Лудетина, сега не че искам да се заяждам, но с цел да стане дискусия, няколко уточнения.
самите анимета не са нарисувани надве-натри като анимацийката Ed, Edd & Eddy
Ed, Edd & Eddy не е рисувано "надве-натри", а е просто
силно карикатуризирано и керъктър дизайнът е направен да прилича на детска рисунка...ще се учидиш колко много анимета има с подобна графика...не като стил, а като семплифициране и карикатуризиране. Повечето slieces of life, за които се сещам са такива: Hidamari Scketch, Azumanga Daioh, Shin-chan и пр. и пр.
Просто не ти се е случило да попаднеш на много такива.
Но е истина че статистически има повече анимета с детайлна графика отколкото картуни. Добре нарисуваните картуни се срещат рядко (за периода 2010-2011 се сещам само за Young Justice, The Avengers EMH и Star Wars Clone Wars...)
Саундтракът на някои анимета пък е доста по-добър от последните "хитове", които въртят по MTV
Така ти се струва, защото нямаш опит с достатъчно много j-pop opening песни

...повечето от тях са отвратителни. Много рядко ще се случи нещо хубаво, като intro-то на Black Lagoon, intro-то на TTGL, първото intro на Darker Than Black (второто е отврат) или второто intro на Dead Note.
А споменът ти за Saber Rider може да е добър, но точно intro песента е сменена при английския дублаж

...всъщност по БНТ не сме чували оригиналната японска песен.
Нещо подобно се случи и при мен с Robotech. До ден днешен си тананикам американската ме музикална тема и не свиканх с истинската, която чух чак когато попаднах на оригиналната версия на Macross (и откровено казано е едно от най-отвратителните j-pop, на които съм попадал).
Иначе, да - силата на японците е в това да влагат екстра усилия и да доизпипват нещата, а това си личи страшно много в анимациите.