), nqmam tarpenie da se vida az kakav personaj sam )Нов разказ с герои от форума
-
DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
-
DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
След около три седмици беше и рождения ден на Долилавър. Тя едва ли щеше да го посрещне по подобен начин. Селцето, където тя живееше, я познаваше като бъдеща героиня и шестия и рожден ден се чакаше с нетърпение. Тази възраст беше нещо като порастване - така бе при супер-героите, те трябваше още да изживеят детството си в тренировки, а младостта - в непрестанни битки със злото.
В селцето се докарваха каруци с фоерверки, конфети, храна и много напитки, какъв ли не реквизит... Това щеше да е голямо събитие, пазено в тайна от всички селяни. Стичаха се и хора от всякакви други места - измъчени, болни, нещастни. Всички те искаха да получат малко от силата на ангелите чрез това дете.
В денят на щастливото събитие беше издигната нещо като сцена, където щеше да седнат роднините и приятелите на Доли. Бяха подредени безчет масички със столове, бяха поканени всички, дори животните. Най - интересно за гостите беше нещо, голямо колкото колиба, захлупено с най - невероятното и прелестно одеяло на света. То беше изтъкано от най - фин памук, а в нишките беше вплетено чисто злато. Украсено бе с плоски рубини, а в центъра имаше кръгче, в което с изумруди, диаманти и рубини беше изрисуван един приказно красив бял гълъб. Началото на тържеството. В небето се пуснаха седемстотин "букета" с вързани по шест балона. След това Долилавър се качи на една около двайсет - метрова платформа, на която имаше царски трон, украсен с какви ли не скъпоценности, и едно малко черженце пред него, за да седнат хората, които искат да говорят с нея. Идваха един след друг и говореха за проблемите и болежките. Момичето ги изслушваше, милваше и благославяше. Надеждата, сякаш досега забравена, се върна у тези хора.
След като всички си поговориха с нея, тя слезе и отиде до сцената. Прожекторите се насочиха към нея и чак тогава всички видяха образа и. Имаше дълга, кестенява коса, дълга малко над коленете. Очите й бяха синьо - зелени. На главата си имаше малка златна коронка с един диамант в центъра. Дрехата и беше изтъкана от чисто злато, по краищата на роклята имаше рубини. Зад нея се появи една жена, която всички познаваха от своите баби и прабаби - това беше Нефертити, жената, която бе победила сатаната М-Тукон преди 700 години. Очевидно само Доли не бе разбрала за идването и. Виждайки изненаданите лица на всички, тя се обърна и видя своята прародителка. Веднага я позна, с дълга, къдрава червеникава коса и черни очи, тя изобщо не приличаше на 700-годишна бабичка...
- Време е да покажем на хората каква е тази тайна под най - прекрасната завивка на света, нали? - усмихна се тя и хвана Доли за ръка. Със силата на погреда си тежката завивка се сгромоляса до изненадата. А това бяха 700 клетки с бели гълъби, които трябваше да бъдат пуснати в небето. Всеки грабна по един, за да го пусне в часът на раждането на Доли. Тя и Нефертити взеха по два и в точния час хиляди фоерверки полетяха в небето. В същия миг всички пуснаха гълъбите, които полетяха нагоре и образуваха цифрата 700, после 6, написаха Долилавър и отлетяха в различни посоки...
Аплодисметите не стихваха. Всички се смееха. Никога не бяха виждали подобно събитие. После пред всеки изникна меню с всевъзможни храни. Трябваше само да посочат с пръст тази, която искаха, и я получаваха на място... Такъв празник нямаше да се забрави.
В селцето се докарваха каруци с фоерверки, конфети, храна и много напитки, какъв ли не реквизит... Това щеше да е голямо събитие, пазено в тайна от всички селяни. Стичаха се и хора от всякакви други места - измъчени, болни, нещастни. Всички те искаха да получат малко от силата на ангелите чрез това дете.
В денят на щастливото събитие беше издигната нещо като сцена, където щеше да седнат роднините и приятелите на Доли. Бяха подредени безчет масички със столове, бяха поканени всички, дори животните. Най - интересно за гостите беше нещо, голямо колкото колиба, захлупено с най - невероятното и прелестно одеяло на света. То беше изтъкано от най - фин памук, а в нишките беше вплетено чисто злато. Украсено бе с плоски рубини, а в центъра имаше кръгче, в което с изумруди, диаманти и рубини беше изрисуван един приказно красив бял гълъб. Началото на тържеството. В небето се пуснаха седемстотин "букета" с вързани по шест балона. След това Долилавър се качи на една около двайсет - метрова платформа, на която имаше царски трон, украсен с какви ли не скъпоценности, и едно малко черженце пред него, за да седнат хората, които искат да говорят с нея. Идваха един след друг и говореха за проблемите и болежките. Момичето ги изслушваше, милваше и благославяше. Надеждата, сякаш досега забравена, се върна у тези хора.
След като всички си поговориха с нея, тя слезе и отиде до сцената. Прожекторите се насочиха към нея и чак тогава всички видяха образа и. Имаше дълга, кестенява коса, дълга малко над коленете. Очите й бяха синьо - зелени. На главата си имаше малка златна коронка с един диамант в центъра. Дрехата и беше изтъкана от чисто злато, по краищата на роклята имаше рубини. Зад нея се появи една жена, която всички познаваха от своите баби и прабаби - това беше Нефертити, жената, която бе победила сатаната М-Тукон преди 700 години. Очевидно само Доли не бе разбрала за идването и. Виждайки изненаданите лица на всички, тя се обърна и видя своята прародителка. Веднага я позна, с дълга, къдрава червеникава коса и черни очи, тя изобщо не приличаше на 700-годишна бабичка...
- Време е да покажем на хората каква е тази тайна под най - прекрасната завивка на света, нали? - усмихна се тя и хвана Доли за ръка. Със силата на погреда си тежката завивка се сгромоляса до изненадата. А това бяха 700 клетки с бели гълъби, които трябваше да бъдат пуснати в небето. Всеки грабна по един, за да го пусне в часът на раждането на Доли. Тя и Нефертити взеха по два и в точния час хиляди фоерверки полетяха в небето. В същия миг всички пуснаха гълъбите, които полетяха нагоре и образуваха цифрата 700, после 6, написаха Долилавър и отлетяха в различни посоки...
Аплодисметите не стихваха. Всички се смееха. Никога не бяха виждали подобно събитие. После пред всеки изникна меню с всевъзможни храни. Трябваше само да посочат с пръст тази, която искаха, и я получаваха на място... Такъв празник нямаше да се забрави.
-
SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
Za moiata vny4ka!
Moiata rolia mnoooooo.......go mi haresa...vny4ke!Bravo babinoto!Ima6 talant!!!!!!!!!!...
Can you just live without dignity?...Gosh, you must be broken somehow..
It's watever when you don't know yourself!
MyDeviantArt
It's watever when you don't know yourself!
MyDeviantArt
-
DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
-
PiTaGoRkAtA
- Мнения: 25
- Регистриран на: 14 Мар 2003 12:03
-
mercenary2
- Мнения: 3
- Регистриран на: 31 Дек 2002 15:25
- Местоположение: Burgas
-
qwerty
AZ sum DJ_BABA_VIDA
Vklu4ete me pri loshite (babite sa loshi nali)
Age:15:evil:
http://www.planetdiablo.com/expansiond2 ... ury_sm.jpg
Vklu4ete me pri loshite (babite sa loshi nali)
Age:15:evil:
http://www.planetdiablo.com/expansiond2 ... ury_sm.jpg
Няма да казвам колко ми е смешно това ''включи ме и мен'',''искам и аз'' и т.н...Ехх деца...
По същество - какво ще се получи като има 30 добри,и 30 лоши ?
p.s. няма заяждане в поста
По същество - какво ще се получи като има 30 добри,и 30 лоши ?
p.s. няма заяждане в поста
"I’m a born lord, I was baptised,
To see the universal through a cats eyes
Here come the black skies;
It’s all darkness
I breathe life into Jesus Christ’s carcass!"
To see the universal through a cats eyes
Here come the black skies;
It’s all darkness
I breathe life into Jesus Christ’s carcass!"
Еми какво да ти кажа тия са просто тапаци. не виждат, че момичето е написала първите десет. А иначе няма да са по 30 със сигурност, вече се сещаш защо.qwerty написа:
Няма да казвам колко ми е смешно това ''включи ме и мен'',''искам и аз'' и т.н...Ехх деца...
По същество - какво ще се получи като има 30 добри,и 30 лоши ?
p.s. няма заяждане в поста
[/b]
"Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите. "Балзак
"Не съм се провалил. Просто открих 10000 начина, които няма да станат." Томас Едисон
"Не съм се провалил. Просто открих 10000 начина, които няма да станат." Томас Едисон
-
Гост
