Много странно. Знам, че имам някакви цели астрономически месеци загубено време навъртяно тук, и то предимно в разпри, хейт и комплекси, а като погледна назад имам основно мили спомени. Не помня един човек дето да сме се мразели или обиждали насериозно. Трябва да е имало някакви люти клетви все някога?
Взеха ми първия компютър 2003та, когато влязох в гимназията. От тогава ми е първата регистрация. Понеже бях дебело момче на 14, с девствен мустак, как да се кръстя иначе освен Lord of Darkness? И така се кръстих. (Девствения мустак го носих още известно време - един следобед при масите за тенис пред училище една съученичка ме загледа и каза, "А! М[...] какъв девствен мустак има!". И се прибрах и го обръснах.)
Първоначално стоях предимно в Творческия форум, почти не влизах в темите на Общия. Опитвах се да съм комик и пишех лигавщини. Първоначално хората ми пишеха много позитивни коментари и се чувствах добре, после на втория или третия ми разказ ТТ2 ми каза: "Много ти е инфантилен хуморът. Само на ядене го обръщаш.". И разбрах, че трябва да се ъпгрейдна.
Фигури като ТТ2 и RIP ми бяха като батковци, помня че много исках да ме харесват и ми беше повод за гордост като ми пишеха нещо позитивно. Сега ми убягват имената на другите, да ме прощават... Едва ли са предполагали, че някакви произволни техни коментари в някакви произволни теми са значели нещо особено за някого - но значеха.
После се опитвах да пиша по-сериозни разкази, сюжетите ми пак излизаха детски, но си приказвахме за писане с хора като фрешката, Ринсуинд (имам някакъв бегъл спомен за него, някой помни ли кой беше той?), и creator-a. Разказите на creator-a до ден днешен си остават някаква комедия sui generis за мен, не съм виждал нищо което да ги наподобява. Мога да рецитирам неговата "Мелодрама" по памет 10 години по-късно, ежеседмично пускам лафове от там без да се замислям от къде ги знам. Creator е някакъв самоук комедиен гений. Някои хора така си се раждат.
Не помня кога, около 2004-05 част от форума се опитаха да правят отделно онлайн списание със свой си форум, казваше се Rivalry. Английският ми беше зле и до днес в главата ми е останало произношението "ривАлри", както мислех че се чете тогава. Та ако с някого другиго сме си писали в ривАлри, да се обяви.

После започнахме да си правим наше онлайн списание - VOX, с Деник... и кой друг участваше? Произведохме няколко учудващо професионални броя, имайки предвид какви бяхме аматьори. Даже ни поканиха в Мист с Роро, но аз бях дебел и имах акне, така че ме хвана срам и се покрих, и другите от екипа трябваше да отидат в студиото. Интервюто в крайна сметка се състоя.
Някъде по това време станахме приятели с хора като Steel/Стилян, с който реално сме си общували толкова, че е един от малкото, на които помня истинското име. Даже се видяхме на живо на един опит за форумна среща в София, на която дойдохме трима или четирима души. Не помня какво съм си мислел, сигурно е било неловко.
По онова време, със Steel и още едно момче (помня само инициалите - G.M. - може би Ghost Master? Не помня, съжалявам!) опитвахме да правим анимации на Macromedia Flash, опитвахме да анимираме "Нашествието на Нашествениците" на creator - нищо не завърших, но беше супер забавно и още помня character design-а на разни персонажи. Някъде тогава се прекръстих на Ледник.
После около 2006-2007 се бъгнах и не спрях да пиша за АТАКА около година и половина, може би повече. На няколко места видях хора да пишат, че ме помнят основно с тази моя мономания. Срамно е и всеки път ми става мъчно като се сетя за онзи период.
От този късен период имам повече спомени; Хамо, Кирето, Нокти и баце Люб не знам колко пъти са ни приемали у дома си след като се преместиха в София. Raziel ми беше някакъв интелектуален кумир, много хубави разговори сме имали с него за гейминг индустрията и за философия по нощите. С firzen за кратко правихме някакви музикални неща, имам спомен че бяхме записвали някаква симфонична версия на песен на Тони Стораро. С други хора от форума се оказа, че учим в същото училище, и така се запознахме наживо, и се засичахме по коридорите.
Не знам за какво и на кого разказвам това, но ми идват спомени и трябва да ги екзорсирам.