Вампирска Сага2–Мощ във вените ми
The Guardian, няма да е зле да го продължиш тоя разказ- ще ми е много интересно и май не само на мен
We're nothing like God. Not only do we have limited powers, but sometimes we're driven to become the devil himself. What's your answer this time?
Repeat carefully after me! This world is made... This world is made of... made of... LOVE AND PEACE!
Repeat carefully after me! This world is made... This world is made of... made of... LOVE AND PEACE!
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
- GOTHIC BLOOD
- Мнения: 42
- Регистриран на: 15 Фев 2004 20:51
- Местоположение: Rymunia
- Обратна връзка:



Код за потвърждение: Избери целия код
from:[color=red]GOTHIC BLOOD[/color]
Nie Vampirite si znaem zashto...
- BLOOD RAYNE...
- Мнения: 6
- Регистриран на: 18 Фев 2004 21:19
- Местоположение: sankt-peterbyrg
- Обратна връзка:
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Е,убедихте ме да го продължа!
–––––––
Бях заспал.Чух шум и скоро нещо ме удари по главата...
Някой се бе надвесил над мен и ме налагаше с пръчка.С бързината си(получена от Магнус) успях да скоча пързо,да отнема оръжието на врага и да го забуча в гръдния му кош.Кръвта почна да капи зад гърба му.Погледнах лицето...
–Господарю!...
–Аарок!
Слугата ми умираше пред мен.Той не може да е бил предателя...
–Триска!!!–извиках с все сила.
До мен се появи вампирката.Бе облечена в черно и току що бе пила кръв.
–Аарок ме нападна...Намери ми бързо Клуаха!
–Слушам,господарю.
Вампирката отново изчезна.
–Аарок...Какво стана?Кажи ми!
–Черен лъч...Не си спомням нищо...лице...скелет...–вампирът едва си поемаше дъх.
Вече почнах да схващам.Не е бил Аарок.Било е проклятие.
До мен се появи прегърбена вампирка.Това бе Клуаха.
–Действай бързо!Той УМИРА!!!
Тя долепи ръцете си до лицето му...
–Виждам...
–––––––––––––
Е,ко ше кажете???
–––––––
Бях заспал.Чух шум и скоро нещо ме удари по главата...
Някой се бе надвесил над мен и ме налагаше с пръчка.С бързината си(получена от Магнус) успях да скоча пързо,да отнема оръжието на врага и да го забуча в гръдния му кош.Кръвта почна да капи зад гърба му.Погледнах лицето...
–Господарю!...
–Аарок!
Слугата ми умираше пред мен.Той не може да е бил предателя...
–Триска!!!–извиках с все сила.
До мен се появи вампирката.Бе облечена в черно и току що бе пила кръв.
–Аарок ме нападна...Намери ми бързо Клуаха!
–Слушам,господарю.
Вампирката отново изчезна.
–Аарок...Какво стана?Кажи ми!
–Черен лъч...Не си спомням нищо...лице...скелет...–вампирът едва си поемаше дъх.
Вече почнах да схващам.Не е бил Аарок.Било е проклятие.
До мен се появи прегърбена вампирка.Това бе Клуаха.
–Действай бързо!Той УМИРА!!!
Тя долепи ръцете си до лицето му...
–Виждам...
–––––––––––––
Е,ко ше кажете???
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Е и без каране ше го напиша:)
––––––
–Виждам огньове навсякъде.Тъмни фигури се движат навсякъде...–Клуаха вдигна очи към мен.–Бил е в Ада...Нека видим по–навътре...–Тя бръкна в джоба си извади някаква колбичка.Отвори устата на вампира и изсипа съдържанието в нея.
В този момент Аарок тръпна.Отвори очи някак механично и почна да говори.
–Ще получиш всичко!
Отговаряше си сам:
–Добре...какво трябва да направя в замяна?
–Дай ми душата си!За нея ще ти дам всичко!Кръв,злато,всичко което пожелаеш!–каза пак,но много по–убедително.
–Добре!
–Няма да боли...–зловещо каза той.
Тогава през лицето му мина тъмна тръпка.Отново затвори очи.
–Сключил е сделка с Дявола...–каза Клуаха.–Продал е душата си.Сега Дяволът го управлява!Според мен единственото решение е...
–Знам!Изгаряне.Няма да е първият такъв...–отсекох я аз.–Триска, върлете го на слънцето.
–Слушам!–каза вампирката и го задърпа навън.
Когато тя излезе погледнах Клуаха.
–Искам да ми отвориш портал за Ада.–каззах спокойно аз.
Тя ме зяпна.
–Какво?!Няма да уцелеете ако искате да се биете срещу Дяволът.
–Ха–ха!Аз ли?Та кой е най–силният вампир???Аз!
–Добре...Но ще ми трябват специални съставки.
–––––
Кво ше кажете?
––––––
–Виждам огньове навсякъде.Тъмни фигури се движат навсякъде...–Клуаха вдигна очи към мен.–Бил е в Ада...Нека видим по–навътре...–Тя бръкна в джоба си извади някаква колбичка.Отвори устата на вампира и изсипа съдържанието в нея.
В този момент Аарок тръпна.Отвори очи някак механично и почна да говори.
–Ще получиш всичко!
Отговаряше си сам:
–Добре...какво трябва да направя в замяна?
–Дай ми душата си!За нея ще ти дам всичко!Кръв,злато,всичко което пожелаеш!–каза пак,но много по–убедително.
–Добре!
–Няма да боли...–зловещо каза той.
Тогава през лицето му мина тъмна тръпка.Отново затвори очи.
–Сключил е сделка с Дявола...–каза Клуаха.–Продал е душата си.Сега Дяволът го управлява!Според мен единственото решение е...
–Знам!Изгаряне.Няма да е първият такъв...–отсекох я аз.–Триска, върлете го на слънцето.
–Слушам!–каза вампирката и го задърпа навън.
Когато тя излезе погледнах Клуаха.
–Искам да ми отвориш портал за Ада.–каззах спокойно аз.
Тя ме зяпна.
–Какво?!Няма да уцелеете ако искате да се биете срещу Дяволът.
–Ха–ха!Аз ли?Та кой е най–силният вампир???Аз!
–Добре...Но ще ми трябват специални съставки.
–––––
Кво ше кажете?
- Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
- Akasha never die
- Мнения: 1
- Регистриран на: 24 Фев 2004 20:50
- Местоположение: sankt-peterburg
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Тва отгоре не го сфанах..........
––––––––––––––
Вампирката извади едно листче.
–Написани са...–каза Клуаха.
–Така...Змииски мозък,Кучешки бъбрек,Драконово око и Сърце на Хидра!?!Че откъде ще намеря последните две?!–ядно попитах аз.
–Господарю,аз точно това казвам!Трудно е за намиране!!!–отговори разпалено тя.
–Излез!–наредих аз.
Тя механично тръгна към вратата.Тъкмо да я хлопне и прошепна:
–Не си играй с дявола!
Дълго се чудих какво искаше да каже.Наредих на двама от моите слуги да намерят първите две съставки.Вторите две бяха истински проблем.
–Триска!–казах аз докато се разхождах в градината отвън.Беше се свечерило.
До мен изтича жената.
–Да,господарю!
–Къде мога да намеря дракон и хидра?
Вампирката дълго мълча.
–Мисля,че в планините на Йелоуфакс.Говорят хората,че там са срещали чудати същества.–замислено каза Триска.
–Добре.Идваш с мен.
Двамата приехме форма на прилеп и захвърчахме на север...
––––––––
Тва за ся.Скоро още ше има!
––––––––––––––
Вампирката извади едно листче.
–Написани са...–каза Клуаха.
–Така...Змииски мозък,Кучешки бъбрек,Драконово око и Сърце на Хидра!?!Че откъде ще намеря последните две?!–ядно попитах аз.
–Господарю,аз точно това казвам!Трудно е за намиране!!!–отговори разпалено тя.
–Излез!–наредих аз.
Тя механично тръгна към вратата.Тъкмо да я хлопне и прошепна:
–Не си играй с дявола!
Дълго се чудих какво искаше да каже.Наредих на двама от моите слуги да намерят първите две съставки.Вторите две бяха истински проблем.
–Триска!–казах аз докато се разхождах в градината отвън.Беше се свечерило.
До мен изтича жената.
–Да,господарю!
–Къде мога да намеря дракон и хидра?
Вампирката дълго мълча.
–Мисля,че в планините на Йелоуфакс.Говорят хората,че там са срещали чудати същества.–замислено каза Триска.
–Добре.Идваш с мен.
Двамата приехме форма на прилеп и захвърчахме на север...
––––––––
Тва за ся.Скоро още ше има!
- Lord of Dragons
- Мнения: 286
- Регистриран на: 06 Ное 2003 17:03
- Местоположение: The Black Tower
Готино е ама трябваше ли да намесваш дявола?
Той си е религиозна личност и като има дявол трябва да има и истински бог и ангели и демони
Той си е религиозна личност и като има дявол трябва да има и истински бог и ангели и демони
We're nothing like God. Not only do we have limited powers, but sometimes we're driven to become the devil himself. What's your answer this time?
Repeat carefully after me! This world is made... This world is made of... made of... LOVE AND PEACE!
Repeat carefully after me! This world is made... This world is made of... made of... LOVE AND PEACE!
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Вече се виждаха побелелите била на Йелоуфакс.Напускахме Насгорт. Вече не бяхме в моето кралство.
Както хвърчах напред усетих болка в главата...Постепенно загубих равновесие,тупнах на рохкавата земя и се трансформирах в човешката си форма.
Наоколо всичко гореше в огньове като бездни.В далечината кипяха вулкани а под тях имаше езера от лава.Към мен крачеше тъмна фигура с огнени очертания и качулка.
–Продай ми душата си!
–Никога!!!–с боен вик казах аз.Изправих се и се устремих с меч ръка към фигурата.
Посегнах с космическа засилка към него,но мечът се заби в земята.
–Глупак!
Изхвърли огнена стрела към мен и тя се забучи в рамото ми.Паднах отново на земята...
Усетих как някой ме бута.
–Господарю!ВОРАДОР!!!
–Триска...Какво стана?
Тя ми обясни,че някакъв стрелец ми е направил приспивателна магия а след това е изстрелял един снаряд към мен.Триска го е подгонила,но той изчезнал в мрака.
–Странно...При мен беше...–крещяща мисъл витаеше в главата ми.–Точно като в Ада!!!Дяволът ми предлагаше да му продам душата си!
–Това е бил той,но в друго измерение.Дяволът е влязал в душата на този стрелец...–каза някак странно Триска.
––––––––
Е?
Както хвърчах напред усетих болка в главата...Постепенно загубих равновесие,тупнах на рохкавата земя и се трансформирах в човешката си форма.
Наоколо всичко гореше в огньове като бездни.В далечината кипяха вулкани а под тях имаше езера от лава.Към мен крачеше тъмна фигура с огнени очертания и качулка.
–Продай ми душата си!
–Никога!!!–с боен вик казах аз.Изправих се и се устремих с меч ръка към фигурата.
Посегнах с космическа засилка към него,но мечът се заби в земята.
–Глупак!
Изхвърли огнена стрела към мен и тя се забучи в рамото ми.Паднах отново на земята...
Усетих как някой ме бута.
–Господарю!ВОРАДОР!!!
–Триска...Какво стана?
Тя ми обясни,че някакъв стрелец ми е направил приспивателна магия а след това е изстрелял един снаряд към мен.Триска го е подгонила,но той изчезнал в мрака.
–Странно...При мен беше...–крещяща мисъл витаеше в главата ми.–Точно като в Ада!!!Дяволът ми предлагаше да му продам душата си!
–Това е бил той,но в друго измерение.Дяволът е влязал в душата на този стрелец...–каза някак странно Триска.
––––––––
Е?
-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
MM13_666 написа:Хе хе. Май ти се е поизгубил интереса към тази история, а Guardian.
Интересничка е, ама първата ти вампирска сага беше по-добра.
Е,не съ го изгубил.Просто така ти се струва,щото първата част малко е и човек,пък и не е най–силният вампир,а ся кат е най–силният...Просто ся няма целите да бъдат победа над другите вампири а направо над целия свят...
Пък и ”оригинала е най–добър”

-
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Е,малко ми доскуча,та реших да си продължа разказа;)
---
След срещата със стрелеца,аз се чувствах замаян.В главата сякаш ми бе влезла "муха",която повтаряше "Продай ми душата си!" и тези думи се запечатаха в съзнанието ми.
Крилата пляскаха хаотично.Аз и Триска,приели алтернативна форма,вече почти бяхме стигнали Йелоуфакс.Приехме човешка форма и крачехме през дълбоките преспи сняг.Аз почти нищо не виждах-снежинките като парцали се пляскаха в лицето и тялото ми,а все още бяхме в подножието на планината.
Триска бе доста по-напред.Тя бе уверена и трезва,бореше се със стихията и нямаше да се откаже.Аз вече почти изнемогвах.
Вече се изкачвахме по скали.Забивайки нокти,двамата стигнахме до една пещера.
-Ще спрем тук.Нека бурята отмине.-казах аз на Триска и влязохме в "гърлото на планината".
Заспах,приклекнал до един грамаден сталакмит.
"Демонът" в съзнанието ми отново се появи.В ръката си държах брадва,а пред мен бе Дявола,същия като преди,с тази разлика,че този път зад него бяха струпани скелети,импове и други изчадия на ада.
Подчинените на Дявола се засилиха към мен,вдигнали оръжията си и готови за ожесточена битка.Тогава чух силен рев...
---
След срещата със стрелеца,аз се чувствах замаян.В главата сякаш ми бе влезла "муха",която повтаряше "Продай ми душата си!" и тези думи се запечатаха в съзнанието ми.
Крилата пляскаха хаотично.Аз и Триска,приели алтернативна форма,вече почти бяхме стигнали Йелоуфакс.Приехме човешка форма и крачехме през дълбоките преспи сняг.Аз почти нищо не виждах-снежинките като парцали се пляскаха в лицето и тялото ми,а все още бяхме в подножието на планината.
Триска бе доста по-напред.Тя бе уверена и трезва,бореше се със стихията и нямаше да се откаже.Аз вече почти изнемогвах.
Вече се изкачвахме по скали.Забивайки нокти,двамата стигнахме до една пещера.
-Ще спрем тук.Нека бурята отмине.-казах аз на Триска и влязохме в "гърлото на планината".
Заспах,приклекнал до един грамаден сталакмит.
"Демонът" в съзнанието ми отново се появи.В ръката си държах брадва,а пред мен бе Дявола,същия като преди,с тази разлика,че този път зад него бяха струпани скелети,импове и други изчадия на ада.
Подчинените на Дявола се засилиха към мен,вдигнали оръжията си и готови за ожесточена битка.Тогава чух силен рев...