Поправи ме, ако греша, но това правило не е ли наложено за да няма отмъщение между ситите и така нататък, тоест е нещо, което да гарантира стабилността на ордена, а не нещо, което е крайно наложително по принцип? Помисли дали не е същото с начина на живот на джедаите - правилата им гарантират, че няма да се поддадат на тъмната страна, което гарантира цялостта на техния орден.
Не, направено е, защото твърде много сити, без обединяваща ги цел, се обръщат един срещу друг. Драстичното намаляване на броя ситски лордове ги кара да зависят един от друг и така елиминира предателствата.
Не знам дали си чел книгите, но това определено е нещо крайно наложително, не пожелателно. Когато се почувстват в безопасност и относителна стабилност, ситите винаги търсят повече власт. А тъй като количеството власт е ограничено, се налага да воюват помежду си за нея.
Разликата е от небето до земята - решението на Бейн е политически прагматизъм, а това на джедаите е продиктувано от религиозна нетърпимост. Най-смешното е, че дори в Ордена да се появят хора, които следват Тъмната страна, това не им пречи да служат на Републиката... но джедайският съвет все пак ги убива. Защо ли? И аз не знам.
Също така не виждам как любовта е проповядвана от джедаите. Те са защитници на мира на всяка цена, а не на любовта. Нали точно за това говорим - за аскетичния им начин на живот. Това там са думите и вярванията на един джедай, не на ордена като цяло. Сам каза, че ордена бавно, но сигурно отново заклеймява любовта като неразумна.
Тук става много объркано. Дори ако не вземаме предвид думите на Анакин (въпреки, че те обрисуват ситуацията добре), всичко е пълен хаос.
Тъй като не се сещам за български еквиваленти, ще говоря с английските термини. Джедаите правят разлика между "love" и "compassion", като, на всичкото отгоре,
compassion e форма на
love, но обратното не важи.
Compassion, по думите на Мейс Уинду е "feeling of duty for all beings, life and the universe itself".
Love обаче не трябва да влиза в сметката. Т.е. джедаят трябва да бъде движен от фанатично, всеобхватно чувство за дълг, а не от съчувствие или любов.
Джедаите обаче, парадоксално, проповядват любов, защото тя била най-великото нещо. Ако някой може да намери логика, ще го запишем в Сорбоната на общи разноски, специалност "Философия".
И за да стане още по-комплицирано, ето още един цитат от Мейс Уинду:
"Jedi are trained, from an early age, to actually replace base emotions - the ones that flow naturally, such as anger and hatred - with ones of selflessness and sacrifice, which are highly unnatural for all living beings. In this fashion, we can ascend to a state, which transform us from humans into something else entirely."T.e. джедаите признават, че философията им е неестествена, но въпреки това вярват, че е по-добра от естествената. Нещо като човека, който вярва, че изкуствените храни са по-хубави от естествените.
Също така, джедаите вярват, че практиката на такава философия ще доведе до извисяване - състояние, в което губиш емоциите си и остава единствено мощта на Силата и чувството за дълг. Това е мечтаното състояние на джедая.
Да си го кажем направо: Джедаите продават човещината си, за да изпълнят желанията си. В контраст, ситите продават душите си, за да изпълнят своите желания. Ако не откривате разлика, не се безпокойте - такава няма.
В цялата вселена има само едно подобно същество. Нарича се дроид. Именно това е джедайският идеал - да станат дроиди от плът. Роботът не изпитва чувства, затова пък целия му живот е подчинен на изпъляването на дълга му.
Това е една от причините, поради която хората мразят и презират джедаите. Философията им често е напълно неразбираема за средностатистическия човек (а и за почти всеки друг). За разлика от нея, ситската философия е доста простичка и достъпна - отмъщение, акумулация на власт и богатство и свобода. Всеки идиот може да разбере такива цели и да им съчувства, защото всички искат това. Главният коз на ситите е човечността им, като опозиция на парадоксалните абстракции на джедаите. Това е и един от най-популярните им методи за вербуване на ученици.
Стана доста объркано, но цялата джедайска философия е парадоксална. Надявам се, че си ме разбрал. Никой не може да го обясни по-добре.
Иначе мога да се опитам да обясня това, което казва Джоли - любовта е чувство и то много силно. Силата очевидно се влияе от чувствата на тези, които я използват. При впрягането на такова силно чувство в силата тя може да произведе изключителни резултати. Това обаче не значи, че трябва да впрягаш страстта или ревността, които може да са породени от тази любов, а чистото чувство, когато използваш силата. Така или иначе, когато тези две неща надделеят то любовта е на път да си отиде и да остане само обсебването, което може да доведе до падение към тъмната страна.
T.e. всичко зависи от това КАК използваш Силата, така ли?
Има три начина да се съди за едно действие: по мотивацията зад него, по средствата използвани за осъщестяването му или по получения резултат.
Доминантна величина: Мотивацията зад действиетоСпоред тази теза, най-важно е ЗАЩО правиш нещо. Т.е. когато мотивите ти са чисти, средствата или резултатът нямат значение. Такъв човек спокойно би изтезавал 100 души за да спаси 1000. Това определено НЕ Е джедайската философия - среща се повече сред ситите и дори там е сравнително рядка.
Доминантна величина: Използвани методиСпоред тази теза, най-важно е какви средства използваш за осъществяването на целите си. По-добре да загинеш с чест, отколкото да живееш като предател, по-добре да жертваш победата за да спасиш идеалите си и т.н. Това е оригиналната джедайска философия. Проблемът с нея е лесната манипулация - такъв човек много лесно може да бъде накаран да се откаже от победата и дори от живота си, ако средствата за това са неморални. Само дето понякога е нужно да вършиш мръсотии за да оцелееш и когато не можеш - умираш.
Това ще е конфликтът при джедайските персонажи в ToR (или поне така разбрах от блога). Джедаят ще трябва да избира между два пътя:
А) Благороден, но ограничен и предсказуем
B) Безпринципен, но ефективен, вършейки мръсната работа, която другите не могат да поемат, за славата на Републиката.
Не знам защо, но имам чувството, че вторият тип джедаи ще са далеч по-полезни на Републиката. Честта не печели войните, а нищо не всява по-голям страх в душата на сита от друг като него.
Доминантна величина: Получен резултатОригиналната, единствена по рода си ситска философия - целта оправдава средствата. Резултатът е най-важен, а как се е стигнало до него не интересува никого. Не смятам за нужно да обяснявам повече, тъй като този начин на мислене го знаем всички.
Проблемът на Джоли е, че се опитва да съчетае първите два метода, а те понякога си противоречат. Той казва, че ако чувстваш гняв, но го подтиснеш, няма проблеми. Ортодоксалната джедайска философия обаче казва, че чувстването на емоции е проблемът, който джедая трябва да избягва. Отново противоречие. Damned if you do, damned if you don't.
Изводите ги оставям на теб, че ми пламна главата.
