Re: A Song of Ice and Fire // Песен за Огън и Лед
Публикувано на: 21 Юли 2015 19:14
Най-важното в момента е да си търсиш нещо интересно за четене, защото ти се чете, а не защото ти се иска да е толкова яко, че да ти се дочете малко след като го започнеш. Тая нагласа винаги трябва да я имаш при такива книги, иначе няма смисъл.
Иначе:
1) Не е фентъзи в класическия смисъл, фентъзито в тоя случай е само добре съшит "скин" върху относително достоверно изграден историко-политически роман.
2) Написан е добре, за разлика от 99% от книгите в тоя жанр. Литературната му стойност може да не е чак на такива висоти, че да си заслужава споменаването, но в тоя жанр книгите са на ръба на четимото след определена възраст, докато при ASOIF не е така, просто защото е писана от можлив автор с мисълта за зрели хора, а не пубери и глупави възрастни хипита. Сюжетът е сложен, интересен, добре поднесен и мащабен, без това да пречи на задълбоченото развитие на главните герои.
3) Това е нещо субективно за мен, но неутралният авторов тон в разказването е важна част от начина, по който "изживявам" случващото се. В течение на поредицата поглеждаш през очите горе-долу на всяка страна от конфликта и навсякъде виждаш валидни причини за това, което се случва. През очите на Старките Ланистърите са хуйове, но поставен в позицията на Ланистър разбираш, че тяхната перспектива е не по-крива. И авторът не се бърка в изграждането на впечатления.
Изречение за финал - ако си свикнал на сериозна/образователна литература, ASOIF е един от най-смислените гилти плежъри, които можеш да си причиниш. Ако си свикнал само на фентъзи лайна, ASOIF е най-доброто нещо, което можеш да прочетеш, без да отидеш в сферата на книгите, които по принцип не четеш, щото си тъп.
Иначе:
1) Не е фентъзи в класическия смисъл, фентъзито в тоя случай е само добре съшит "скин" върху относително достоверно изграден историко-политически роман.
2) Написан е добре, за разлика от 99% от книгите в тоя жанр. Литературната му стойност може да не е чак на такива висоти, че да си заслужава споменаването, но в тоя жанр книгите са на ръба на четимото след определена възраст, докато при ASOIF не е така, просто защото е писана от можлив автор с мисълта за зрели хора, а не пубери и глупави възрастни хипита. Сюжетът е сложен, интересен, добре поднесен и мащабен, без това да пречи на задълбоченото развитие на главните герои.
3) Това е нещо субективно за мен, но неутралният авторов тон в разказването е важна част от начина, по който "изживявам" случващото се. В течение на поредицата поглеждаш през очите горе-долу на всяка страна от конфликта и навсякъде виждаш валидни причини за това, което се случва. През очите на Старките Ланистърите са хуйове, но поставен в позицията на Ланистър разбираш, че тяхната перспектива е не по-крива. И авторът не се бърка в изграждането на впечатления.
Изречение за финал - ако си свикнал на сериозна/образователна литература, ASOIF е един от най-смислените гилти плежъри, които можеш да си причиниш. Ако си свикнал само на фентъзи лайна, ASOIF е най-доброто нещо, което можеш да прочетеш, без да отидеш в сферата на книгите, които по принцип не четеш, щото си тъп.