)) , tepurva mu predstoi da se sblaska s trudnostite v jivotaНов разказ с герои от форума
ako o6te ima miasto pusni i men
Nick:Freeze
Age:13
Ot lo6ite(iskam da sam lo6,lo6,lo6,mnogo lo6!!!!!!!!!!!!!!!!!)
Nick:Freeze
Age:13
Ot lo6ite(iskam da sam lo6,lo6,lo6,mnogo lo6!!!!!!!!!!!!!!!!!)
Chris написа:Музиката от Star Wars ли е това или бъркам? Щото тя е Търъдъдъъън дъъън дъръдъдъъън а твойта версия някво различно ми звучиVermic написа:Тъъъъъ тъъъъ дъъъъ дъъъъъъъъъъъ дъ дъ да да да па па да па па да дъъъъъ дааааааааааааааа!
are Dolly please vklu4i i men
nickname:JohnnyRico
Age:15
Side:The Dark side
po vuzmognost kato Kail Katarn ot Jedi Knight 2 da imam grip,lightning na sithovete obache i heal,protect na jedaite
hehe nali moge shtoto drugite vikat magove ta i az si izbrah neshto
nickname:JohnnyRico
Age:15
Side:The Dark side
po vuzmognost kato Kail Katarn ot Jedi Knight 2 da imam grip,lightning na sithovete obache i heal,protect na jedaite
hehe nali moge shtoto drugite vikat magove ta i az si izbrah neshto
Though they sink through the sea they shall rise again; Though lovers be lost love shall not; And death shall have no dominion.
-
Anonnymous
Eeeeeh,otnovo tuk!Nqma6e me ot pone dva meseca,no ne vijdam promqna.Nikakva!Dollie,dano pone tozi pat da go zavar6i6 razkaza,ne kato minaliq pat!A za tezi vav foruma-sa6tite sa si,slu6ai mi dumata.Za u4astie ne molq-vidqlo se e 4e pak sam zakasnql.Kakto i da e,nadqvam se foruma da ne se sduhal prekaleno!
Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
Iskam da sum kum dobrite!
na 16g sum
ime:Nefertiti
na 16g sum
ime:Nefertiti
Can you just live without dignity?...Gosh, you must be broken somehow..
It's watever when you don't know yourself!
MyDeviantArt
It's watever when you don't know yourself!
MyDeviantArt
-
DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
Спокойно бе хора!! Бързате много!!
Слушайте сега, взех всички до Дъ Елф, той е десетият. Ще направя изключение и за Нефертити, понеже така или иначе имам твърде малко момичета вътре. Останалите ще бъдат приети на по - късен етап. Когато кажа, че отново приемам герои, моля тогава се запишете пак! Ако включа всички изведнъж, ще стане боза!!
Ето я и първа част... Чакам отзиви, не задължително положителни!
Беше валяло три седмици, и най - после изгря слънце. Но такъв дъжд, нито слънце не бяха виждани откакто преди 700 години един герой спаси света от мрака...
Междувременно, когато големият порой започна, се роди едно дете. майка му отиде да го кръсти и да узнае каква е съдбата му. Великият жрец на селото със сигурност предвиждаше целия живот на едно новородено. MaHBe беше приготвил шатрата си за кръщение. копринени стени. две малки възглавнички на пода, а по средата - едно детско легълце, люлката на съдбата. Беше тъмно. Само една свещ проблясваше и озаряваше лицето на великият гадател, седнал по турски от едната страна на креватчето. Мирис на тамян и восък се разнасяше. MaHBe имаше видение.
На около пет километра от тук вървеше жена. Бедна, изнемощяла, тя стискаше бебе в майчините си ръце. На гърба и имаше груб сламен кош, пълен с дарове за магьосника - всичко, което имаше. Не много далеч зад нея се задаваше буря, виелица, страшна и опустошителна за плодородната земя на тези странни същества, истелите.
Същата жена влезе в шатрата на MaHBe и падна на колене. Подаде му сина си. Беше я страх да не го застигне лоша съдба, а с кръщението животът на едно дете се преобръщаше.
Великият магьосник постави детето в люлката и приседна край него. По леденото му лице никога не тръпваше и една жилка, каквато и да беше съдбата на бебето, но този път отвори широко очи, зениците му се смалиха... "Трябва да го кръстим веднага" прошепна той с треперещ глас, при което майката едва не припадна - какво ли щеше да се случи със сина и?
От земята MaHBe изрови една кутия, която не бе изваждал от 700 години... в нея имаше постели и странни отвари. Той замеси всичко в един котел, после тръгна да полива бебето с тях. Личеше си, че се страхуваше силно от нещо.
Отварата замръзна. Разнесе се черен дим, а тамянът сякаш никога не бе в шатрата. Детето бе обгърнато от сянка, през която се подадоха две червени, жадни за смърт очи... Само жрецът видя това и за пръв път от 700 години се разтресе, сякаш от старост. Майката бе готова да изпищи всеки момент. "Вашият син ... е демон." каза MaHBe.
"Долен лъжец! Измамник!" крещеше бедната жена. "Какви глупости говорят за вас! Демон бил DarkMajestry! Не можете дори да го кръстите!" тя изтича отвън, където вече бушуваше виелица. Вихрушката я отнесе и заглуши писъците и сълзите и, а малкият остана непокътнат. Земята се разтвори под него, той падна в ръцете на истинският си баща...
Слушайте сега, взех всички до Дъ Елф, той е десетият. Ще направя изключение и за Нефертити, понеже така или иначе имам твърде малко момичета вътре. Останалите ще бъдат приети на по - късен етап. Когато кажа, че отново приемам герои, моля тогава се запишете пак! Ако включа всички изведнъж, ще стане боза!!
Ето я и първа част... Чакам отзиви, не задължително положителни!
Беше валяло три седмици, и най - после изгря слънце. Но такъв дъжд, нито слънце не бяха виждани откакто преди 700 години един герой спаси света от мрака...
Междувременно, когато големият порой започна, се роди едно дете. майка му отиде да го кръсти и да узнае каква е съдбата му. Великият жрец на селото със сигурност предвиждаше целия живот на едно новородено. MaHBe беше приготвил шатрата си за кръщение. копринени стени. две малки възглавнички на пода, а по средата - едно детско легълце, люлката на съдбата. Беше тъмно. Само една свещ проблясваше и озаряваше лицето на великият гадател, седнал по турски от едната страна на креватчето. Мирис на тамян и восък се разнасяше. MaHBe имаше видение.
На около пет километра от тук вървеше жена. Бедна, изнемощяла, тя стискаше бебе в майчините си ръце. На гърба и имаше груб сламен кош, пълен с дарове за магьосника - всичко, което имаше. Не много далеч зад нея се задаваше буря, виелица, страшна и опустошителна за плодородната земя на тези странни същества, истелите.
Същата жена влезе в шатрата на MaHBe и падна на колене. Подаде му сина си. Беше я страх да не го застигне лоша съдба, а с кръщението животът на едно дете се преобръщаше.
Великият магьосник постави детето в люлката и приседна край него. По леденото му лице никога не тръпваше и една жилка, каквато и да беше съдбата на бебето, но този път отвори широко очи, зениците му се смалиха... "Трябва да го кръстим веднага" прошепна той с треперещ глас, при което майката едва не припадна - какво ли щеше да се случи със сина и?
От земята MaHBe изрови една кутия, която не бе изваждал от 700 години... в нея имаше постели и странни отвари. Той замеси всичко в един котел, после тръгна да полива бебето с тях. Личеше си, че се страхуваше силно от нещо.
Отварата замръзна. Разнесе се черен дим, а тамянът сякаш никога не бе в шатрата. Детето бе обгърнато от сянка, през която се подадоха две червени, жадни за смърт очи... Само жрецът видя това и за пръв път от 700 години се разтресе, сякаш от старост. Майката бе готова да изпищи всеки момент. "Вашият син ... е демон." каза MaHBe.
"Долен лъжец! Измамник!" крещеше бедната жена. "Какви глупости говорят за вас! Демон бил DarkMajestry! Не можете дори да го кръстите!" тя изтича отвън, където вече бушуваше виелица. Вихрушката я отнесе и заглуши писъците и сълзите и, а малкият остана непокътнат. Земята се разтвори под него, той падна в ръцете на истинският си баща...
