MM13_666 написа:Благодаря
Molq! No naistina istoriqta si q biva mnogo! Az po princip sum mnogo prqma li4nost i kazvam kakvo mislq, bez da mi puka ot mnenieto na kogoto i da bilo. Taka 4e o6te vednuj pozdravleniq! Stra6no mi haresva!
Дневникът на вампира
-
Bella Donna
- Мнения: 28
- Регистриран на: 16 Дек 2003 19:38
- Местоположение: City of Angels
-
MM13_666
- Мнения: 806
- Регистриран на: 22 Окт 2003 11:04
- Местоположение: Dark Fortress
- Обратна връзка:
11 - 06 - 1247г.
Събудих се малко преди залез слънце. Отидох в библиотеката и се отпуснах в едно от креслата. На масата имаше няколко книги на онзи странен език, който не разбирах, когато ги погледнах обаче забелязах, че мога да ги разчета без проблеми. Зачетох се в една от тях и забелязах, че е нещо като история. След известно време в залата влезе Серпент. Попитах го какви са тези книги и на какъв език са, а той ми отговори, че това са книги на езика на вампирите, а повечето от тях са истории на най великите сред нас и легенди за нашите богове. След това ми каза да отида в градината и да го чакам там. Излезе. Направих това, което ми каза. Не го чаках дълго, но когато се появи не беше сам. С него беше някаква жена. Почувствах, че и тя е вампир. Серпент ми я представи с името Сантеа. На пръв поглед изгеждаше безобидна, но нещо в нея ме притесняваше. Серпент се зае да ме мъчи с различни физически упражнения докато си говореше с нея. Вчера беше напълно прав, когато най сетне ме остави на мира се чувствах така сякаш ме е стъпкало цяло стадо коне. Всички заедно отдохме в трапезарията, където се хранеха трима селяни. Бяха доста стреснати когато ги нападнахме, но отчаяните им опити да се измъкнат направиха кървта им още по-вкусна. Като приключихме с тях вампирката предложи да отидем в някоя от залите в която има камина и да се полюбуваме на танците на огъня. Серпент прие с удоволствие, но отчаяните ми опити да откажа бяха отхвърлени. Тя ни каза да отидем да запалим камината и да я изчакаме там докато се преоблече в нещо по-удобно. Така и направихме. Докато я чакахме поразпитах Серпент от колко време я познава. Оказа се, че се познават от близо четиресет години и до преди известно време са били повече от приятели, но нещо се случило и те се разделили. Очевидно тя вече е престанала да му се сърди щом е дошла тук. Като го попитах какво точно се е случило той отвърна, че не му се говори за това. Сантеа влезе малко след като приключихме с разговора. Изглеждаше така сякаш се е приготвила за някакъв ритуал. Приближи се до камината, измъмри нещо което не чух добре, но изведнъж от огъня излязоха два демона, които нападнаха Серпент и мен. Бяха по-силни от нас и скоро след появяването им се оказахме в болезнената им хватка. Сантеа седна на един стол и заговори учтеля ми. Заслушах се в разговора им и така разбрах защо са се разделили. Серпент убил неин ученик към когото тя била много привързана и сега искала да му отмъсти като първо убие мен, а после и него. Това направо го вбеси, което му беше достатъчно де се изтръгне от хватката на демона. Вече свободен той използва бързината си, хвана вампирката и я уби. Демоните изчезнаха тъкмо на време, защото онзи който ме държеше така силно ме беше стиснал, че за малко не ме уби. Попитах Серпент дали няма да му липсва, но от погледа му ми стана ясно, че за мен ще е по-добре да не задавам в скоро време подобни въпроси. Не мисля, че ще му липсва, по скоро беше бесен, че й се е доверил толкова сляпо. Отидох в стаята си.
Събудих се малко преди залез слънце. Отидох в библиотеката и се отпуснах в едно от креслата. На масата имаше няколко книги на онзи странен език, който не разбирах, когато ги погледнах обаче забелязах, че мога да ги разчета без проблеми. Зачетох се в една от тях и забелязах, че е нещо като история. След известно време в залата влезе Серпент. Попитах го какви са тези книги и на какъв език са, а той ми отговори, че това са книги на езика на вампирите, а повечето от тях са истории на най великите сред нас и легенди за нашите богове. След това ми каза да отида в градината и да го чакам там. Излезе. Направих това, което ми каза. Не го чаках дълго, но когато се появи не беше сам. С него беше някаква жена. Почувствах, че и тя е вампир. Серпент ми я представи с името Сантеа. На пръв поглед изгеждаше безобидна, но нещо в нея ме притесняваше. Серпент се зае да ме мъчи с различни физически упражнения докато си говореше с нея. Вчера беше напълно прав, когато най сетне ме остави на мира се чувствах така сякаш ме е стъпкало цяло стадо коне. Всички заедно отдохме в трапезарията, където се хранеха трима селяни. Бяха доста стреснати когато ги нападнахме, но отчаяните им опити да се измъкнат направиха кървта им още по-вкусна. Като приключихме с тях вампирката предложи да отидем в някоя от залите в която има камина и да се полюбуваме на танците на огъня. Серпент прие с удоволствие, но отчаяните ми опити да откажа бяха отхвърлени. Тя ни каза да отидем да запалим камината и да я изчакаме там докато се преоблече в нещо по-удобно. Така и направихме. Докато я чакахме поразпитах Серпент от колко време я познава. Оказа се, че се познават от близо четиресет години и до преди известно време са били повече от приятели, но нещо се случило и те се разделили. Очевидно тя вече е престанала да му се сърди щом е дошла тук. Като го попитах какво точно се е случило той отвърна, че не му се говори за това. Сантеа влезе малко след като приключихме с разговора. Изглеждаше така сякаш се е приготвила за някакъв ритуал. Приближи се до камината, измъмри нещо което не чух добре, но изведнъж от огъня излязоха два демона, които нападнаха Серпент и мен. Бяха по-силни от нас и скоро след появяването им се оказахме в болезнената им хватка. Сантеа седна на един стол и заговори учтеля ми. Заслушах се в разговора им и така разбрах защо са се разделили. Серпент убил неин ученик към когото тя била много привързана и сега искала да му отмъсти като първо убие мен, а после и него. Това направо го вбеси, което му беше достатъчно де се изтръгне от хватката на демона. Вече свободен той използва бързината си, хвана вампирката и я уби. Демоните изчезнаха тъкмо на време, защото онзи който ме държеше така силно ме беше стиснал, че за малко не ме уби. Попитах Серпент дали няма да му липсва, но от погледа му ми стана ясно, че за мен ще е по-добре да не задавам в скоро време подобни въпроси. Не мисля, че ще му липсва, по скоро беше бесен, че й се е доверил толкова сляпо. Отидох в стаята си.
Drink their blood,
Kill them all,
Send their souls to hell.
Kill them all,
Send their souls to hell.
Ако си намериш още потдръжници ще продължа 
Не се отчайвай!Аз като нямам поддръжници за моя разказ в последно време, не се притеснявам.В края на краищата, направи го заради себе си, а не заради другите.Ще видиш, колко добре ще се почувстваш.А за мнение-аз съм насреща....Е сега всичко зависи от теб:или продължаваш или не.Аз лично съм ЗА.Надявам се наистина да се решиш!УСПЕХ 
