'' и слаза батката и тръгва с бодра крачка към лапето
оня посра на секундата и тръгна се обеснява нещо, ама беше късно, шофьора му вкара 1-2 тупаници в мусурата и ест бабите се разпищяха и наизлезоха да дават акъл и да се вайкат

та така, не се пръйте на мъже много, щот нали

и ся се замислих нещо друго, дето ще е за друга тема вероятно
манко по-философски въпрос
понеже изтървах аз предния рейс и изчаках тоя, в който се случи това
ако се бях качил в другия ( първия, който изпуснах ), това щеше ли да се случи ( във втория рейс ) или реалността щеше да поеме по ново разклонение
и дали всяко решение и наше действие, независещо или зависещо от нас, променя хода на времето, или всичко е predetermined

1 - Що не е избягал тоя тип, кво има да се обяснява, ако не можеш да го изсипеш човека насреща, БЕЖ, като че смъртта ти е по петите, че то може и така да се окаже

2 - Баба ми и дядо ми като настояха да остана за по дълго в Бургас и хванах влака с психопата къде без никакво предупреждение ми наби една балтия, ако им бях казал да не ме занимават с глупости и да си бях заминал по-рано, дали нямаше да се избегне тази ситуация? И аз си ги мисля тия
Ама реално това не се е случило, то е просто идея за това какво би могло да се беше случило. Каквото наистина се е случило, това е.

THE COIN IS STILL TURNING, RAZIEL

[човек]

мултивърс копеле

[Kompoth]

emile sho ne pisheh na latinica we???

almi, nice try still troll

[Admiral General Hurf]

Мулти-връъ-с

Иначе, то май сички я знаят тая история
Ама ай, ше я разправя пак.
Преди 4 години некъде, с Дантето сме във Варна и отиваме да посрещаме джулая на нек'ъв плаж. Естествено си режем главите от пиене, при което в един момент, преди да ни е треснал напълно алкохола, решаваме, че ше сваляме нек'ви момичета.
Ставам аз, отивам при тях с няк'ва евтина пурета и възможно най-чаровно почвам със 'Здрасти момичета, имате ли огънче', при което оня тъпак отзаде с цяло гърло изревава 'БОБКА, АЗ ИАМ ЗАПАЛКА ВЕ'. И аз оттам - фейспалм, кръгом и си седнах, и се донакърках.
А мацките такиа се кикотеха, ако не бях задръстен на 17, моеше да стане нещо даже с издънката налице, ма карай.