Семиологичната прилика между Мартин и Ериксън е последното, което бих тръгнал да ти изтъквам като аргумент за сходство, просто защото такава прилика наистина можеш да откриеш, но само ако това са двама от тримата автори, които си докосвал през живота си.
Дай да минем направо на малко по-коректно ниво на изразяване, което принципно избягвам, щото хората се пулят. Имайки предвид липсата на чак толкова засилена степен на диверсификация в жанра epic fantasy, по-скоро бих дискредитирал аргумента ти, че метажанрова разлика между двамата автори се обуславя на базата на позицията, в която се поставя читателя и естеството на сюжетните линии. Метажанрова разлика
има, но аз я намирам на
друго ниво. Фентъзито по принцип не е чак толкова богат жанр, че да си позволиш толкова строго разделение и то точно по тези критерии. На практика противното, бих казал - липсата на достатъчно сходни други автори, които да издържат проверка за прилика с Мартин или Ериксън по този критерии, отколкото самите Мартин и Ериксън помежду си, оправдава приемането на това, че като идеен подход към изграждането на
абсолютно нелинеен сюжет,
дълбочина на текста и най-вече
морален сетинг, Мартин и Ериксън спадат към една категория.
Но - да, абсолютно съм съгласен с теб, че тази категория не е достатъчна, за да ги поставим безусловно в един поджанр. Неслучайно в първия пост съм използвал думата "течение" - съществуват достатъчен на брой разлики като силната употреба на класически high/epic фентъзи елементи при Ериксън (ключовалата роля на магията, както сам каза) и Мартиновите сходства с диаметрално противоположното политическо фентъзи (които сходства в Dance with Dragons не бяха на предишното страхотно ниво, за съжаление), за да ги разграничаваме остро.
Само че, дето казах, хората правят класификации и на друг принципи, защото така улесняват избора си на следваща книга за четене. Тъй като интерес може да съществува както към технически изброими елементи, така и просто към неща като усещане и визия за правилата на един измислен свят и поведението на героите в него. Есенцията на това gritty течение не се намира в детайли като използване/неизползване на магия и липса/наличие на дракони, etc., a в
подхода към изграждането на света, сюжета и поведението на героите от гледна точка на някакъв своеобразен реализъм и безкомпромисност, каквито допреди това са били силно
нехарактерни за тоя тип литература. В този смисъл, постнах горния линк не защото съм на 100% съгласен със съдържанието му, а с надеждата, че все пак ще откриеш смисъла на по-нестандартното деление. Тези "критерии", които са изброени там, са единствено грубо ориентировъчни и както виждаш, не са попречили хората да включат Малазана в списъка с по-добрите представители отдолу.
Един вид, gritty фентъзито е нещо като New Wave of American Heavy Metal - обединява представители на доктринално различни жанрове на базата на някакъв друг критерии; дали ще е времеви, пространствен, идеен - не е от значение.
Такова впрочем е и New Weird течението, за което от една страна се казва, че
Код за потвърждение: Избери целия код
The writers involved are mostly novelists who are considered to be parts of the horror and/or speculative fiction genres but who often cross genre boundaries.
но същевременно
Код за потвърждение: Избери целия код
a type of urban, secondary-world fiction that subverts the romanticized ideas about place found in traditional fantasy, largely by choosing realistic, complex real-world models as the jumping off point for creation of settings that may combine elements of both science fiction and fantasy.
Представител
и на това течение е Скот Линч, което по никакъв начин не му пречи да бъде изброяван и сред gritty авторите. Казано накратко, за да не си вадим конкретни изречения от постовете и да ги оборваме избирателно, Ериксън и Мартин си приличат по новия подход към фентъзито и в това, че са сред първите, които следват един принцип, дефиниран от Ериксън много убедително в предговора към Gardens of the Moon:
"Ambition is not a dirty word. Piss on compromise. Go for the throat. Write with balls, write with eggs."
А и са доста правдоподобни, всяка картина сякаш е обвита с атмосферата на книгата и е като визитна картичка за господарите си... Погледнах му и другите работи на този, очевидно добре се справя с илюстрирането на фентъзи светове!
