Ценю минаваше покрай големият пазар на път за вкъщи.
"Ще взема кило моркови"-помисли си той и отби с ладата в една уличка. Видя сергия с моркови, но по пътя му замириса на кебапчета.
От близкото заведение с пластмасови маси идваше тази благовонна миризма. Ценю нямаше бърза работа,а пък и беше 15:30, тъкмо като за следобедна закуска.
Приближи се до тездяха и потен мъж го попита:
-Кебапчийница "При лютия кебап", какво ще желаете?
Клиентът разгледа листа и написаните с химикалка ястия на него,което се водеше за меню.
-Порция кебапчета,поръсени със специалния лют пипер от 50 стотинки.
След 2 минути от прозорчето се подаде ръката на продавача,с поръчаното ядене.
Цаню се присегна за пластмасов нож и вилица.
-За прибори се доплаща 30 стотинки.
Цаню доплати.После изяде храната за 5 минути.Пипера придаваше особено пикантен вкус на кебапчетата.
На тръгване, човека попита:
-Та как го приготвяте този лют пипер?
-Добрия готвач не издава тайните си.-отговори продавача и подритна с крак торбичката с торни червеи зад тездяха.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ "Гиро мекицата" или воината
-
Lord of the dreams
- Мнения: 884
- Регистриран на: 16 Сеп 2006 11:50
- Местоположение: In front of the computer
- Обратна връзка:
Ахаха,ти изкара Ценю цял сървайвър,бре!Гиро мекицата написа:Ценю минаваше покрай големият пазар на път за вкъщи.
"Ще взема кило моркови"-помисли си той и отби с ладата в една уличка. Видя сергия с моркови, но по пътя му замириса на кебапчета.
От близкото заведение с пластмасови маси идваше тази благовонна миризма. Ценю нямаше бърза работа,а пък и беше 15:30, тъкмо като за следобедна закуска.
Приближи се до тездяха и потен мъж го попита:
-Кебапчийница "При лютия кебап", какво ще желаете?
Клиентът разгледа листа и написаните с химикалка ястия на него,което се водеше за меню.
-Порция кебапчета,поръсени със специалния лют пипер от 50 стотинки.
След 2 минути от прозорчето се подаде ръката на продавача,с поръчаното ядене.
Цаню се присегна за пластмасов нож и вилица.
-За прибори се доплаща 30 стотинки.
Цаню доплати.После изяде храната за 5 минути.Пипера придаваше особено пикантен вкус на кебапчетата.
На тръгване, човека попита:
-Та как го приготвяте този лют пипер?
-Добрия готвач не издава тайните си.-отговори продавача и подритна с крак торбичката с торни червеи зад тездяха.
Да яде червеи с апетит! 
П.П.Finally,Nixon has come back to the PC Mania forum!
а.к.а. Nixon
http://bulgariansounds.blogspot.com/
http://bulgariansounds.blogspot.com/
Кръчмата Лют ПИПЕР
Груиоооо па испи пенсията бе калъф подвикна му Пешо с ироничен тон. От тъмният ъгъл на кръчмата полетя дървен бастун и удари ПЕШО между очите.
Селянина беше мъртъв.В този момент вратата се отвори с трясък и вътре влезе местният журналист Цако Микрофона с мекица в ръка и микрофон в кобура.
Пияндетата го изгледаха из пот цаиси и зацъкаха с беззъби усти, а бармана разля бутилка веро и падна зад бара.
Цако пристъпи крачка напред към Груио хвърли мекицата си в коша и погледна стареца изпитателно. Дъртият галош пребледня и затрепери в този момент Цеко извади микрофона и с отработено движение го поднесе към дъртака и му каза звучно .
Кажи ми за лютият пипер. А за пипера ли питате каза с облекчение пенсионера изправи си на бара и зарецитира:
О щипка лют пипер три деня как седя в тази дупка и нагъвам селска наденица с лют пипер.
Селските пияници падат на земята и тела се стелят и алкохол го залива.Халба след халба
пакетче пипер след пипер и Гощо мостиката пак става и вика даим таковам мамата на онея в парламента.
и пак хвърля керемиди по Станчо и вика и вряка с присмехи убидни.И селяните тръгват към кръчмата
отново със наденици да замезят виновно виновно щото пак са били жените си навън но изведнъж пипера пристигна със звън.
И днес щом в кръчмата ядене се захваща спомня се този миг бурен на простотията славна и отваря се ново пакетче пипер
за нашето здраве наденица да ядем.
В този момент една керемида уцели Груио, тои падна и загина героиски за пипера и все така уцапан в червен лют пипер.
****************************************************************************************************
ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА ЗАПОЧВАТЕ ДА ОЦЕНЯВАТЕ С ТОЧКИ ОТ 1 до 3 КАТО НАПИЩЖШЕТЕ ИМЕТО НА ТОЗИ ЗА КОГОТО Е ОЦЕНКАТА И СЪОВЕТНИЯТ БРОИ ТОЧКИ МОЖЕТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ ПО ВЕДНЪЖ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ЗА МЕН И ЗА НЕГО ТОВА ГО МОЖЕ ЕДИН ПОТРЕБИТЕЛ ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО КАТО ГЛАСУВАТЕ ЗА ЕДИН ЧОВЕК ГЛАСУВАТЕ ЗА ДРУГИЯ СЪС СЪОТВЕТНИЯТ БРОИ ТОЧКИ
КОЧАНА-3
МЕКИЦАТА-1 ПРИМЕРНО ДАВАМ ПРИМЕР
и моля сериозно оценките да бъдат морално етични и да изразяват личното ви мнение към произведението РЕЗУЛТАТИЕТ СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДРУГАТА НЕДЕЛЯИ АЗ ЩЕ ЗАДАМ СЛЕДВАЩАТА ТЕМА
НАКА ГЛАСУВАНЕТОЗАПОЧНЕ СЕГА
за нашето здраве наденица да ядем.
В този момент една керемида уцели Груио тои падна и загина героиски уцапан в червен лют пипер.
Ако не те гласували за някои от двамата в един пост се щита че сте му дали единица
Селянина беше мъртъв.В този момент вратата се отвори с трясък и вътре влезе местният журналист Цако Микрофона с мекица в ръка и микрофон в кобура.
Пияндетата го изгледаха из пот цаиси и зацъкаха с беззъби усти, а бармана разля бутилка веро и падна зад бара.
Цако пристъпи крачка напред към Груио хвърли мекицата си в коша и погледна стареца изпитателно. Дъртият галош пребледня и затрепери в този момент Цеко извади микрофона и с отработено движение го поднесе към дъртака и му каза звучно .
Кажи ми за лютият пипер. А за пипера ли питате каза с облекчение пенсионера изправи си на бара и зарецитира:
О щипка лют пипер три деня как седя в тази дупка и нагъвам селска наденица с лют пипер.
Селските пияници падат на земята и тела се стелят и алкохол го залива.Халба след халба
пакетче пипер след пипер и Гощо мостиката пак става и вика даим таковам мамата на онея в парламента.
и пак хвърля керемиди по Станчо и вика и вряка с присмехи убидни.И селяните тръгват към кръчмата
отново със наденици да замезят виновно виновно щото пак са били жените си навън но изведнъж пипера пристигна със звън.
И днес щом в кръчмата ядене се захваща спомня се този миг бурен на простотията славна и отваря се ново пакетче пипер
за нашето здраве наденица да ядем.
В този момент една керемида уцели Груио, тои падна и загина героиски за пипера и все така уцапан в червен лют пипер.
****************************************************************************************************
ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА ЗАПОЧВАТЕ ДА ОЦЕНЯВАТЕ С ТОЧКИ ОТ 1 до 3 КАТО НАПИЩЖШЕТЕ ИМЕТО НА ТОЗИ ЗА КОГОТО Е ОЦЕНКАТА И СЪОВЕТНИЯТ БРОИ ТОЧКИ МОЖЕТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ ПО ВЕДНЪЖ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ЗА МЕН И ЗА НЕГО ТОВА ГО МОЖЕ ЕДИН ПОТРЕБИТЕЛ ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО КАТО ГЛАСУВАТЕ ЗА ЕДИН ЧОВЕК ГЛАСУВАТЕ ЗА ДРУГИЯ СЪС СЪОТВЕТНИЯТ БРОИ ТОЧКИ
КОЧАНА-3
МЕКИЦАТА-1 ПРИМЕРНО ДАВАМ ПРИМЕР
и моля сериозно оценките да бъдат морално етични и да изразяват личното ви мнение към произведението РЕЗУЛТАТИЕТ СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДРУГАТА НЕДЕЛЯИ АЗ ЩЕ ЗАДАМ СЛЕДВАЩАТА ТЕМА
НАКА ГЛАСУВАНЕТОЗАПОЧНЕ СЕГА
за нашето здраве наденица да ядем.
В този момент една керемида уцели Груио тои падна и загина героиски уцапан в червен лют пипер.
Ако не те гласували за някои от двамата в един пост се щита че сте му дали единица
Бива го, тоя път е наистина смешноКуц Пръч написа:Новият разказ на Гиро.
Кратък, с много повторения и увъртания, но запомнящ се.
ЛИНИИТЕ ОФИЦЯЛНО СА ЗАТВОРЕНИ
Искам да подчертая краино ниската избирателна активност и нечестната игра на моят опонент които на няколко пъти се опита да купи циганският вот
Тои ме победис една точка но аз спечелих ПАПАТА на моя страна и с божията помощ ще спечеля следващият път
НОВАТА ТЕМА Е* РЕКЛАМА аре да те видя сега като трябва де се ползват сиуожети от реклами въртени по български телевизии
НАЧАЛО
Искам да подчертая краино ниската избирателна активност и нечестната игра на моят опонент които на няколко пъти се опита да купи циганският вот
Тои ме победис една точка но аз спечелих ПАПАТА на моя страна и с божията помощ ще спечеля следващият път
НОВАТА ТЕМА Е* РЕКЛАМА аре да те видя сега като трябва де се ползват сиуожети от реклами въртени по български телевизии
НАЧАЛО
-
Гиро мекицата
- Мнения: 910
- Регистриран на: 20 Май 2006 16:45
еми ти глупав ли си.На тема реклама ще си копи пейстна вече написания разказ "Войната на телешопите",който постнах неотдавна.
ето го и самия разказ.
Хорзт Фъкз стоеше и обмисляше ситуацията.
-Лейтенант – внезапно се появи младо момче в престилка. – Ще бъдем атакувани до 5 минути.
-Много добре – отвърна Фъкз. – Момчета, заемете позиции, рекламната армия ще ни атакува съвсем скоро.
-Твърде малко сме, скаутите казаха, че армията им хадхвърля 1000 човека.
-По дяволите Джо, АЗ ПИЯ КАФЕ ПО 3 ПЪТИ НА ДЕН. Няма да се предам пред тези нищожества. Сега заемете позиции в храстите. Ще атакуваме изненадващо.
Всички се скриха в шубраците и зачакаха войните от рекламната армия. Минаха 10 напрегнати минути.
-Сър, страх ме е. – прошепна един от стоящите до лейтенанта.
-Не се бой, момче, когато всичко това свърши всички ще бъдете повишени до водещи на рекламните блогове за ножове.
-Идват! – извика от единия храст, гърлен глас.
От близкия хълм се задаваха войни без оръжия, но имаха нещо странно на гърба.
-Чакайте още малко... не атакувайте все още – заповяда командващия.
Всички затаиха дъх.
Хората от рекланата армия стояха точно до шубраците, където се криеха войните на Лейтенант Фъкз.
-ЗА ТЕЛЕШОПИТЕЕЕЕЕ! – извика Хорзт Фъкз и ивади два комплекта хенкълбъх ножове от задния си джоб.
Всички тръгнаха след него и съответно взеха свойте оръжия. Някой имаха специялните ножове за плодове, а други държаха остриета за рязане на хляб. Рекламната армия не можа да реагира на момента и започна да се разпада. Войниците падаха прободени с тежки рани.
-ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ НЕЩАСТНИЦИ! – провикна се изгърбена фигура. – Активирайте Козмодисковете.
След това всички се издигнаха във въздуха, като се задържаха там с въздушна струя излизаща от пластмасова лента на гърбовете им.
-Смажете шопите, изватете специялните пайошеци.
Рекламните войни свалиха от гърба си малки кутийки с тиранти и започнаха да стрелят по хората долу.
-Не можеш да устоиш на тази оферта! – извика Фъкз и хвърли нож по един от летящите – всички в окопите! – добави той, хвърляйки се в дупката.
-Сър, половината ни хора са мъртви докладва момчето с престилката.
-Дръж се Джими, трябва да удържим.
Порой от куршими се лееше върху телешопите, един по един те бавно падаха.
-Джон, къде си? – извика лейтенанта.
Джон държеше радиостанцията, а нуждата от подкрепления не можеше да бъде отложена.
-Сър, Джон не е в окопа, още стои в храста.
Фъкз извади уоки токи и извика:
-Джон чуваш ли ме?
-Да сър, не мога да се добера до окопа, скоро ще съм мъртъв, ако някой не ми помогне.
-Дръж се Джон, идвам.
Хорзт Фъкз извади от раницата си малко кафонче с надпис „кълца, реже, пасира, мели”. Отвори кутията и извади бяло устройство. Отвори капака и сложи батерии. После го хвърли нагоре във въздуха.
-Това ще отнеме вниманието им за малко!
Машинката представляваше нещо като пасатор. Четири остриета се въртяха с луда скорост, самонасочващи се към войниците от рекламната армия.
Фъкз излезе от окопа и извика
-Прикривайте ме с водните пушки!
Патрони се лееха на посоки около лейтенанта, а той тичаше с невероятна скорост. Стигна до храста и даде знак на Джон да тръгват.
Летящият пасатор беше свалил трима и още всяваше безредици в летящата армия. Най-накрая го свалиха с няколко куршума, но Джон и Фъкз бяха в окопа.
-Дай радиостанцията!
Джон подаде пластмасово радио, оцветено в зелено
-Тук Хорзт Фъкз, чувате ли ме?
-Слушам Фъкз.
-Искам Няколко Хеличопъра, повтарям Искам Няколко Хеличопъра, под обстрел сме, пратете подкрепления.
-СЪР, ВНИМАВАЙТЕ!
Лейтенантът погледна, че до него се намираше граната с цена 5 лева. Мъжът хвърли радиостанцията и се метна.
-Остава ни само да чакаме... промълви той, докато стреляше с водния пистолет, а край него падаха подчинените му.
ето го и самия разказ.
Хорзт Фъкз стоеше и обмисляше ситуацията.
-Лейтенант – внезапно се появи младо момче в престилка. – Ще бъдем атакувани до 5 минути.
-Много добре – отвърна Фъкз. – Момчета, заемете позиции, рекламната армия ще ни атакува съвсем скоро.
-Твърде малко сме, скаутите казаха, че армията им хадхвърля 1000 човека.
-По дяволите Джо, АЗ ПИЯ КАФЕ ПО 3 ПЪТИ НА ДЕН. Няма да се предам пред тези нищожества. Сега заемете позиции в храстите. Ще атакуваме изненадващо.
Всички се скриха в шубраците и зачакаха войните от рекламната армия. Минаха 10 напрегнати минути.
-Сър, страх ме е. – прошепна един от стоящите до лейтенанта.
-Не се бой, момче, когато всичко това свърши всички ще бъдете повишени до водещи на рекламните блогове за ножове.
-Идват! – извика от единия храст, гърлен глас.
От близкия хълм се задаваха войни без оръжия, но имаха нещо странно на гърба.
-Чакайте още малко... не атакувайте все още – заповяда командващия.
Всички затаиха дъх.
Хората от рекланата армия стояха точно до шубраците, където се криеха войните на Лейтенант Фъкз.
-ЗА ТЕЛЕШОПИТЕЕЕЕЕ! – извика Хорзт Фъкз и ивади два комплекта хенкълбъх ножове от задния си джоб.
Всички тръгнаха след него и съответно взеха свойте оръжия. Някой имаха специялните ножове за плодове, а други държаха остриета за рязане на хляб. Рекламната армия не можа да реагира на момента и започна да се разпада. Войниците падаха прободени с тежки рани.
-ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ НЕЩАСТНИЦИ! – провикна се изгърбена фигура. – Активирайте Козмодисковете.
След това всички се издигнаха във въздуха, като се задържаха там с въздушна струя излизаща от пластмасова лента на гърбовете им.
-Смажете шопите, изватете специялните пайошеци.
Рекламните войни свалиха от гърба си малки кутийки с тиранти и започнаха да стрелят по хората долу.
-Не можеш да устоиш на тази оферта! – извика Фъкз и хвърли нож по един от летящите – всички в окопите! – добави той, хвърляйки се в дупката.
-Сър, половината ни хора са мъртви докладва момчето с престилката.
-Дръж се Джими, трябва да удържим.
Порой от куршими се лееше върху телешопите, един по един те бавно падаха.
-Джон, къде си? – извика лейтенанта.
Джон държеше радиостанцията, а нуждата от подкрепления не можеше да бъде отложена.
-Сър, Джон не е в окопа, още стои в храста.
Фъкз извади уоки токи и извика:
-Джон чуваш ли ме?
-Да сър, не мога да се добера до окопа, скоро ще съм мъртъв, ако някой не ми помогне.
-Дръж се Джон, идвам.
Хорзт Фъкз извади от раницата си малко кафонче с надпис „кълца, реже, пасира, мели”. Отвори кутията и извади бяло устройство. Отвори капака и сложи батерии. После го хвърли нагоре във въздуха.
-Това ще отнеме вниманието им за малко!
Машинката представляваше нещо като пасатор. Четири остриета се въртяха с луда скорост, самонасочващи се към войниците от рекламната армия.
Фъкз излезе от окопа и извика
-Прикривайте ме с водните пушки!
Патрони се лееха на посоки около лейтенанта, а той тичаше с невероятна скорост. Стигна до храста и даде знак на Джон да тръгват.
Летящият пасатор беше свалил трима и още всяваше безредици в летящата армия. Най-накрая го свалиха с няколко куршума, но Джон и Фъкз бяха в окопа.
-Дай радиостанцията!
Джон подаде пластмасово радио, оцветено в зелено
-Тук Хорзт Фъкз, чувате ли ме?
-Слушам Фъкз.
-Искам Няколко Хеличопъра, повтарям Искам Няколко Хеличопъра, под обстрел сме, пратете подкрепления.
-СЪР, ВНИМАВАЙТЕ!
Лейтенантът погледна, че до него се намираше граната с цена 5 лева. Мъжът хвърли радиостанцията и се метна.
-Остава ни само да чакаме... промълви той, докато стреляше с водния пистолет, а край него падаха подчинените му.
-
Гиро мекицата
- Мнения: 910
- Регистриран на: 20 Май 2006 16:45