За първия разказ в темата бих казал, че не ми хареса. Беше прекалено блудкав, клиширан и в общи линии въобще неоригинален. Също така беше изпълнен с разните там кратки изречения, които са така популярни сред младите момичета, пишещи поезия или нещо подобно. В общи линии не казват нищо, освен, според мен, да показват объркаността и хаоса в техните мисли. Извинявам се, ако обиждам по този начин някого! Темата за любовта е толкова нищена, че наистина е трудно да напишеш нещо оригинално, но пък тази неосъществена споделена любов и нейният край и раздялата на влюбените, при това по трагичен начин, е сред най-често срещаните и лично според мен почти винаги безинтересни. Също така беше толкова кратко, че да въобще да има шанс да ме накара да харесам някой от героите, да разбера мъките му и т.н. Както и да е, с две думи, не ми хареса.
Същото се отнася и за второто разказче - отново пълно с неопределени изрази, които загатват нещо, а в следващия ред го опровергават напълно. Като цяло има някаква идея, която обаче освен че е неизбистрена и неясна, е толкова грозна, че не мисля, че би харесала на някого. И отново - кой е главния герой и май по-важното - кой е този, с когото води диалог той? Струва ми се, че трябваше да бъде отговорени на тези въпроси. Напълно подкрепям Слим в изказването му, както относно този разказ, така и за доста други подобни (тук пак ще спомена, че май най-често са писани от момичета, които не са съвсем наясно със себе си, с чувствата си, с емоциите си и т.н. За оправдание ще кажа, че момчетата или гледаме по-трезво на тези неща и не ги превъзнасяме толкова, или че просто не успяваме да постигнем този творчески устрем да напишем нещо подобно).
Според мен идеята за човека-хищни/звяр, който мачка, измъчва и убива другите, само защото не ги смята за истински хора, за себеподобни, е прекалено сложен в прекалено много отношения - психически, философски, научни, природни и т.н., че да може с толкова кратък разказ въобще да се засегне темата. Просто остава прекалено висящо във въздуха, неразбрано, че дори ми се струва, че не успя да постави този въпрос/проблем пред мен.
И още нещо ми направи впечатление - мотива за Бог! В един такъв никакъв момент, средата на разказа, го намеси и че почна да го използваш, че направо ми се стори отвратително да го намесваш в този разказ, ни в клин, ни в ръкав, без да го развиеш, да го обясниш. Просто ей така лепнато някъде си нещо като гневен вик към Бог. Въобще не говоря за етически норми и т.н., а че просто намесваш този толкова сложен и дори феноменален мотив в нещо толкова нищо не казващо и че въобще не говориш за него. Просто ей така, изплющяно - "И в кръвта - техния Бог. Всемогъщият, вселюбящият, всевисшият. Измисленият." Добре, явно че не одобряваш идеята за съществуването на Бог, но поне обясни защо, какво не е в ред, защо са виновни вярващите? И накрая ще отбележа, че стилът беше прекалено груб и агресивен. Не мисля, че успява да те накара да се замислиш над нещо повече от това "колко грозен може да е светът" и "какво ли е накарало това момиче да напише нещо толкова грозно?". На последният въпрос се надявам отговорът да не е чак толкова неприятен!
Колкото до последното разказче - добре написано, добре представено и интригуващо, но в никакъв случай не красиво. Описаната картина е толкова грозна, че чак отблъсква читателят. Както и да е, според мен има един основен недостатък - прекалено много беше наблегнато на това, какво се е случило в детството на героинята. А всъщност това ли е нещото, с което се е отличила от баща си, това ли я е направило по-различна, как е постигнала това, което е, при положение, че явно не е започнала добре живота си? Все въпроси, на които разказът ми се струва трябваше да отговори, за да постигне основната си цел - да те накара да мислиш, че и от лошо дърво може да излезе добър плод (ако съм схванал правилно де). Просто с липсата на отговори на тези въпроси за мен разказът остава недовършен.
Колкото до стилът ти, личи си, че както и при повечето момичета, и при теб описанията са красиви, изпълнени с много прилагателни и сравнения и други красиви и приятни за четене завъртулки на речта. Нямам никакви забележки освен една - липсва ти разбираемост за читателя! Точно тук според мен е разковничето почти всички прочели го да напишат "добро беше, хареса ми" - те четат красиви и интересни думи, завъртяни по странен и завладяващ начин и това им доставя естетическо удоволствие. Но те всъщност си представят само едни картини, последователност от красиви картини, чиито вложен в тях смисъл обаче им остава неясен. Какво иска да каже авторът, защо ми показва тази картина, как тя се отнася до мен? Какво означават тези картини? Каква е целта им? Въпроси, на които читателят не успява да си отговори. Накрая, след като е прочел разказа, у него остава приятното усещане от красотата на написаното и объркващата неяснота на смисъла му. Той казва "хубаво беше" и забравя всичко, защото то не му е дало нищо, не е оставило у него нищо. Какво печелим от написването на този разказ в крайна сметка? За читателят това е приятното усещане да чете красиво наредени слова и чистата загуба на време, докато авторът получава удовлетворението, че е написал нещо и е получил няколко добри думи за него. Разбира се, повечето от тези неща се пиша всъщност само за автора, който после търси признанието на другите, за да може сам на себе си да даде признание за написаното. Но в крайна сметка май нищо не е станало, никаква работа не е свършена. Затова и според мен голяма част от тези разкази са си чиста загуба на време (както и например времето, отнело ми написването на този "критически" пост). И много ви се моля, не ми излизайте с "ми тогава не си го губи да четеш тези разкази"! Замислете се и следващия път се опитайте да бъдете малко по-прости, по-ясни, по-разбираеми, по-човечни.
Със здраве и продължавайте да пишете! Забавно и полезно е, развива някои качества у писателя, които не ми се мисли какви точно са в момента.
