Enemy, под онова старкрафт-ско недоразумение моето ли имаш предвид
Авторе, мисля, че има потенциал в идеята ти - но първо я развий. Казваш, че си писал много - добре, пусни още. Засега е твърде кратко, за да си изгради читателят добра представа за света и обстановката. Някакви там корпорации са я докарали до конвенционална война, а войниците псуват и хъркат по окопите. Това добре, но е крайно недостатъчно за мен, а аз по принцип имам слабост към фантастиките И още, забелязах, че постоянно се засягаш на лична основа от постовете на другите. Повярвай, нито някой те познава, нито пък е целял да те обиди. Дори тези, чиито постове са явно цинични и подигравателни (а подобни мисля, че не видях тук), ги пишат ей-така, едва ли не за спорта. Ти си авторът, атаките, колкото ги има, са към творбата ти - защитавай я нея, недей сам да се прехвърляш на личния си живот, понеже е твърде вероятно някой да те последва там. И тогава, предвид характера ти, като нищо само ще се озлобиш на тема писане, а това никому не прави услуга. Включително и на теб.
Ей на някой му харесва творбата ми , всичките май не сте чекиджий , има и свестни хора . Щом имам почетател ще постна и нова част на разказа , ама аз писах ама тя се изгуби . Пиша и нов апокалиптичен разказ ама още съм начало му . Иначе имам си фен , даже двама ако броя и енеми , знаех че има светлина в тунела ей . Евала пич благодаря ти , то и твоя разказ по старкрафта е хубав . Очаквайте разказа ми , скоро фенове . Другите да се убиват не ме ебе за тях // СТРАХА ОЩЕ ЩЕ ВЛАСТВА ХАХАХАХА //
Въобще това че ми се извиняваш не ме грей , кажи че творбата ми е хубава и стани ми фен или отивай с другите да се убиваш , тъпо китаристче да не съм майка ти бе. Извинява ще ми иска , на колене пред мен СТРАХА // Играете игри да биете лошите , аз истинския кошмар отрепки , покайте се ///
Фиърчо, почнах да съжалявам че те защитих в миналата тема. Смятах да не се меся, но просто не ми оставяш избор. Когато напишеш нещо и го постнеш някъде, значи трябва да си готов както за похвали, така и за критики. Не можеш да напсуваш всеки, който изтъква някаква слабост в разказа ти. Не е правилно да наричаш чикиджий тези, които не са го харесали. Приемай критиките и се учи от грешките си. Като просто се абстрахираш от всичко, различно от похвали, няма да си подобриш нито стила, нито правописа, нито историята в разказите. Да, наистина си имал проблеми, похвално е, че се опитваш да пишеш и да е пребориш с диагнозата си, но просто избери какво искаш- съжаление или критика? Как си живял, какви проблеми си имал- това няма връзка с написаното. Не го намесвай навсякъде. Ако написаното е стойностно- тогава то ще бъде оценено независимо от това как си живял. И обратното. Дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб.
Фиър, то аз трябва да ти се извиня-наистина бях краен в предишната тема като те наругах, направо не знам какво ми стана-честно! Така, първо да те осветля, че Ice Queen е момиче, ми къкто и да е! Второ-наистина намали псувните и ругатните-няма какво да се кахъриш-Емануил е прав-трябва да възприемаш както критиката, така и похвалите! Трето-разказа ти наистина е интересен, но трябва да постнеш още за да се добие по-голяма представа за света като цяло! Четвърто-лято е! Помоли някого(може и родителските тела) да ти помогнат малко за правописа-например покажи им това, което си писал и те да ти го редактират-защото, признавам, е леко трудно за разбиране какво си искал да напишеш! Но щом те влече писането-продължавай-не слушай хейтърчетата в 'Манията(то и аз бях такъв като ти видях допълнението, но тогава си помислих че си някое лапе дето се е навряло там и се прави на важно-което ме подсеща, че именно заради това те наругах...), по-голямата част от тях са ноу-лайфъри и то комплексари(сиреч като им го кажеш, те набеждават, че ТИ си ноу-лайфър и че си много тъп...) Та това е-помисли внимателно върху предложението ми да предлагаш на някого да ти редактира текста, за да може да не дразни с грешките... А и не парадирай толкова много с болестта си-да знам-гадно е, но го преодолей, не мисли за това! И моля те-не псувай Сентри ако ти каже нещо на "въпреки"-той е един от малкото свестни тук... Носителю на войната-скрий се някъде! С псувни до никъде няма да стигнещ в тоя живот...
Джералд , гледаше към войниците които сега разискваха плана му , онзи човек с рижата брада май искаше да го изпълни , но андроидката се дърпаше , момчето мислеше да ги остави и да се спустне сам срещу враговете , но това бе живо самоубийство . Най - накрая човека отиде до него и кимна , бе готов да се бие макар че апатичност се четеше в очите му . Джералд се вгледа в малкия скълист връх , даже преличаше повече на хълм , със твърда скала сякаш от кварц. Точно в подножието се намираше и рудника , който бе целта на начинанието , знамето на вражеската корпорация се вееше из мръсния въздух . Изведнъж тъпо боботене се спустна над окопа и войниците погледнаха нагоре . Това бяха двайсет изтребителя ,, Орка " те летяха на запад . - Момче чух че един танков батальон се намира там , май ще ни наритат задника , а ? - Може би , да тръгваме или искаш да останеш тук . - Да вървим и дано поне един се върне от там . Изкочиха от там и се спустнаха напред , отначало пълзяха но после скочиха и с лудежки бяг препустнаха към окопа на враговете , за нула време минаха през ничията земя .Почти стигнаха на милеметри от окопа , когато се метнаха вътре , тримата извъземни - постови ги изгледаха смутено . Единия май ще ше да каже нещо , но получи струя киселина от своя събрат , започна да се дави и бори с разяждащата течност . Другите двама бяха разкъсани за секунди , зоната бе прочистена , но това бе само на пръв поглед , петима човека с викове се спустнаха към войните . Двама паднаха облени в киселина , и гърчещи се в агония , снайпера на дроидката изпищя и падна още един с разпилян мозък . Джералд се добра до някакви нахвърлени боклуци , метна граната и откъстна двете ръце на още един . Обаче ветерана с рижата брада бе разкъсан от моторната резачка на последния , падна с подавен вик и това бе края за него. Андроидката заби крива сабя в гръбнака на гада и и му отсече главата , сега вече бе чисто .
Четеримата стояха в окопа и обмисляха своите по - нататъшни действия . Джералд стоеше малко по - далеч когато чу разговор , доближи се съвсем тихо , вятъра се бе развихрил и по този начин заглушаваше стъпките му . Погледна към говорещите и видя че бяха двама човеци , единия мъкнеше огнехвъргачка . Войника зареди с обикновен пълнител автомата , прецели се и стреля , куршумите разкъсаха краката на огнехвъргача и той изрева от болка . Другия също стреля и няколко куршума минаха на косъм от скалпа на момчето , Джералд се ухили пустна цял откос , той разкъса резервоара на огнемета . Огнена стехия обхвана двете тела , писъците им отекваха из цялата долина . Всичко обаче бе напразно , от към огъня се чуваха крясъци на подкрепления , младия войник обаче не се изплаши побегна през пламъците . Презареди и откри огън , четеримата войници паднаха покосени със невярващи очи вгледани в техния убиец . Тогава грохот разтърси цялата долина , момчето погледна нагоре и видя две дула на 155- мм оръдия , които обстрелваха техния окоп , те бяха точно край рудника . Джералд побегна към свойте , задъхваше се но изведнъж видя с крайчеца на окото си , нещо или някой . Това бе сянка или снайперист , онзи стреля и отново се откри за атака . Момчето видя как зависимия падна с разпрано гърло от калибрования куршум , върна се обратно при убитите и намери лека картечница , зареди една лента и я насочи . Куршуми като пирони се забиха в полу невидимия , за част от секундата той се изкриви в неестествена поза и после полетя към стената на окопа . Джералд се доближи към ранения другар , но той бе мъртав , прерови тялото на снайпериста и намери един антиграв и още един маскировъчен костюм . Облече го , и стана почти невидим , сложи антиграва на гърба си и леко се издигна . Андроидката и извъземния закачиха въжета и започнаха да се изкачват към рудника . - Внимавайте има оръдия , ще се опитам да ги обезвредя а вие им отвличайте вниманието . - Да момче и да оставим купона на тебе , как пък не . И от кога ни стана водач, или просто ни се натресе . - Ако искаш ти води - момчето се вгледа в сивите очи на извъземния , който изрева и напрегна мускули . Цялото му тяло сякаш се усука и той отскочи от скалата , въжето излезе със клемата и полетя като камшик . Джералд не можа да повярва на това , извъземния прелетя 250 метра може би и повече , стъпа точно върху щита на оръдиета , но това бе някакъв разбит танк , превърнат в огнева точка . Киселина полетя към обслужващите , трима от тях скочиха в агония от скалата , други остнаха да се търкалят в гърч . Джералд използва целия антригав и се добра до позицията , точно тогава двама войници се запътиха към него , застреля ги без жалост . Извъземния отиде до знамето и го взе , нави го и прибра в раницата си . Младежа не искаше да спори с него и тогава чу отново бученето , всички се покриха край щита на оръдията , но той видя същите изтребители ,, Орка'' които бяха само десетина . Доста ги бяха наритали , един от тях целия в пламъци засвистя във въздуха , направи остро преобръщане и се разби на парчета в окопа . Джералд видя че самолетите отиват на север , тръгна по пътеката към тях , видя и андроидката нарамила снайпера . Тя се прицели в жестоко обгорения пилот и стреля , главата му отхвръкна , андроидката срещна погледа на момчето . - Защо го направи ? - И без това ще ше да умре , това е милостива смърт и честна. - Слушайте отивам да разбера на къде отиват самолетите, сигурно имат летище. - Да заминавай , но ни е се перибираме , взех ме знамето и нищо не ни задържа. - Може би си прав , не мога да ви задържа . - Оставяме момче и се върни скоро . Джералд тръгна по стръмната пътека и остави извъземния и андроидката да се карат , неговата мисия не бе свръшила още , трябваше да отмъсти за дръгарите си .
Така, първо - дърпаш това и го инсталираш. Много е полезно.
Второ - препинателните знаци се слагат директно след думата като се долепят до нея - Той стана. Отиде да пие вода, нахлузвайки панталона си в движение. Погледна в огледалото и се запита "Какво става?" Схвана ли?
Трето - едно действие - едно изречение. Също така се ползва съюз "и", запетая, думи за подчинено изречение. Това "Другия също стреля и няколко куршума минаха на косъм от скалпа на момчето , Джералд се ухили пустна цял откос , той разкъса резервоара на огнемета ." става така "Другият също стреля. Няколко куршума минаха на косъм от скалпа на момчето. Джералд се ухили и пусна цял откос, който разкъса резервоара на огнемета." или, ако много държиш да е едно изречение "Другия също стреля, няколко куршума минаха на косъм от скалпа на момчето, Джералд се ухили и пусна цял откос, който разкъса резервоара на огнемета." Но никога, разбирай абсолютно никога, не свързвай изречение със запетая след като си свързал предишното с "и".
Четвърто - не прекалявай със супергеройщините. Просто изглежда тъпо.
Пето - уточнявай и описвай. "Извънземен" не е биологичен вид и не носи никаква информация освен, че дадения индивид не е от земята. За същия знаем единствено, че е голям и мускулест и че има сиви очи, което не е никаква информация като се има предвид колко разнообразно може да изглежда едно същество от друга планета.
Шесто - повторения - избягвай ги.
Като цяло изглежда имаш някакви идеи, но езиковата ти култура ти пречи да ги предадеш точно и приятно. Поработи над описанията на обстановката и героите. Само две-три думи, които да насочат горе-долу за това, за какво иде реч, не нещо прекалено. БТВ, това важи и за другия ти разказ.
We're nothing like God. Not only do we have limited powers, but sometimes we're driven to become the devil himself. What's your answer this time? Repeat carefully after me! This world is made... This world is made of... made of... LOVE AND PEACE!
Ако ми кажеш как бачка тази програма цена няма да имаш пич , къв е тоя азбучен ред и тем подобните щоротий . Иначе благодаря за съветите , аз си оформям историйката във фантазията , ама почна ли да пиша всичко умира , аз затова и повечето си произведения не си ги чета . Както бях малък хранех пилетата на село ама не ги ядях , същото и с писането , развивам си историята мислено и после изписвам половин тетрадка и като видя че не става нищо започвам друга . Така си убивам цял ден или докато дойде време за кеча или порното айде и със здраве пич , ама цъкни два реда как се работи с програмата . То има упътване ама аз не ги чета що то няма смисъл въобще не ги разбирам .
Инсталираш я и в word-а ти подчертава с червено неправилните думи. По принцип има думи, които, въпреки че съществуват, не ги разпознава като правилни, но така е по-лесно се виждат грешките и да се поправят. Дал съм ти тази, а не flex word, тъй като тази работи с последната версия на office-а.
We're nothing like God. Not only do we have limited powers, but sometimes we're driven to become the devil himself. What's your answer this time? Repeat carefully after me! This world is made... This world is made of... made of... LOVE AND PEACE!
да супер в тази тема има повече хумор от което и да е предаване или сериал правен някога , нали се сещате от онзи линеен на моменти черен хумор , но също така fear4 не мога да разбера защо си впрегнат на тема чекиджии , хората имат право да мастурбират и то им е напълно признато от конституциятана дори в България можеш да мастурбираш на публично място , защото няма който да издържи в съда ако някой адвокат прокара идеята за нарушаване на общественния ред ...При това бих казал , че онанирането също така има много позитивно влияние върху хората и най-вече върху нервната им система , сърдечния ритъм и е начин да освободиш излишното напрежение искам да кажа в лека метафора , а и при това не знам защо хората които мастурбират това са доста значителна част от човечеството да са лишени от естетичен поглед и от критична реална оценка. Не съм чел творбата ти , но това за пламъците поставено като отговор от един потребител направо ме спука от смях.И в заклячение IceQueen навярно е жена
Въри да се убиваш с другите , нито даваш съвет за разказа , нито го харесваш , даже сигурно не си го чел . Чел си само глупостите и хулите на онези убитаци , щом им се радваш значи и ти си такъв , мизерник долен //
Евалата на Sentry, че поне се опита да му помогне, а не директно да го храни. Иначе разказът е може да се каже интересен, но труден за четене, вече беше споменато поради какви причини. И аз съм на мнение, че е добре да продължаваш да градиш и че все пак искаш да постигнеш нещо. Трябва ти малко помощ. Keep on movin
Погледна той като за последен път детето си и му каза: "Заминавам, но ще нося във сърцето си медальона, гравиран със любов!" - тогава се сети за полигона суров..
