"12.11.2003 година, 9-ти блок; Студенстски град, късна вечер
- Какво искаш да кажеш с това, че любовта е тъпа? Нали ти ми развиваше теории колко истински си искала да се влюбиш и т.н. и т.н., слушал съм това с часове, Мими.
Тя седеше на съседното легло, идеално оправено, седнала в невъзможно неудобна поза и се взираше в някакъв плакат на Panican Whyasker. Винаги спорехме дали вокала (май Нуфри се казваше) е гей или не. Този път беше нещо разнообразно. Безгласно й благодарих... така или иначе мнението й ме учуди. Тя ме погледна философски, захапа моливчето си и започна жестикулирайки да ми обяснява:
- "Виж, Саси, всички си хващат гаджета. И после късат с тях и... не знам. Всичко отива по дяволите. Имам чувството че всичко се прави по нечия изгода. Например не бих спала просто ей-така с някого, но ако знам че ще ме осигури финасово... може би ще го направя. Така е с всички жени. А мъжете искат само да чукат. Да изчукат някоя мадама и после да се хвалят пред своите хора. Нещо като престиж, знаеш как е."
Тук вдигнах демостративно вежда:
- "Ти би спала със богато копеле заради пари? Заради неколко купени дрънкулки и дрешки... изненадваш ме, мръснице такава
. "- независимо от шеговития ми тон, тя остана сериозна. Не й се случва често.
- "Не, Саси... мисля че си много наивен." - засмях се. Винаги съм обичал да играя наивна роля, някои хора се хващат на това. - "На жените не им пука за чувства ако имаш пари, ако си известен, ако си уважаван, или просто ще тръгнат с теб за да прецакат някого. Признай си, така е."
- "Глупости, Мими, ти не си била влюбена... не ми говори за любов тогава."
Тя малко се нацупи.
- "Точно за това ти говоря! Защото такава няма! Гледай сега, всички умни хора използват любовта за да си "хванат" някое готино наивно гадже. Глупавите хора се влюбват и пишат стихове. Любовта убива тези, които вярват в нея..."
- "Тогава си представи, че двама, така наречените от теб "глупави хора" се влюбят един в друг. Така нито един от двамата няма да прецака другия, нали?"
Мария се усмихна, седна нормално на креватчето (най-накрая!), пооправи върховно рошавата си коса и каза:
- "Тя няма да се влюбят един в друг... хората се влюбват в ексцентрични наконтени нестандартни надути кучки или копелета. В човешката ни природа е..."
Обичам да споря. Обичам да защитавам тезата си докрай. Но изведнъж се замислих над няколко случки в живота ми и се запитах дали аз не греша, а Мария да е правата тук?
И все още се питам... има ли наистина любов? Колкото по-силен ставам, толкова по земен и неромантичен ми се струва света.
Мария е момиче. След като момиче отрича любовта, аз съм безсилен да твърдя че 100% любовта, такава каквато вие я представяте тук, съществува.
* * *
Lovesux,
и аз се влюбих тогава... но минава. Сега тя е егоцентрична кучка, нищо повече. Но ние, мъжете харесваме такива, нали? Или греша?
amora,
"igrite koito igraete v momenta ili geimurskite spisaniq po koito tolkova mnogo ste zapaleni ne sa 4ak tolkova su6testveni."
Скъпа, те не го знаят.
Ви, защо ти пука толкова много за нечие мнение? Научи се да бъдеш силна. Знам че ти е трудно, но, не хората около теб ти налагат каква да бъдеш, а ти сама си го налагаш. Ако някой не е толерантен към теб, тегли му една майна. Ако аз не съм толерантен към теб, винаги можеш да ми го кажеш и да ми теглиш и на мене една.
SASHO,
Бог да пази реалистите и тебе с тях. Пиши повечко, човече, има смисъл. Ще се радвам ако има поне един стъпил здраво на земята пич, и този пич май си ти.
Resident,
"какво ме грее мен дали вие я възприемате за истинска или не при положение че даден човек го чувствам като най-близкото същество на планетата"
Ще ти кажа какво те грее. Това дали тя изпитва същото, или си поредния инструмент за задоволяване на женско самолюбие.
* * *
Чудя се дали Мария беше права...
.
Права ли е Мария?
Отрицателно! Дали харесвам такива жени... категорично 
)