Цимер просто продължава да ремиксва същите парчета във втората и третата част.
Явно така се работи в екип с голям композитор - краде ти всичките добри теми и ги представя, като свои
Абе Брукхаймеровска ти му работа - където е той, там е и патетичната цимерска музика. (тук под патетична имам в предвид буквалното значение, а не англоезичното, дето значи точно обратното)