BadZealot написа:Аве Андрей, така и така отвори дума за Сирия, я си кажи изцяло мнението за ставащото там - за Асад, за бунтовниците, за ислямистите, абе давай всичко направо. Надявам се си в час с последните събития там.
Първо анализът на ситуацията в Сирия трябва да се направи в контекста на политиката на сегашният обитател на белият дом. Въпросният политик е типичен представител на тази част от американската политическа класа, която застъпва дуктрината че всички проблеми на света се дължат на американската намеса там. Мнозина от членовете на този форум мислят същото. И така Барак Обама реши да бездейства, смятайки че нещата от само себе си ще се наредят. Също така след двете войни в Ирак и в Афганситан в самото американско общество настроенията накланяха везните в полза на не намеса в повече международни конфликти. Донякъде това е оправдано, в крайна сметка защо американците да плащат със своите данъци за да спасяват някой друг.
В Либия инициативата бе подета от Франция и UK, като САЩ все пак им помогнаха в началото на операцията обезвреждайки ПВО-то на Кадафи. Но след около година въздушна кампания в Либия силите на тези две страни се изчерпаха и те нямаха нито волята, нито подкрепата в собствените си общества за да продължат по същият път и в Сирия. Нека не пропускаме и ролята на Русия, която се застъпи много по-стабилно в подкрепа на Асад в сравнение с Кадафи. За тези чиято памет е твърде кратка ще припомня че Русия и Китай гласуваха с "въздържал се" когато в съвета за сигурност на ООН се гласуваше резолюцията отваряща вратите за въздушната операция на НАТО в Либия. Така на практика те дадоха своето позволение това да се случи, което после не им попречи разбира се да хвърлят необосновани обвинения срещу "западната агресия".
Но нека говорим за Сирия. За тези чиято памет е още по-кратка ще припомня, че подобно на останалите протести известни като "Арабската пролет", тези в Сирия започнаха като мирни демонстрации срещу режима. Както в Либия така и в Сирия, тези протести бяха продиктувани от желанието на народите на тези страни за реформи и влизане в 21-век. Либииците и Сирииците не са някакви диваци, мнозина от протестиращите бяха интелигентни и културни хора. Много от участниците в протестите, а в последствие и в освободителните армии бяха студенти и работници, завърнали се от Европа, където са видяли какво е да живееш в свободна държава.
Гражданската война в Либия и в Сирия започна след като диктаторите Кадафи и Асад решиха да открият огън с хеликоптери по тези хора.
И в Сирия и в Либия имаше легитимни въстаници, които се бореха срещу режима. Приликите обаче свършват до тук. В Либия, тези въстаници получиха адекватна помощ от запада и успяха макар и трудно да доведат борбата до успешен край. Ислямските екстремисти в Либия нямаха достатъчно време да пуснат корени, а освен това биваха атакувани от въздушните сили на НАТО наред със силите на Кадафи. Либийският народ като цяло изпита благодарност за оказаната му помощ. Това се видя най-силно след атентатът срещу американското посолство в Бенгази осъществено от Ал Кайда. Тогава хиляди се събраха на спонтанен митинг изразявайки съпричастността си и издигайки лозунги като "Ние не сме врагове на САЩ".
В Сирия след повече от година и половина гражданска война нещата нормално не изглеждат добре. Жертвите са над 200 000. Ислямските екстремисти свързани с Ал Кайда заемат все по-голямо място измествайки легитимните бунтовници. Най-голямата организация - клон на Ал Кайда това е така наречената "Ислямска Държава в Ирак и Леванта". Тя контролира известна територия в Ирак и е следствие на друга погрешна стъпка на сегашната администрация в Белия Дом - преждевременното изтегляне от Ирак.
Междувременно нормалните хора в Сирия, които се вдигнаха на оръжие поради желанието им да живеят в достойнство и като свободни хора се почувстваха предадени от запада и с право. Главорезите на Асад получават тежка военна техника от Русия, докато бунтовниците взимат радио станции и медицинско оборудване от ЕС и САЩ. Същевременно Иран, Хизбула и спонсорите от Саудитска арабия наливат средства в структурите на Ал Кайда в района, повечето от които дори не се състоят от Сирийци.
Та с две думи работата е шибана. Първо се поставя на карта постигнатото в Ирак, тъй като все още слабото правителство може да не успее да се справи с появилата се нова заплаха от разпаленото огнище в Сирия. Бунтовниците трудно ще свалят подкрепяния от Русия Асад. Няма и изгледи положението да се нормализира по един или друг начин. В страната има химически оръжия, които може да попаднат в ръцете на терористи. Освен това Ал Кайда държи територия в Сирия и Ирак и я използва като място за тренировка и обучаване на терористи, които могат да атакуват цели в Европа и другаде по света.
Единственото което не разбирам е как може да има хора които да продължават да обвиняват САЩ за причинените щети. Очевидно ако може да се извлече поука от настоящата ситуация, то е: Ето какво се случва, когато САЩ и останалите страни от свободния свят решат да бездействат. Този хаос, разрушение и човешки жертви са пример за това което би се случило на още много места по света ако не беше това така омразно американско влияние.
Колкото за "Ефрейтора" той си избързва с "Барбароса" и не я изкарва докрай по зададените цели,задачи и сам се прецаква, но дори и да предположим че успява да я изкара до край - пак няма как да има такава военна победа на Източния фронт каквато си въобразява че ще има. 