През целия ми гаден животец не ме е мързяло повече, така че не очаквайте този път нещо дълго камо ли пък добро .
Това с газовете не ми харесва затова го прескачам
На следващия ден още първия час Йо отиде при даскалката по Физическо и й каза, че двамата с Иван ще дойдат на екскурзията. След това тя влезе в час по химия. Сериозна наука, но тя изобщо не се интересуваше от нея и изобщо не учеше. За нейно голямо нещастие гадната даскалка пак я изпита и Йо вече си представяше как й пишат поредната двойка. Тогава изведнъж тя чу някакъв глас, който и подсказваше. Беше цайса Мишо. Йо се зачуди откъде накъде този тъп зубър и до скоро нейн враг и подсказва, но ситуацията беше прекалено напечена, за да отказва помощ точно сега. Някак си, със помощта на Мишо, тя изкара .... шестица. След изпитването учителката предаде новия урок и пусна класа в междучасие. Мишо се приближи към Йо и каза : "Еи маце, няма ли да получа нещо като благодарност за подсказването, като например някоя целувчица, а?" Добре че Иван беше до тоалетната, иначе щеше да пръсне Зубъра от бой. Йо се ядоса и му заби един шамар: "Не съм те молила да ми подсказваш, че да те награждавам сега!".
Иван се върна (от тоалетната). Йо реши да не му казва за случилото се. Денят мина без по нататъшни проблеми и след последния час всички гледаха да се приберат по бързо, защото валеше силен дъжд.Блузата на Йо пак се намокри и на Иван пак му се прииска да се позабавляват. Тя се съгласи и двамата се наслаждаваха един на друг до към 8 часа.След това Иван си тръгна. Имаше малко работа на комютъра, а пък и отдавна не беше играл Frozen Throne. След акто се наигра и си изтегтли необходимата информация за Балчик от интернет, той си легна. Екскурзията беше след 3 дни.
Време:след три дни
Място:централна гара София
Влакът потегляше след 10 минути. Всички се бяха качили с изключение на Иво и Йо.Двамата се качиха почти в движение на влака. Друг проблем беше, че не знаеха в кой вагон трябваше да бъдат. Наложи се доста време да търсят докато най-накрая намериха къде беше тяхната група. Коста и Цвети се бяха разтревожили доста, но като видяха Иво и Цвети се успокоиха. Предстояха им 10 часа път до Варна и от там трябваше да сменят влака до Балчик. По пътя не се случи почти нищо (само дето всички се свариха от голямата жега. А, Иво и Йо го направиха два пъти в кенефа, като един техен съученик едва не се напика докато ги чакаше отвън).
Най-накрая! Стигнаха до Варна. Оказа се обаче, че влакът от София е закъснял с 30 минути и този за Балчик вече е потеглил. "Ами сега"-помислиха си даскалките."Следващия влак за Балчик е чак утре вечерта."Какво ще правим до тогава?"- питаха се разтревожено учителките. "Нямаме друг избор, освен да пренощуваме в някой хотел"-каза госпожата по биология. "Но тогава няма да имаме пари да платим билетите за влака"-отвърна даскалката по физическо."Права си, но не можем да спим на улицата все пак"
Изведнъж Иво ги прекъсна "Ами не може ли вместо да ходим в Балчик да си останем тук във Варна. Градът е по хубав, а и тук също има много забележителности и музеи, които могат да бъдат разгледани(всъщност Иво изобщо нямаше намерение да се влачи по разни музеи, но просто знаеше, че даскалките не бяха измислили програма за този град и поне първия ден щеше да бъде свободен за всички)"
Двете даскалки нямаха голям избор и след дълги размишления се съгласиха. Препоръчаха им хотел Черно море и те решиха да отседнат там.През ноща Иво, Коста, Цвети и Йо мислеха как ще прекарат следващия ден. Четиримата решиха да се поразходят из града и сами да разгледат забележителностите, а после смятаха да отидат на плаж. Но тъй като вече беше почти полунощ, а и нашите герои бяха уморени от пътуването, те решиха да си лягат да спят, за да имат свежи сили за дългото обикаляне, което им предстоеше на следващия ден.
Време:следващия ден. Иво, Коста, Цвети и Йо станаха и си взеха по един душ по двойки

. След това излязаха от хотела и тръгнаха на своята обиколка (тука вече трябваше да ви предоставя следващата част ама понеже аз съм от Варна аз ше я напиша). Смъкнаха се надолу от хотела по посока плажа и стигнаха до фестивалния комплекс (ФК-нещо като НДК само че много по-малко) Влязаха да поразгледат. В киното на комплекса даваха Матрицата 3:революции и нашите хора решиха да гледат филма непременно, но филмът започваше чак след един час и те решиха да го запълнят като отидат в някое кафене, каквито наблизо имаше много. След като обсъдиха какво ще правят през остатъка за деня, вече беше дошло време филмът да започне. Матрицата продължи почти три часа и когато четиримата излязоха, вече беше почти 13 часа и беше страшна жега. Иво предложи промяна в плановет - да отидат на плаж. Всички се съгласиха, тъй като плажът беше само на стотина метра от тях. Плажната ивица беше full до дупка. Имаше страшно много хора. Не им се хареса това, че имаше и много цигани затова те решиха да отидат, по-нататък. След дълго вървене те стигнаха до първа буна (който е идвал във Варна трябва да е чувал за трите буни,а за тези които не са ще обясня - буните са нещо като г-образни части от мостове, които продължават някъде 100-150 метра навътре в морето и от външната им страна има наредени камъни, които спират вълните при бурно време и предпазват брега от свлачище, тей като само на 30 метра за плажната ивица районът е такъв, че има опасност от свлачище.Хоарата обикновено се забавляват като скачат от буните във водата по най-различни начини.). Четиримата видяха, че на буната се бяха наредили много хора и скачаха във водата. Решиха че е доста забавно и се насочиха натам за да поскачат и те. На Йо и на Цвети обаче идеята не им допадна много и те решиха да се попекът на плажа. Съблякоха се по бански (спираща дъха гледка), разстлаха хавлиите си и легнаха върху тях. Иво и Коста отидоха на буната. Иво беше първият, който се престраши и скочи. Кто за първи път той скочи по най обикновения начин - с краката надолу. Водата тук беше тудена и падането в нея не беше много приятно, но Иво реши, че щом толкова хора го правят, с времето се свиква. Коста скочи веднага след него и едва не го удари. Въпреки студената вода, и на двамата им се стори весел и продължиха да скачат, този път по най-различни начини.
В това време на плажа всички зяпаха невероятно красивите момичета. Едни момчета дори дойдоха и ги заговориха."Такива яки момичета като вас сигурно си търсят приятели" - мазно попитаха момчетата виждайки, че Йо и Цвети са сами.
"Сбъркали сте адреса ,момчета" - отговориха Цвети и Йо. НАшите гаджета са ей там на буната.
Момчетата решиха , че нищо няма да излезе и ги оставиха на мира.
Аре стига толкоз, че тряя да ходя на даскал. Някой ако иска да пише нека го направи, ама моля само да не си измисля. Ако никой няма желание или не знаете нищо за Варна не пишете моля ви.Аз ще го допиша довечера или утре