?????°?? ???°?»???? ???????±?»?µ??, ???°?‚?? ???? ???‚???‚???°???? ?‚?????°???°.Дневникът на вампира
-
MM13_666
- Мнения: 806
- Регистриран на: 22 Окт 2003 11:04
- Местоположение: Dark Fortress
- Обратна връзка:
23 - 06 - 1247г.
Серпент не ми остави никакво време да упражнявам трите магии, които успях да науча. Още с падането на нощта той ме пращаше да правя разни физически упражнения, разбира се непосилни за обикновен човек, които с всяка нощ ставаха все по-трудни. Докато аз се занимавах с тях, Серпент, Теран и Морад обмисляха какво да направят по въпроса с магьосника. Обаче, той явно вече имаше на идея какво да прави с нас. Докато правех поредната скоростна обиколка из гората, простираща се около замъка забелязах, че някой вървеше напълно уверено към сегашния ми дом. Застанах зад един голям храст, и го огледах внимателно. Беше облечен с дълга червена роба. Носеше със себе си една дървена пръчка, която стигаше малко над рамото му, а на върха й имаше инкрустиран скъпоценен камък. На пръв поглед изглеждаше на не повече от четиридесет години, но очите му... Все едно поглеждах в очите на Серпент. В тях се четеше мъдростта на вековете, това ми подсказа кой е този човек. Магьосника! Ако не беше погледът му, щях да го взема за някой приключенец, попаднал случайно тук и да го нападна. Изведнъж той се обърна към мястото, от което го наблюдавах. Залегнах бързо зад големия храст пред мен, но все пак съм почти сигурен, че ме забеляза, дори ми се стори, че на лицето му се появи лека усмивка. Побягнах с всички сили към двореца, за да предупредя приятелите си и доста се учудих, когато стигнах, защото ми отне едва няколко секунди, а бях на почти километър от него. Влязох вътре и само благодарение на усета ми, успях да ги намеря за сравнително кратко време. Серпент, Теран и Морад бяха в една от по-малките зали, бяха се наместили в три стола около неголяма кръгла маса, на която имаше няколко книги. Тримата говореха за нещо, когато отворих вратата и нахълтах в стаята. Само като ме видя, по обикновено каменното лице на Серпент се изписа тревога, а близнаците се изправиха леко от столовете си. Учителя ми веднага ме попита дали съм там заради това, което той си мисли и аз само кимнах с глава, Теран и Морад се отпуснаха угрижени обратно на столовете. "Дойде по-рано отколкото го очаквахме" промълви Серпент. "Как мислиш, дали няма да е по-добре да се махнем от тук, поне за сега." каза единият близнак. "И аз съм на същото мнение. Само тримата няма да можем да го победим." добави другия. "Да..." каза замислено Серпент. "Тук сте прави. Мразя да отстъпвам, но не ми се иска за едната му гордост да умра." добави след малко. "Само ме изчакайте да си взема едно нещо" добавих аз. Върнах се бързо. Тримата се изправиха и тръгнаха нанякъде, като ми направиха знак да ги последвам. Минахме по едни коридори на замъка, които ми бяха напълно непознати, е, все пак не познавах това място особено добре, така че не се учудих. Но странното беше, че тук нямаше никакви врати. След известно време Серпент спря пред една стена и леко я докосна. Тя се отвори и всички влязохме в стаята от другата страна. Тя беше малка, нямаше нито прозорци, нито врати. Стената зад нас се бе затворила и сега имах чувството, че съм затворен в сърцето на замъка. В стаята имаше една единствена вещ. Едно огледало. Серпент се доближи до него и промълви няколко думи. Повърхността на огледалото засия в бледо синьо. Теран се доближи до него докосна го и изведнъж изчезна, същото направи и Морад. Аз доста се поизнервих от ситуацията. "Хайде, момче, докосни огледалото. Скоро ще се видим от другата страна" гласът на Серпент беше толкова успокоителен. Направих това, което ми каза и изведнъж се озовах в друга такава заличка. Двете бяха напълно еднакви, но в нея обаче имаше още някой, освен близнаците. Знам само, че и той е вампир и е на наша страна. Серпент също се появи и промълви нещо на огледалото, което сияеше също като другото. Сиянието изчезна и учителя ми се заговори с непознатия. По угрижения вид на другия се досетих, че говорят за магьосника. След няколко минути всички се движехме по някакъв коридор, който ни изведе в голяма зала, преминахме през нея и минахме по друг коридор, в единия му край имаше няколко врати. "Ти по-добре остани тук" ми каза Серпент и ми посочи една от вратите. "Почини си и утре ще говорим". Послушах го. И без това бях твърде уморен. Стаята, както и очаквах, беше спалня. Беше просторна. В средата й имаше легло, а в единия й край малка масичка и стол. На пода имаше мек килим, а на една от стените имаше голям гоблен изобразяващ някаква битка. Отпуснах се на леглото, беше меко и удобно. Скоро заспах.
Серпент не ми остави никакво време да упражнявам трите магии, които успях да науча. Още с падането на нощта той ме пращаше да правя разни физически упражнения, разбира се непосилни за обикновен човек, които с всяка нощ ставаха все по-трудни. Докато аз се занимавах с тях, Серпент, Теран и Морад обмисляха какво да направят по въпроса с магьосника. Обаче, той явно вече имаше на идея какво да прави с нас. Докато правех поредната скоростна обиколка из гората, простираща се около замъка забелязах, че някой вървеше напълно уверено към сегашния ми дом. Застанах зад един голям храст, и го огледах внимателно. Беше облечен с дълга червена роба. Носеше със себе си една дървена пръчка, която стигаше малко над рамото му, а на върха й имаше инкрустиран скъпоценен камък. На пръв поглед изглеждаше на не повече от четиридесет години, но очите му... Все едно поглеждах в очите на Серпент. В тях се четеше мъдростта на вековете, това ми подсказа кой е този човек. Магьосника! Ако не беше погледът му, щях да го взема за някой приключенец, попаднал случайно тук и да го нападна. Изведнъж той се обърна към мястото, от което го наблюдавах. Залегнах бързо зад големия храст пред мен, но все пак съм почти сигурен, че ме забеляза, дори ми се стори, че на лицето му се появи лека усмивка. Побягнах с всички сили към двореца, за да предупредя приятелите си и доста се учудих, когато стигнах, защото ми отне едва няколко секунди, а бях на почти километър от него. Влязох вътре и само благодарение на усета ми, успях да ги намеря за сравнително кратко време. Серпент, Теран и Морад бяха в една от по-малките зали, бяха се наместили в три стола около неголяма кръгла маса, на която имаше няколко книги. Тримата говореха за нещо, когато отворих вратата и нахълтах в стаята. Само като ме видя, по обикновено каменното лице на Серпент се изписа тревога, а близнаците се изправиха леко от столовете си. Учителя ми веднага ме попита дали съм там заради това, което той си мисли и аз само кимнах с глава, Теран и Морад се отпуснаха угрижени обратно на столовете. "Дойде по-рано отколкото го очаквахме" промълви Серпент. "Как мислиш, дали няма да е по-добре да се махнем от тук, поне за сега." каза единият близнак. "И аз съм на същото мнение. Само тримата няма да можем да го победим." добави другия. "Да..." каза замислено Серпент. "Тук сте прави. Мразя да отстъпвам, но не ми се иска за едната му гордост да умра." добави след малко. "Само ме изчакайте да си взема едно нещо" добавих аз. Върнах се бързо. Тримата се изправиха и тръгнаха нанякъде, като ми направиха знак да ги последвам. Минахме по едни коридори на замъка, които ми бяха напълно непознати, е, все пак не познавах това място особено добре, така че не се учудих. Но странното беше, че тук нямаше никакви врати. След известно време Серпент спря пред една стена и леко я докосна. Тя се отвори и всички влязохме в стаята от другата страна. Тя беше малка, нямаше нито прозорци, нито врати. Стената зад нас се бе затворила и сега имах чувството, че съм затворен в сърцето на замъка. В стаята имаше една единствена вещ. Едно огледало. Серпент се доближи до него и промълви няколко думи. Повърхността на огледалото засия в бледо синьо. Теран се доближи до него докосна го и изведнъж изчезна, същото направи и Морад. Аз доста се поизнервих от ситуацията. "Хайде, момче, докосни огледалото. Скоро ще се видим от другата страна" гласът на Серпент беше толкова успокоителен. Направих това, което ми каза и изведнъж се озовах в друга такава заличка. Двете бяха напълно еднакви, но в нея обаче имаше още някой, освен близнаците. Знам само, че и той е вампир и е на наша страна. Серпент също се появи и промълви нещо на огледалото, което сияеше също като другото. Сиянието изчезна и учителя ми се заговори с непознатия. По угрижения вид на другия се досетих, че говорят за магьосника. След няколко минути всички се движехме по някакъв коридор, който ни изведе в голяма зала, преминахме през нея и минахме по друг коридор, в единия му край имаше няколко врати. "Ти по-добре остани тук" ми каза Серпент и ми посочи една от вратите. "Почини си и утре ще говорим". Послушах го. И без това бях твърде уморен. Стаята, както и очаквах, беше спалня. Беше просторна. В средата й имаше легло, а в единия й край малка масичка и стол. На пода имаше мек килим, а на една от стените имаше голям гоблен изобразяващ някаква битка. Отпуснах се на леглото, беше меко и удобно. Скоро заспах.
Drink their blood,
Kill them all,
Send their souls to hell.
Kill them all,
Send their souls to hell.
zdr narode kak ste ? btw i az mn si padam po vampiri i osobenno vampirki 
no... "I have a different theory to offer you" 4etete tuk ---> http://members.aol.com/scssrhnds/Vampires.html/
no... "I have a different theory to offer you" 4etete tuk ---> http://members.aol.com/scssrhnds/Vampires.html/Greed Can Be A Powerfull Ally.
http:\\uozone.cjb.net
http:\\uozone.cjb.net
Дори ако можеш си едитни поста и разкарай и тоя!You Chaos FoolZ ... Order RulZz . postnah onzi link za da vidi6 i nqkoq druga teoriq za vampirite koito bogotvori6 
ne e lo6o da vqrva6 v ne6to . no spored men "The Immortal Vampire" ne su6testvuva 
PS ne samo Chaos FoolZ se zaribqvat na kruv4ica (no hard feelings)
\/ PEACE
ne e lo6o da vqrva6 v ne6to . no spored men "The Immortal Vampire" ne su6testvuva
PS ne samo Chaos FoolZ se zaribqvat na kruv4ica
(no hard feelings)
\/ PEACE
Greed Can Be A Powerfull Ally.
http:\\uozone.cjb.net
http:\\uozone.cjb.net
