Честит 3-и март, българи! В подобаваща за датата публикация ние желаем да ви запознаем с нашата селекция от най-добрите 11 за всички времена. Това е тимът от истински лъвове, който ние избрахме след прецизен анализ на индивидуалните и тимовите качества на всеки един от великите българи, попаднали във Великолепната единадесеторка на България за всички времена.
Впечатление прави, че излизаме с резервните екипи от САЩ 94, защото играчите от този тим са лъвове и никакви пуми или капи нямат достойнството да покриват юнашката гръд. Адидас – бива.
А ето го и тимът, представен накратко:
1. На вратата поставяме Томас Лафчис, защото никой от славните герои на българската история не иска да е на врата, а на въпрос към ФИФА дали може да се играе „кой завари“, бе получен отказ. Затова на вратата за назидание футболистите решиха да поставят византиец.
2. На десният бек е Апостола на свободата. Васил Левски, известен със своята скорост и смели сини очи е еталон за съвременните десни бекове като Филип Лам и Даниел Алвеш. Васил Левски е много адаптивен играч, подвизавал се е в тимове от цялата страна, известно време играе и в Румъния. Юноша на школата на Раковски.
3. На левия бек поставихме братята Асеневци. Асен, Петър и Калоян всяват смут във всяка една противникова отбрана, независимо дали е византийска или латинска. Юноши на школата на Етър, те представляват най-добрия ляв бек, комбиниращ в себе си решителност, дипломатичност и исполонски ръст.
4. Христо Ботев, най-високият български поет, внася необходимата доза стабилност в иначе неръстовата защита. Той обира високите топки и успешноо умее да пази персонално противниковите защитници, гъделичкайки ги с брада. Играл е няколко сезона заедно с Васил Левски в Румъния, така че опитът им заедно внася обиграност и плътност в дефанзивен план.
5. Хан Тервел е ветеранът в отбраната. Защитил е Европа от арабите и знае как да заключи наказателносто си поле. Томас Лафчис често отскача да пие вино, защото е свикнал Тервел да играе срещу него. Поне му подарява червена пелерина от благодарност и го нарича „кесар“, което сигурно е гръцката дума за anchor man, за което няма българска, освен ако не броим стопер, но ние не го..
6. В халфовата линия черната работа върши капитанът хан Крум. Неговото влияние над отбора е знаменито – той определя режима на съотборниците си, не им позволява никакво ходене в Студентски град. Същевременно е страховит за врага – преди мач играе на 21 с прясно отсечена глава на човек от щаба на противника.
7. Опитен централен полузащитник, който е известен със своето хладнокръвие е цар Петър. Въпреки че е изключително възрастен, с кариера, продължила над 40 години, той все още топли сърцето на фена. Въпреки суперлативите, Петър все пак има едно слабо място в лицето на Динамо Киев и техния капитан – княз Светослав Първи.
8. Може би най-оспорваното място на десен външен халф е за цар Самуил. Тук борбата бе между него и младия напорист Стефан Стамболов, но Самуил е последният хан, символизиращ онзи романтичен тотален футбол, начертал картата на Европа през средните векове. Известен с невероятен хъс и игра със сърце, Самуил има и своята слабост – често играе на сляпо. Един от най-големите таланти, произлезли от школата на Пирин, която по онова време е тренирала не на игрището на Рилци, а в Охрид.
9. Ханът строител, Омуртаг, е плеймейкърът на отбора. Умеещ да завършва сам атаките, той умее и да ги изгражда с невероятно прозорливите си пасове. Известен е като футболен философ, казал: „Човек колкото и дълго да владе е топката… накрая подава… и друг вкарва.“
10. Експлозивното ляво крило на българският отбор-мечта е хан Аспарух. Специалисти по цял свят го поставят пред имена като Джей-Джей Окоча, Райън Гигс, Ривелиньо и Спас Делев. Произхожда от футболната династия Дуло, научила дивите племена на Европа що е то мач, земеделие и скотовъдство.
11. Головата машина на тима е цар Симеон Велики. Макар и не особено ръстов, той се извисява над останалите, печели терен и не позволява на никоя защита да го покрие. Безбройните голове го правят може би най-важния елемент в схемата на треньора Паисиий Хилендарски.
Треньорът, известен с това, че не владее особено добре словесните изкуства, но е признат за най-добрия спец в страната. Твърди се, че Димитър Пенев е учил от него и следва стъпките му. Паисии издава книга за футболната игра, в която бърка много от елементите с тези от други игри като бадминтон и водна топка, погрешно споменава играчи и отбори, но въпреки това, целият народ го уважава и неговата дума в съблекалнята се следва. Магическият му допир с футбола води до най-големите ни успехи на национално ниво.
Резерви: Вече споменатият Стефан Стамболов – младо момче, твърдо решено да се докаже, офанзивен полузащитник. Александър I Батенберг – натурализиран и затова недолюбван донякъде от феновете. Въпреки това в края на кариерата си става известен като „наше момче“. Иван Асен II – изключителен защитник, често оставя в сянката на другите звезди, но това не го прави по-малко класен. Крали Марко – попада тук заради популярността си сред феновете. Кариерата му е противоречива и почти без успехи, но понякога такива футболисти носят радостта на феновете. Свети Иван Рилски е резервният вратар, но често не може да се разчита на него, тъй като се вцепенява в една точка и не мож го закачи.
Това е нашето предложение за магическият тим на България, който би мачкал наред. Предложете любимите си футболисти, чрез коментар или коментирайте как схемата 4-1-2-2-1 не е особено удачна, защото ни е наложена от заседание на Уефа в Ньой, и трябва да си играем със санстефанската дубълве-ем.
) в някой турски или кипърски курорт, някой скаут му казва, че може и да го вземат, и момчето се връща в родината, искайки петцифрена заплата, щото видиш ли, бил набелязан от голям турски отбор. и тия спят гелосани, обезкосмяват си задниците, правят си татуировки, хвърлят верту-та, блъскат Х6-ци и ги имаме за големи звезди. пък като се изправят срещу Б отбора на някой голям, достойно падаме с по-малко от три гола разлика. така стоят нещата
