Форум на PC Mania

One Punch Man: Road to Hero ep. 1 - забавен епизод, но не колкото другите. Хуморът беше по-скоро в стил пълнежите серии на Gintama.

One Punch Man ep. 12 - приятен край. Във финалната битка имаше готини експериментални анимации.
Ако е вярно това, което чета на много места - че мангата деградирала след тази точка, би било подходящо да не се продължава с анимето, за да останем с най-добрите впечатления, но най-вероятно студиото ще искат да доиздоят хайпа, въпреки че не е много характерна стъпка за тях.

Concrete Revolutio: Choujin Gensou ep. 12 - ключов момент за Джиро и Кико. Пред очите им се разкриха доста неща, за които зрителите вече знаеха или се досещаха.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns 2nd Season ep. 12 - единична история и не от най-добрите.
Следващият път - двоен епизод с детектив Акечи.

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 53-70 - стандартното.
Локациите са най-интересното нещо за мен в това шоуто. В случая: откъснато имение/древно селище до което се стига през тунел (такова има във всяко детективско аниме), остров с ръждясала бойна техника и землянки от Втората световна и остров със стари сгради, мрачна легенда и блуждаещите светлини.

Mobile Suit Gundam: Iron-Blooded Orphans ep. 12 - по-малкото братче беше толкова досадно и недостоверно. Щом е оцеляло толкова време, значи трябва да кораво хлапе, но тук го използват само, за да травмират брат му. Стандартен и скучен сюжетен обрат, при това лошо реализиран.
Нашите пък твърде лесно пометоха пиратите, на непознат терен.

Miss Monochrome: The Animation 3 ep. 12 - май нещо се подиграват с имиджа на Сапоро от филмите и ТВ сериалите.

Ushio to Tora (TV) ep. 25 - Тора е пич (но това вече го знаем), а Асако показа бедро (дъъъ, излишен 90-тарски фенсървис). Според мен щеше да е добре, да отделят малко повече време за учените.
Това бързо превъртане през материала, в някои места от историята работи, но в други не.

Subete ga F ni Naru: The Perfect Insider ep. 11 - в крайна сметка това аниме ме остави неудовлетворен.
Не ми хареса загадката.
Не ми хареса и злодейката, която освен да съблазнява и да прави невъзможно далечни прогнози - качества спуснати изкуствено "от горе" на зрителя, не демонстрира нищо друго.
Главните герои ми бяха донякъде интересни, но всъщност не взеха дейно участие в историята, а бяха само наблюдатели/коментатори.

Обобщение за 2015-та.

Да си призная тази година нямаше нищо ново, на което да се зарадвам толкова.
На мен ли вече почват да ми писват обичайните глупости, индустрията ли запада, но определено нямаше нито едно заглавие, което сериозно да ме впечатли и развълнува.
За шедьоври и произведения на изкуството, въобще не може да става дума.
Едно-две приятни продължения и толкоз. 2/3 от нещата ги гледах, просто защото съм пристрастен и не мога да дишам без редовна доза анимация.
Ето един списък, който е не е сортиран толкова по истински достойнства, а само в контекста на годината.


Нови заглавия, които ми харесаха:

Punch Line - много хора го зарязаха, заради сладурския арт, геговете и фенсървиса, обаче историята е засукана, пълна е с неочаквани обрати и алтернативни времеви линии, а в ядрото си е мрачна.
Kekkai Sensen - динамично анименце с шантав красив арт, шантав начин на предаване на историята и напълно шантава комбинация между комедия, драма и екшън. Също в крайна сметка е мрачно.
Concrete Revolutio: Choujin Gensou - карикатурният арт и тук отблъсна зрителите, но историята е доста комплексна и многопластова. Множество герои, сюжетни линии и конспиративни организации, които си пречат една на друга.
Задава се сериозни въпроси за свободата, справедливостта и моралния избор...най-вече между по-голямото и по-малкото зло. Доста политически послания и препратки към студентските бунтове през 60-те години на 20-ти век. Ще чакам следващия сезон.
One Punch Man - приятна подигравка с супергеройския жанр и начините на формирана на общественото мнение. Приятен екшън.


Качествените продължения на годината:

Danna ga Nani o Itte Iruka Wakaranai Ken 2 Sureme - още от същото.
Teekyuu и Takamiya Nasuno Desu! Teekyuu Spin-off - още от същото.
Gintama (2015) - всъщност не е чак толкова качествено продължение, но може би просто съм прекалено голям фен та лекият хаос и претупването на епизоди (нищо ново за заглавието) ми се набиват на очи.
Little Witch Academia: Mahou Shikake no Parade - не е толкова идейно, като първата част, но пак е над доста други продукти на съвременната индустрия.
Working!!! - за мен най-добрият сезон в поредицата, а и приключиха почти всички сюжетни линии с изключение на основната, която е оставената за special-а.
Non Non Biyori Repeat - пак толкова добро, колкото предишния сезон.


Изненадващо забавният trash на годината:

Ninja Slayer from Animation - евтина продукция, пълна с абсурдни герои и сюжетни обрати. Точно абсурдът е най-забавното нещо, както и препратките към безброй дърти аркадни игри. Карикатурната игра на сеютата също е част от кефа. Подходяща музика.


Глупости, но някак ставаха за гледане:

Death Parade - красиви картинки, но със сюжет разчиташ само на елементарна мелодрама.
Yoru no Yatterman - оригинален подход към Yatterman поредицата, но след първите 2-3 идейни и красиво анимирани епизода, анимето пропада безнадеждно.
Sengoku Musou - абсурдно псевдоисторическо заглавие по истински исторически събития . Следих го заради комичния ефект сякаш гледаш евтина телевизионна period drama.
Arslan Senki (2015) - прекрасна идея, но или оригиналният източник има големи проблеми или адаптацията е ужасна, особено в частта, където почват да ползват за основа книгите, а не мангата.
Rokka no Yuusha - интересни шаренийки и арт, интересен сетинг и герои, но развитието е ужасно. Абе въобще нямаше развитие, защото утрепаха 2/3 от сезона блокирани в една местност.
Ushio to Tora (2015) - класически боен шонен. Това за мен е равно на скука, обаче Тора и някои от другите йокаи са забавни.
Gate: Jieitai Kanochi nite, Kaku Tatakaeri - интересен сетинг, нещо като Stargate към фентъзи свят, обаче не правят нищо с него.
Kidou Senshi Gundam: Tekketsu no Orphans - не е кой знае колко впечатляващо, но е първият поносим Gundam от 00 и Unicorn насам.


Слабо продължение, но ставаше за гледане:

Durarara!!x2 Shou и Durarara!!x2 Ten - всъщност сюжетно са си, точно като старото аниме и дори малко по-динамични, но анимацията от новото студио е отвратителна.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns (2015) - не е най-любимото ми, но имам слабост към детективски заглавия.


Разочарованията на годината:

Yahari Ore no Seishun Lovecome wa Machigatte Iru. Zoku - очаквах още от същото, но получих латино теледрама. Пълен антагонист на първи сезон.
Subete ga F ni Naru - бях много надъхан в началото, защото ме кефеха отвлечените диалози, а загадката ми беше само формалност...но пък се оказа престъпно неадекватна и безцелна... Голяма част от философските дрънканици също се оказаха без подлата.

Гледах и разни други, но за тях не си струва да се говори отделно.

Каквото става последните няколко години

Да кажем последните 7.

One Piece ep. 713-718 - това шоу в момента е, като да гледаш на живо континентален дрейф. Какви ли не глупости и пречки ще измислят, само за да няма развитие и да напредват още по-бавно през мангата.
Субтитрите пък са абсолютен утепец. Примерно една мацка, чието име абсолютно трябваше да е Лучия все я транскрибираха Russian.

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 70-92 - както обикновено. Приятна атмосфера и загадки, но досадно ровене в личната трагедия на престъпниците.

Monster Strike ep. 11-13 - ъъъ.

Concrete Revolutio: Choujin Gensou ep. 13 - приключи с мащабно противопоставяне на главните герои, в alternative history вариант на студентските бунтове от 60-те години.
Фрашкано с бунтари, агенти, провокатори и политически машинации. Някои загадки, които видяхме във flash forward-ите получиха обяснение.
Въпреки, че това не е края на историята, е подходящ финал за сезона.
Ще чакам с любопитство split cour продължението през пролетта.

Working!!! Lord of the Takanashi - още от същото, като Working!!!, но вече получихме подходящо разрешение на всички проблеми от предните сезони.
Май единственото slice of life и daily life оставящо ме с чувство за завършеност, поне измежду тези, на които съм попадал.

Ushio to Tora (TV) ep. 26 - забавен финал, но твърде много излишни реплики. Евентуално ще гледам следващия сезон, но няма да тръпна в очакване.

Mobile Suit Gundam Thunderbolt ep. 1 - прекрасно е в много отношения: впечатлението, че историята се развива в много по-голям и сложен свят, добра анимация при битките, красивите фонове и интересните герои (но без главния!).
Минусите са, че главният герой и мелодраматичните елементи са точно, като взети от Moonlight Mile, аз хич не съм фен.
Всъщност не може да се направят, кой знае колко точни изводи, защото епизодът беше кратък (18 минути), а предстоят само още три.

Mobile Suit Gundam: Iron-Blooded Orphans ep. 13 - важен за сюжета епизод, особено информацията в края, но на мен ми беше скучен.

momcheta, vie verno li gledate animeta?

autism li imate?

Псулютен аутист съм си, от тези дето са пълни идиоти и няма гениални проблясъци.

Но пък не съм peniswise...по-скоро avers.

Omg omg omg https://www.youtube.com/watch?v=QIA9xg2oIew и не дори CGI-а не може да ме спре от хайпа!

То проблемът на предишните филми не беше главно в CGI-а, а в ужасният начин на адаптиране на мангата.

Macross Delta Preview Special - бахмаааму колко ужасно се оказа това.
Първото нещо е, че най-неочаквано прилича повече на AKB0048 отколкото на Macross.
Приликите с основният френчайз са най-много в областта на Macross 7 (Блях!!!).
Злодеите са някакви deutsch sprechen бишонени, в които не мога да повярвам.
Най-зле са тези неща, на които дължа най-много: механичният дизайн и космическият екшън. Толкова ниско детайлно CGI не съм виждал от началото на 90-те.
С впечатлението съм, че този сценарии е бил написан за някакво съвсем друго шоу, но са го присадили набързо в света на Macross.
Добрата новина е, че основният сезон започва чак през пролетта.
Най-много да изтърпя епизод-два...ако съм в достатъчно лигаво настроение.

Понеже вчера нямаше нищо ново, реших да почна да намалявам малко по малко купчината натрупани Lupin III-ти спешъли и филми.
Изгледах четири:
Lupin III: Russia yori Ai wo Komete
Lupin III: Alcatraz Connection
Lupin III: Sweet Lost Night - Mahou no Lamp wa Akumu no Yokan
Lupin III: Kiri no Elusive

Kiri no Elusive и Sweet Lost Night са странни и типично идиосикратнични за Люпен Трети приключения. Alcatraz Connection и Russia yori Ai wo Komete са от по-безсмислените, но пак достатъчно забавни с кретенията си.
Мисля Sweet Lost Night беше най-ценното от всичките, заради увеличеното количество добре премислени сюжетни обрати.
Та аз се размазах от кеф, но се чудя дали човек, който не е фен на поредицата може да ги оцени.

Продължавам с Рупан Сансей панорамата:
Lupin III: Hemingway Paper no Nazo
Lupin III: Walther P-38

По някакво съвпадение (не съм го планирал), действието и на двете се развиваше на остров.
Hemingway Paper no Nazo изглежда и се държи, като типично Люпен Трети заглавие от 70-те, макар че е правено в 1990, докато Walther P-38 е от нов по-експериментален тип с драстично различен арт, гегове и екшън, а е произведено само 7 години след другото.
Първото е ретро носталгия с клоунада и безброй вътрешни шегички, а второто е динамичен и мрачен екшън. Това не означава, че Hemingway Paper no Nazo няма зловещ привкус с военния сблъсък, избиването на местните жители и унищожаването на околната среда, както и че Walther P-38 не съдържа солидна доза хумор.
И двата носят кеф по свой собствен начин.

Walther P-38 ще го запомня и с това, че съдържа доста повече престрелки и ръкопашни боеве за приключенските стандарти на Lupin III поредицата. В това отношение го слагам в една категория с Lupin III: The Last Job.

В крайна сметка добре си изкарах с тези два спешъла.

За разнообразие от спешълите два филма:

Lupin III: Dead or Alive - дадох му относително висока за ми представите оценка, но тя е само на базата на страхотната анимация, арт, бойни сцени и музика.
Сюжетът ми дойде доста плосък, въпреки че имаше един интересен обрат накрая.
Визията е всичко в това аниме и то се възползва добре от високата резолюция на кино лентата.
Странното е, че при такъв бюджет имаше няколко размазани кадъра. Чудя се дали това е проблем на реставрацията или дефектите са си от оригинала, но пък е съвсем дребен недостатък.
Необичайно ми беше и да слушам едно определено сею в женска роля, като обикновено съм свикнал с момчешкото и превъплъщение.
Накратко - историята не е нищо впечатляващо, а не е съвсем характерна за Люпен Трети. Гледа се заради страхотния анимационен спектакъл.

Lupin III: Babylon no Ougon Densetsu - на това пък слагам най-ниската оценка, която съм давал на Люпен заглавие. Много близко е до 70-тарските серии и като арк и като хумор, но сюжетът е отвратителен и се струпва доста хаотично върху зрителя. В крайна сметка се получава пълна безсмислица, а Люпен е в най-противната си интерпретация, която съм виждал.
Имаше няколко интересни сцени - като тази от наводнената вътрешност на Вавилонската кула или пак с нея, когато се разпадна на парчета. Мисля, че в последствие някои елементи от последната са откраднати за Skypiea арката на One Piece, включително звуковия ефект от златото. Имах силно дежа вю (и дежа антандю ) от там.
Като фен на френчайза изпитах маргинално удоволствие от филма, но реално си е зле и се крепи само на гласовете на сеютата.

Lupin III: Harimao no Zaihou wo Oe!! - приятно Люпен заглавие с типичните хумор, гегове, екшън и сюжетни обрати. Най-неочаквано централната темата не беше Харимао както пише в заглавието, а Джеймс Бонд (е, уж прототипа му).
За съжаление антагонистът беше тъпо замислен, а финалът на историята напълно безидеен.
Та беше интересно, но не е от най-силните анимета в поредицата.


Почна зимният сезон и естествено е пълен с боклук.

Active Raid: Kidou Kyoushuushitsu Dai Hakkei ep. 1 - това е някакво технократско-бюрократично безумие.
Препоръчва се за млади начинаещи администратори, които предполагам ще получат оргазъм от него.
Основният задача пред протагонистите е шахматистки да се предвиди, къде ще побегне злодея, как да се стигне до там най-бързо и ефективно с линиите на обществения транспорт и как да се получат максимално бързо разрешения за действие от съответните общини на Токио. Не, анимето не е социална гротеска. Героите се взимат съвсем на сериозно, а злодеите също играят на тази игра .
Най-глупавото са мотивациите на персонажите и предимно тези на главната героиня. Тя е със самочувствието, че знае всичко и че ще трансформира отдела, в който току-що е назначена. Не може да има чак толкова задръстен и откъснат от реалния свят персонаж, дори нарочно да е написан такъв.

Haruchika: Haruta to Chika wa Seishun Suru ep. 1 - идеята е абсолютно безумна, музиканти - любители детективи , а главната героиня е идиотка. Може би точно заради това анимето ми хареса. Бонус точки за странност получава мъжката главна роля, която вместо да е стандартно love interest, е love rival за даскала по музика.

Prince of Stride: Alternative ep. 1 - спортно + ривърс харем, което да не ме отблъсне от първия си епизод: това си е постижение.
Основният плюс на заглавието е играта на мъжките сеюта и лафовете, които им бяха дадени.
Предполагам, че като премине зарибяващия период на анимето, зарежат геговете и преминат на стандартна спортна драма, ще ми доскучае и ще го дропна.

Musaigen no Phantom World ep. 1 - поредното аниме "Chuunibyou phantasy becomes reality.". Доста клиширано и стандартно. Ще го моткам още епизод-два докато стане ясно, че няма да има развитие.

Hai to Gensou no Grimgar ep. 1 - убийствено красиви картинки. Идеята зад историята също не е лоша - как би изглеждал живота на едно RPG party в малко по-реалистична обстановка.
За съжаление това е реализирано, чрез клишета и типични герои от до болка познати school life, daily life и slice of life аниметата. RPG grind-ването също е доста досадно за гледане.
Дроп, въпреки най-най-красивата графика от сезона.


Norn9: Norn+Nonet ep. 1 - пак страшно красиво, но подобно на Grimgar уби ентусиазма ми с абсолютно задръстени и безлични герои и история (дори за шоджо стандартите).
С голямо съжаление заради графиката - дроп.


Dimension W ep. 1 - сюжетно е доста маргинално и изплагиатствено, а героите са елементарни стереотипи.
Обаче визуалният спектакъл на екшъна, като звукът и музиката си заслужават.
Ако анимацията продължава да е в същия дух ще се следи.


Mobile Suit Gundam: Iron-Blooded Orphans ep. 14 - писна ми да фокусират върху злодейството на единствения герой, за който ми пука в това аниме.
Дори май нещата отиват към най-лошото: да предаде шефовете си и да се присъедини към принцесата, заради дълбоката връзка, която са имали през годините (да и пере опиканите гащи?).
По-логичният завършек, Мика да я застреля, пак хич не ме кефи.


Ooyasan wa Shishunki! ep. 1 - това е кратко и тъпо. Ще видя още три минути от него (т.е. следващия епизод) и тогава ще реша.


Dagashi Kashi ep. 1 - никак не е оригинално, но голяма част от героите са пълни откачалки и е забавно да ги гледаш как реагират на най-обикновени неща.
Дано продължи в същия дух, а не първия епизод да е само за зарибявка, както се случва често с комедиите.


Sushi Police ep. 1 - абсолютен идиотизъм и суши нърдгазъм. Ще се гледа.


Durarara!!x2 Ketsu ep. 1 - забавният хаос типичен за шоуто. Всеки епизод със Селти и Шинра е добре дошъл.


Luck & Logic ep. 1 - това дори вече не помня за какво ставаше дума. Някакво такова шарено-марено и героите ме дразнеха. Трябваше да го дропна още на първите пет минути, а не чак след цялата серия.


Phantasy Star Online 2 The Animation ep. 1 - точно, като при Luck & Logic не помня подробностите. И него трябваше да дропна в началото.


Bubuki Buranki ep. 1 - керъктър дизайнът е същата грозотия, като Роня на Гибли.
Светът изглежда интересен, а и фоновете не са зле, но е поредното аниме от сезона, чийто персонажи страшно ме дразнят с глупостта и изтъркаността си.
Дроп.


Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 1 - лично за мен попадението на сезона. Води се джосей, но не е с характерно съдържание. Историята е абсолютно елементарна, но тя е само извинение за най-убийствената сеюта игра, която съм чувал напоследък и разни поовехтяли лафчета и препратки. Специално Akira Ishida размазва мощно. Другата му роля от този сезон в Dimension W е маргинална.
В BGM-то страхотна японска традиционна музика.
За съжаление се съмнявам, че анимето ще се хареса на много хора, защото rakugo-то е доста специфичен жанр и се подчинява на странни традиции. Тук го има с тонове, а не всеки ще хареса хумора му.
Надявам се анимето да продължи в същия дух.
Между другото първа серия беше 45 минути. Чудя се дали с всичките епизоди ще е така или беше само за въвеждане в историята.


Gate: Jieitai Kanochi nite, Kaku Tatakaeri 2nd Season ep. 1 - почна по-зле и от края на предишния сезон.
Дроп.


Boku dake ga Inai Machi ep. 1 - това е доста любопитна мистерия и е предадена с приятен арт. Засега нищо кой знае колко заплетено, но атмосферата е приятна и ми пука за героите.
Като допълнение към сюжетния обрат в стил Detective Conan в края на серията, гласът на майката на главния герой е сеюто, което играе Конан. Въобще всички сеюта играят добре.
Ще се следи с интерес.


Ojisan to Marshmallow ep. 1 - радва ме с кретенизма си. Като ми писне, ще го дропна.

Lupin III (2015) ep. 5-7 - това е едно от най-добрите анимета на 2015-та, но чак сега стана достъпно за гледане с поносимо видео и една идея по-разбираем превод. Като стана дума за последното, този на Крънчи Рол е доста дървен. На места е превеждано буквално извън контекста, на други е пляскано каквото хрумне, само за да се спази срока, но все пак се разбират много повече детайли в сравнение с любителския превод от италиански. (А да го слушаш с италиански дублаж може да по-информативно, но се губи оригиналния люпенски дух.)
И друг път съм говорил, но да припомня, че артът и анимацията са по-близки до оригиналните ТВ серии отколкото в предишни заглавия от френчайза, като Lupin the Third: Mine Fujiko to Iu Onna и Lupin the IIIrd: Jigen Daisuke no Bohyou, но в същото време са приложени нови технологии и тук-таме 3D CGI.
Крайният ефект е "опреснено ретро" и е доста приятен. Друго силно качество на заглавието е музиката. Препоръчвам да се ползва добра звукова система, за да се хване повече от нейната красота. Заедно с познатите от преди мотиви свързани с петимата главни герои има доста нови мелодии. Вкарани са инструменти характери за италианската музика с цел потапяне в местната атмосфера. Има още джаз и суинг.
Като заговорихме за звуковата картина, сеютата правят страхотни изпълнения, включително малко по-новите попълнения, които са част от екипа от години и са сработени перфектно. Лично мое мнение е, че Miyuki Sawashiro е дори по-добра Фуджико, защото превключването между невинен, съблазнителен и отровно предателски глас и се отдава перфектно.
Голям плюс е и че във всеки епизод има камео от някое известно сею, а понякога от две или три.
Да поговоря малко за новите неща. Сериалът се развива в Сан Марино и изобразените места са съвсем истински. Предполагам че освен музиката, това е другото основно влияние на италианската част от екипа.
Има няколко нови героя от които по-важните са милионерката Ребека Роселини настояща г-жа Люпен (тече бракоразводно дело ) и агентът на МИ6 Никс.
И двамата са интересни образи и пълни откачалки.
Ребека организира обири и се вплита в заговори, само заради тръпката, а Никс е част от някаква зловеща шпионска схема за която тепърва предстои да разберем. Понякога маската му на бездушен G-Man пада и минава в берсерк режим. Дори шефът му има contingency plan за това състояние, който включва група снайперисти.
Друга, но по-лека промяна са отношенията между Люпен и Фуджико. Малко по-близки са и се ревнуват, въпреки че нямат връзка. Сякаш се познават от по-скоро, а не са стара двойка, които са късали и връзвали хиляди пъти знаят всичките си номера и вечно си играят контра.
Минимална промяна има и в Гемон. Сценаристите не го ползват за deus ex mechina толкова често, а и задачите му са относително по-реалистични...е пак може да сече метал с меча си.
Иначе всичко останало в епизодите си е стандартното. Всяка история съдържа по няколко неочаквани обрата, а Люпен или ги е предвидил, или може да отреагира достатъчно бързо.
В крайна сметка - много приятно и ценно сериалче, което може да се гледа дори от зрители, които не са фенове на Люпен Трети. Рядко в наши дни можеш да попаднеш на 26 серийно аниме, където във всеки епизод да се случва нещо и не се теглят локуми.
Според мен е задължително за всеки, който се интересува от тенденциите в японската и световна анимация.

Lupin III (2015) ep. 8-14 - ако предишният ми пост беше за опиянението ми от Люпен, настоящия ще е за махмурлука.
До 12-ти нещата си вървяха доста добре и дори епизодът с виното се понасяше, обаче в края на арката с "Италианската мечта" се разкриха част от картите на МИ6. Сюжетният замисъл лъсна, като доста лошо скалъпен (или изглежда такъв поне от сегашна гледна точка).
- Защо дадоха Люпен на Зенигата? Можеха лесно да симулират нещастен случай. Преди са убивали и за по-малко, а нашия човек знае прекалено много. (Да, не може да убият протагониста, но можеше нещо друго да скроят.)
- Не ми е ясно дали още търсят Ребека, но би трябвало, защото и тя знае много неща. Прекалено лесно им се изплъзна. По същата логика трябваше да гонят Джиген, Гоемон и Фуджико, но не го правят. Не ми е ясно, как Интерпол може да ги знае къде са и да ги следи, а МИ6 да са на тъмно.
- Оставиха Никс да се размотава свободно. Това не е ли малко непрактично с психозата му?
- Изтърваването на "Леонардо" (може би Люпен е виновен донякъде), също е подозрително удобно съвпадение.
Целия сериал разчита на МИ6 да извърши маса глупости и то по въпроси, които по никакъв начин не изглеждат свързани с Великобритания. По-счупен plot device не можеха да измислят.
Не че не се е случвало в поредицата да нещата да се навържат точно толкова глупаво, но съм виждал и много по-добри изпълнения.
В допълнение бягството от затвора на Люпен беше тъпо и очевидно, а историята с Мона Лиза е нелогична, защото експертът щеше да забележи съвременните бои и платно.

Продължавам да му се кефя, но мислех този проект за една-две идеи по-интелигентен.

Dimension W ep. 2 - кара си стандартно. Шаренийки и разни случайно проблясъци, колко тоталитарен и дистопичен е света. В това отношение малко напомня за Бетонната революция, но в никакъв случай не е на нейното ниво.
Този герой Looser има страшно много общи черти с Kaitou Kid:
- Пуска предупреждения.
- Грабежът за него е вид шоу.
- Има фенове.
- Не краде заради плячката, а истинската му цел е нещо скрито в нея.

Ooyasan wa Shishunki! ep. 2 - това не се развива интересно. Дроп.

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 2 - продължава в същия завладяващ дух. Епизодът ни запознава с историята на взаимоотношенията между двамата rakugo майстори. Тя продължава и следващия път.
Анимето е пример как обичам да е изложена драматичната част от някой сюжет.

Mobile Suit Gundam: Iron-Blooded Orphans ep. 15 - общо взето интересни събития, но тооолкова развлааачени. Дроп.

Durarara!!x2 Ketsu ep. 2 - Анри епизод, което означава скука. Чак в края имаше наистина интересен обрат.

Dagashi Kashi ep. 2 - главната героиня е като рекламен специалист изпил цистерна кафе, който се опитва да води няколко кампании наведнъж при това на конкуриращи се продукти.
Всъщност женицата не е на кофеин, а е изяла еквивалент на самосвал със захар.
Шоуто продължава в познатият формат: потоп от странни гегчета.

Ojisan to Marshmallow ep. 2 - това е най-вече подигравка със служебните взаимоотношения, клюки и непозволени романси.

Koukaku no Pandora ep. 1-2 - нещо като Yuru Yuri в комбинация с наркомански кошмари на тема Ghost In The Shell.
Ако феновете на последното бяха обидени от Arise, то не знам как биха реагирали на Koukaku no Pandora.
Ще го следя, само защото май представлява ултимативната мечта на някой особено болен, изперкал и самоубийствено настроен отаку.

Lupin III (2015) ep. 15 - най-тъпият епизод с Рупан (този път Сенсей) на всички времена.

Sushi Police ep. 2 - пълното безумие и войнстващата япоска ксенофобия продължават. Някъде четох, че анимето не е просто самоирония, а карикатура на истински инициативи по опазване на японската култура и идентичност.

Boku dake ga Inai Machi ep. 2 - приятно SOL и DL епизодче, но в мрачната атмосфера на бъдещите събития. Едно от готините неща са коментарите с възрастния глас на главния герой и промените в гледната точка настъпили с годините.

HaruChika: Haruta to Chika wa Seishun Suru ep. 2 - самата драматична история и пъзелът не бяха нищо особено, но тъпизмите на Чика ме радват доста.

Prince of Stride: Alternative ep. 2 - доста съм изненадан.
Спортно + ривърс харем и продължава да е забавно и след първия епизод. За това силно допринася, че пускат разнообразна спортна информация и че се взимат относително смислени тактически решения.

Ojisan to Marshmallow ep. 3 - е, този епизод си беше тъп и несмешен.

Boku dake ga Inai Machi ep. 3 - кефят ме същите неща, както в предишната серия. Daily Life в зловеща атмосфера на обреченост и разделение между това, какво разбира главния герой с 29 годишното си съзнание и ограничените му възможности за действия на хлапе. Забавно е и какви неща открива при "втори прочит" на детството си.
Май ни показаха главните злодеи. Въпросът е дали нашият човек ще ги разпознае навреме и въобще какво може да направи.
Отне ми известно време докато съобразя на какво друго ми напомня това аниме, но най-накрая си спомних името - 20th Century Boys.

Ajin ep. 1 - определено не е за мен това. Грозотията в арта и анимацията се понася, но начинът на представяне на историята и героите ме дразни по същия начин, както в Сидония. Дроп.

Sushi Police ep. 3 - стандартните идиотизми. Те пичовете може и да съобразят, че това което вършат е безпредметно и определено злодейско.

Teekyuu 7 ep. 2 - стандартният забавен хаос.