Форум на PC Mania

Левъл дизайна е нещото, което са нацелили на 10000% в тая игра.
Не че не е запазена марка за FROM, но ебаси майката. И кефа да се върнеш в края на играта някъде, където си се чудил как да се добереш в началото, и начина по който се преплитат всичките местности, изобщо ...

Да не говорим за jaw-dropping пейзажите, цветовете, как се променя атмосферата според прогреса на историята и т.н.

Снощи преборих с големи мъки guardian ape-a и взех последния туул. После се пуснах по течението и сгънах на 2 на 3 няква бос-ка с кошница на главата, дето се оказа ебахти злата нинджа, оня шаман в bottomless hole дето apply-ва terror и след него Corrupted Monk-a, и осъзнах колко много помага тва divine confetti. В комбинация с MORTAL DRAW е солиден 20% chunk от хелта на повечето босове.

Но продължавам да се оаквам на Headless Много тясно, дееба.

Добре ... мислех си, че съм станал корава нинджа.
Баща ми ми показа.

Не знам как ще прескоча тоя момент. Пълна мистерия

shub niggurat написа:Добре ... мислех си, че съм станал корава нинджа.
Баща ми ми показа.

Не знам как ще прескоча тоя момент. Пълна мистерия

абе спойлер ... за историята ... в игра на FROM
споко

Съгласен съм. Звука не идва от Dark Souls а от Bloodborne.

Играта заслужава да кажа последни думи по темата ...
Значи, ден преди да излезе CP2077, бях тотално отдаден на идеята да я превъртя, щото знаех че инерцията, която съм набрал трудно ще постигна после ако подхвана друга игра.

Е, добрах се до последния бос, мислейки се за голямата работа, вече много нива, ъпгрейди, умения, МУСКУЛНА памет, искри хвърчат, дрънчи стомана, рефлекси на 6.66, микири каунтъра горе-долу ми се получаваше.

Излишно е да казвам колко плачевно безпомощен се почувствах, осъзнавайки, че това ще е края - че това може би ще е единствената игра, която съм избутал почти до финала и не съм превъртял ( и то не от някакава техническа неизправност, затрит сейв или нещо такова ).
След THIS ISN'T EVEN MY FINAL FORM, за 4-ти път в един бос файт, докато ти си с един хелт бар, нали, на една арена, без право на грешка, просто се предадох и приех реалността.

Минаха няколко дни, коледни празници тогава, а и се занимавах със CP2077, щот нали хайп ... Така и не успях да подхвана отново Секиро-то, знаейки че за да мина копелето, ще трябва да грайндя и да изградя наново мускулната памет и рефлексите, без които тоя файт е тотално изнасилване на катерица от седмокрил петохуйник.

Та така. Fuck this. Не можах.
Някой ден, евентуално ... знам ли.
И все пак - играта е най-доброто в жанра си за която година беше там.

Глока не прощава.
Точно зат'ва лично не харесвам толкова Секиро. ДС1/2/ББ ако си достатъчно упорит ги минаваш по какъвто ти е удобен начин и билд. След като ги научиш си ги играеш както си искаш, стига да не си правиш твърде голям ташак. Секиро или се научаваш как да го играеш или сепуку и деинстал. По тая причина 2019 блъсках основно дмц и не се занимавах.

offtopic

К'ъв мазохизъм? Просто една преценена трудност дето настоява да ѝ играеш по правилата. Имаш достатъчно хора, минали я биейки се срещу най-сложните босове, дето могат да бъдат пропуснати. Мазохизъм щеше да е, ако беше непреценена или изкуствено преувеличена трудност. За Секиро даже викат, че е най-честната игра на From.
Може да не я харесвам, но предпочитам да играя нея пред 0.001 фрейм стартъп атаките на ДС3 бос, дето после прави още 12 атаки, в които нямаш друг избор освен търкалото, и докато замахнеш обратно или изпиеш една бира оня е скочил през половината карта и пак те почва, ама печелиш щото имаш безкрайна стамина.
За сравнение, последния бос на Етърнал е около 5 пъти по-абсурден сценарии от гореспоменатия, пък си е напълно честен бос. И него го наричах мазохизъм, преди да премисля какво се случва и спра да бъда болен от артрит.

Това просто не е вярно - играта е брутална, но същевременно точно като всичките им игри е въпрос на това да ѝ хванеш цаката. Просто в другите им игри есенциално е и да намериш правилните предмети, докато тук всичко се свежда до прецизността, което според мен поне я прави с една идея по-лесна от другите.

Всяка ДС има силни и слаби черти и дори с обща основа, си имат значителни разлики. Там вече всеки си решава кой крив кой прав. ДС1 ми е любимата игра евър. Мога лесно да си пусна нещо на убитсофт, вместо ДС2/3. ДеС/ДС1/2/3 можеш да сложиш под един кантар, ама всичките соулсове е малко несериозно, щото ББ се различава от ДС, Секиро значително.
Примера ми беше, че имаш добре преценена игра (като Секиро) дето изисква нещо от играча, за да преодолее предизвикателство дето ти дава. И имаш скълъпени пациенти (ДС3), където има повече аргумент за мазохизъм, щото е повече измислена да е сложна, отколкото добра.