Крея винаги избира това, което е най-добро за нея в краткосрочен план, но не взима ничии чужди интереси в интерес, включително и тези на изгнанничката.
Всъщност тя на няколко пъти спасява живота на Изгнаничката. Да, не защото я обича, а защото е в неин интерес. Но не можеш да кажеш, че не е действала в интерес на Изгнаничката. Половината хора в играта следват протагониста, защото са манипулирани от Крея - Атън, Ханар, Мандалор...
Пророчествата и са половинчати и никога не можеш да си сигурен дали тя просто не иска да стане нейното, тъй като повечето от думите и са лъжи, така или иначе.
Всъщност, канонично, всичките й пророчества се сбъдват. Това й придава достатъчно кредабилност според мен.
И ето нещо интересно: Крея никога не лъже. Тя винаги казва истината, но представена по такъв начин, че да стартира верига от събития, които постигат целите й. Именно затова я смятам за гениален манипулатор - тя нито веднъж не е лъгала никого, защото нейните истина са по-хитри от всяка лъжа. Indeed, the truth is in the eye of the beholder...
До колко ще и позволиш да те манипулира зависи от теб, не от нещо друго. Тя не е добър манипулатор, напротив - въпреки всичките и планове накрая пак се проваля. Тя не успява да унищожи силата на два пъти - веднъж, когато Нихилъс отказва да върви по свирката и и втори път, когато Изгнанницата го прави същото.
Честно казано, от теб нищо не зависи. Планът на Крея е дуракоустойчив - каквото и да прави Изгнаницата, все се стига до Малахор и там я очакват някои изненади. Крея е помислила за всичко.
И между другото, когато Изгнаницата я пронизва, Крея не я мрази за това. Напротив, тя е горда, че ученичката й я е надминала. Ако прегледаш изтритите сцени, ще забележиш един изключително интересен диалог, в който, с последния си дъх, Крея се усмихва и казва, че все пак е победила. На въпросителния поглед на Изгнаницата, учителката й й обяснява, че е постигнала каквото иска - елиминирала е глупавите догми на джедаите и ситите и е оставила нея - същество, което не е нито джедай нито сит. По този начин, Изгнаницата става носителят на нова мъдрост, която отхвърля крайностите в Силата.
Тук вече не можеш да не признаеш гениалността на Крея. Планът й е така построен, че резултатът от дуела няма значение. Ако се пожертва - Силата е унищожена. Ако бъде убита, Силата няма да има нужда от унищожение, защото Изгнаницата не залита нито към Светлината нито към Мрака. Планът е бетон - каквото и да стане, Крея печели. Останах с отворена уста, когато разбрах това.
Също така много от това, което прави с екипажа ти може съвсем лесно да бъде предотвратено, ако искаш да го предотвратиш.
Не е така. Не бъркай player knowledge и character knowledge!
Ти знаеш, че Крея манипулира Атън, защото виждаш диалозите. Изгнаницата обаче не ги вижда. Затова един от първите й въпроси към Атън е "Защо ме следваш?". Естествено, Атън измънква нещо и веднага сменя темата.
Същото и с Мандалор. Първият въпрос на Изгнаницата към него е "Защо се биеш на моя страна?". Той скалъпва някакво обяснение и никога повече не повдига темата.
Изобщо, на много места героинята се чуди защо тия хора я следват, след като тя не може да им предложи нищо, освен евентуална смърт. Отговорът е "защото са обработени от Крея", но Изгнаницата не знае това и се чуди.
И не, не можеш да предотвратиш никоя от манипулациите на party member-ите. Каквото и да направиш, Мандалор се присъединява към теб, Визас и Бриана се намразват, Микал се оказва с изтрита памет, Ханар се грижи за теб, а Бри е използвана за да намери Атрис. Нито едно от тези неща Изгнаницата не ги разбира навреме, камо ли да ги предотврати. Единственото изключение е Атън и това е чиста случайност - ако не бяха ония туи-леки, Крея щеше да го контролира докрая.
Така, защо смятам ученията на Крея за псевдомъдрост. Първо - защото много от тях си противоречат. Крея иска да убие силата защото смята, че светът ще е по-лесен без нея, но в същото време съветва изгнанничката да не помага на никого, защото така ги лишава от възможността да се учат от това, колко корав е живота.
На Крея не й пука за света. Тя иска да възстанови баланса на Вселената, който Силата нарушава. Старицата е абстрактен мислител - за нея са важни идеите, не хората.
И това всъщност не е противоречие, защото, чрез Силата, дори най-слабият и страхлив идиот може да стане велик, а това нарушава законите на природата. Ако Силата изчезне, естественият подбор отново ще заработи - ще се издигат силните и умните, а не тези, които по случайност са се родили с няколко мидихлориани в повече.
Още нещо има в това, че всъщност Крея се надява Изгнаничката да придобие повече сила от контактите си с другите, но във всеки един момент се опитва да ограничи тези контакти.
Ъъъъ... какво?
Крея съветва Изгнаницата, да не се
привързва към хората, защото това ще й попречи да ги приема като пионки. Тя
окуражава събирането на съюзници, но не харесва това, че Изгнаницата ги има за приятели, а не за марионетки. Съкратено, философията на Крея звучи горе-долу така:
"Прави им се на приятел, за да можеш да ги експлоатираш лесно и помни, че те са, в края на краищата, expendable." Аз лично не виждам никакво противоречие тук. Този начин на мислене е напълно рационален.
Тя презира силата и в същото време я използва и насърчава използването й.
Не е точно така. Виж какво казва:
"I use it as I would use a poison, and in the hopes of understanding it, I will learn the way to kill it. It is the ultimate irony, to destroy the Force with itself. Or, perhaps, these are the excuses of an old woman who has grown to rely on a thing she despises." - Kreia on the Force
Както виждаш, Крея има солидна причина да използва Силата - тя й дава мощта да я унищожи. А и да бъдем реалисти - как ще елиминира Нихилъс и Сион без Силата? С голи ръце ли? Жената е просто прагматична.
Колкото до прозрачността - още от началото става ясно, че Крея презира както Джедаите, така и Ситите. Скоро след това се показва и нетърпеливия и характер и малките схеми, които се опитва да прави. Тези две неща водят директно до това, че Крея иска да унищожи както Ситите така и Джедаите.
Това е вярно, но методът и похватите й бяха уникални. Да унищожиш самата Сила... никога не съм смятал това за възможно. Също така тя провокираше размисъл - наистина, не мислите ли, че без Силата, галактиката щеше да бъде едно по-сигурно място?
Remember when you could play multiplayer without 15-year-olds insulting your mother or questioning your sexuality? Good times...
Алкохола - враг на пола, с плодов сок - към полов скок!
