И аз съм забелязал че голяма част от български метъл в миналото е идвал от северозапада. Днешно време тази музика е последното нещо с което някой би свързал тази част на България
Иначе определенинето "бунтарски" на мен ми изглегда най-точно защото точно такива неща ми навяват тия всичките изпълнения, не само скинхед и пънк нещата . Най-малкото представям си как са изглеждали тия младежи на фона на родната соц/пост-соц дейсвителност. Доста се кефя на цялата тая ретро работа, просто направо се усеща целия хъс и енергия която струи от тия парчета, макар и ясно да си личи от кои известни групи са се вдъхновавали. За жалост нещата са продължили, както козваш, до средата на 90-те. След това идва радка пиратка, селската баня и ой тигре, тигре
Disaster Area съм ги слушал и тях, пълна лудница са, няма какво да си говорим. Тоя целия youtube канал е пълен с доста интересни неща, не само от България, който има интерес към тоя тип музика, силно препоръчвам да прегледа нещата качени там.
Императора написа:
Всъщност точно по онези времена рок и метъл културата е била доста широкоразпространена и е била сравнително мейнстрийм.
Така че щяха да изглеждат напълно... пасващи си и в реда на нещата.
Абе не знам, мисля си че тези неща в България са били относително нестандартни. Може би в София това течение да е било по-мащабно, ама у моя град метълите бяха някакви митични същества
Императора написа:
Все пак се замисли...
80те години на 20ти век...
Каква по-близка асоциация ти навява този времеви период от именно тази с...
ЧЕРНО ЯКЕ,
ДЪЛГА КОСА
И СКЪСАНИ ДЪНКИ
?
Ти не помниш ли как като беше малък,
по улицата минаваха батковците с черни дрехи, дълги коси и мешки на гърба?
Правеше ли ти впечатление изобщо? Поне на мен -- не.
Добре, накара ме да се замисля. Хората които описваш съм ги виждал рядко и определено не бяха чак толкова масово срещана гледка. През 80-те вероятно въобще ги е нямало, поне в моя град, ама няма как да помня защото само последните две години на това деситилетие съм живял.
Най-ранните ми спомени от тия батковци са от 1996-97ма. Дали ми правеха впечатление - ами да, правеха ми и то яко впечатление . Кефеха ме как изглеждат и изпитвах страхопочитание към тия батковци, защото имаха лош имидж.
Колкото и да е дебилно, това беше стереотипа за лош човек, който използва наркотици и прави престъпления. Просто това ни набиваха възрастните в малките глави.
Във втори клас като бях имах един съученик, който имаше по-голям брат "метъл". Всеки път ни плашеше с него, колко страшен бил. Веднъж се сбих с тоя съученик и му разбих носа, в следствие на което той си тръгна вкъщи казвайки че ще изпълни заканата си - да извика батко си метъла. Това беше първия път когато избягах от училище, после се правех на болен и ме нямаше още три дена
vanmx написа:
Най-ранните ми спомени от тия батковци са от 1996-97ма. Дали ми правеха впечатление - ами да, правеха ми и то яко впечатление . Кефеха ме как изглеждат и изпитвах страхопочитание към тия батковци, защото имаха лош имидж.
Колкото и да е дебилно, това беше стереотипа за лош човек, който използва наркотици и прави престъпления. Просто това ни набиваха възрастните в малките глави.
ахахаха това между другото го помня много добре -- как ни набиваха в главите подобни щуротии.
но си е факт че дори и без тази "родителска намеса", тези батковци изглеждаха достатъчно плашещи че и сам да можеш да си втълпиш тези неща.
Аз си спомням как превъзмогнах тези лични мои страхове, заблуди и предразсъдъци спрямо тях:
Точно в средата на 90те много набраха скорост залите с игрални автомати,
а малко по-късно - и компютърните клубове.
В този период тези батковци висяха точно там,
докато ние, малките любопитни дечица,
изпълнени с ентусиазъм и ние да играем,
все пак се насилихме да превъзмогнем страха си и влизахме в тези зали.
В най-добрият случай се дореждахме и ние да играем.
В най-лошият не се дореждахме, но поне имахме възможност да ги гледаме ТЕ как играят,
от което НИЕ се УЧЕХМЕ и ЗАДОБРЯВАХМЕ на тези игри!
---
Та, в крайна сметка, чрез осъзнаването на тази взаимна симбиоза
с "лошите батковци престъпници и наркомани",
ние всъщност научихме че те не са чак толкова лоши, и превъзмогнахме страха си от тях!
Понеже много държиш да отговоря но това мнение, ще го направя, макар че не знам какво точно да кажа
В смисъл да, яка историйка. Аз тия батковци само отдалече съм ги виждал е не съм имал честа да се познавам с тях. Чак в университета имах такива дружки, когато и аз станах такъв и в целия поток от 300+ човека имаше още двама такива образа
