Дади написа:Сторито тоя път е изумително лейм. Дори по-лейм от "агентите на Империята отравяли враговете на Мандалор"
Империята напада Ботауи, НО! Там има републиканска флота? Що? :Д И после ония си тръгват и оставят съвсееем малко войници? Що? И после те се бият и отблъскват десет пъти по-голяма войска, която, естествено, е ръководена от некадърници. Що? :Д И накрая те умират, ама и Империята си тръгва? ЩО, бре, що не взривите щита и не бомбардирате планетата
Дади, Дадиии, нищо не си разбрал...
Ботауи е вратата между Външния и Средния кръг. Ако Империята я завладее, ситите ще притежават плацдарм, от който ще могат да предприемат атаки из целия Среден кръг.
И за да стане още по-лошо, Ботауи е разположена на хидианския път. Единственият хиперпространствен коридор, който минава из цялата галактика - от Ядрото до Външния кръг. Ако ситите стъпят на него, всичко е свършено - пътят им до Корусант е отворен.
Играе се ва-банк. Или всичко или нищо. Ако Републиката загуби Ботауи в полза на ситите, войната отива по дяволите. Републиканските генерали, естествено, знаят това. Затова цялата армада на Републиката е струпана в защита на планетата. Войска, кораби, технологии, всичко.
Вярвайки, че Републиката е изтощена от скорошните загуби, Империята напада Ботауи, смятайки, че ще намери малка или никаква защита. Вместо това намира цялата флота на врага, готов за един последен отчаян отпор. Републиката побеждава. След победата, флотата се разпръсква, тъй като войната продължава и стотици сектори се нуждаят от защита. На планетата е оставен силен гарнизон от джедаи и войници.
През това време обаче, Републиката не спи. Тя знае, че планетата си остава жизненоважна и в скоро време ситите ще предприемат нова офанзива. Затова на Ботауи е построен планетарен щит, който, ако съдя по чутото, е по-силен дори от този на Корусант.
Следва второто нападение от страна на Империята. Първоначалното намерение е просто планетата да бъде бомбардирана, но защитното поле прави това невъзможно. Ситите са принудени да пратят военни поделения и пехота на планетата. На повърхността ги очакват 85 джедая и хиляди тренирани войници, окопани дълбоко. Империалистите нямат шанс - това е все едно хора на голо поле да нападат хора, скрити зад стените на замък.
И въпреки това, тъпият имперски командир моф Зелос хвърля вълна след вълна от войници, обречени да станат пушечно месо. Естествено, на всеки убит републикански войник, се падат по 10 имперски такива. Вместо да прекрати офанзивата, Зелос продължава да изпраща ескадрон след ескадрон, които не могат да постигнат нищо срещу укрепилите се войски.
Дори по това време, Зелос може да спре. Флотата му е разбита. Хората му са мъртви. Но не, той привиква подкрепления от съседните ситски сектори, оставяйки ги оголени и незащитени. Очевидно победата е била някаква негова фикс-идея, която го е заслепявала за реалността.
При завършека на битката няма победител. Двете страни се унищожават взаимно. Останалото, както се казва, е история.
Противно на мнението на майстор Гност-Дурал, неуспехът на Империята не се дължи на невероятния кураж и смелост на републиканските войски. Дължи се на късогледството, глупостта и кръвожадността на един военолюбив идиот, който никога не е трябвало да влиза в армията и да получи команден пост.
Аз казах. Dixit.
Дано да доживеем да изпишем още толкова!
