случи ми се нещо много интересно (за мен) преди малко. имаше едно охлювче на плочките на мивката, ама съвсем малко, колкото половината от нокъта на кутрето ми, аз го взех и го изкарах на терасата, за да отиде накъдето поиска, вместо майка ми да го хвърли в боклука или просто да го смачка на място. интересно ми е вие как бихте постъпили в такъв момент, ще убиете ли охлюва или ще го оставите някъде да си живее ? нещо подобно се случи в десети клас мисля, може би единайсти - нещо бъзикаха един съученик с един охлюв, слагаха го по него, по главата му и онзи, който беше, а и все още си е, ебати недодяланият тип, взе охлюва и го запокити с всичка сила в стената. ясно е в конкретната ситуация защо го е хвърлил - просто си го е изкарал на охлюва, който няма никаква вина затова, че съучениците ми са били глупаци. в случая разбира се, и "пострадалият", който счупи охлюва, също не е виновен, но както и да е. след това взех остатъците от този строшен охлюв и го изкарах на двора на даскало в тревата. искам конкретно всеки да каже как би постъпил в подобна ситуация, дали ще пощади животното или ще го убие, ама съвсем конкретно какво вие мислите, не да ми казвате кое е правилното, кое би трябвало да се стори и т.н. искам вашето лично мнение. а, да, и не ви питам дали с кеф бихте го убили, защото така или иначе се убиват охлюви за храна, дали са ви вкусни и други такива. и аз съм ял охлюви, но не питам въобще за това, питам за ситуацията, когато виждате животното (каквото и да е то, но дребно) и какво бихте сторили след това.

Много зависи от това в какво настроение ще съм,а и дали няма да ме домързи да взема охлюва и да изляза да го пусна навън.
Пък ако е охлюв с черупка ще го пощадя,ама ако е гол охлюв.

Ммм.. гол охлюв не бих смачкал дори, гнус ме е. :Х Ако охлюва не е на земята, бих го оставил някъде навън, но ако е на земята бих го стъпкал с удоволствие. Като малък много обичах след дъждовно време да мачкам охлюв след охлюв. Изпитвам кеф от самото схрускане под крака. Това е като да пукаш балончетата на онези наилонови опаковки. Или да подгониш котка като я видиш, както Вермик обича да прави. Human nature.

Обикновено като влезе некоя гадинка през прозореца и гледам да я изгоня навънка, без да я размазвам. Ама летно време има едни черни буболечки дека влазат на талази и само се чува как тупват некъде. Ей тия не моем ги траем и обикновено ги трепя, щото ако я хвърля през прозореца - тя пак се връща

Ауууу... тея гадини беха супер досадни, бях си пуснал мрежата против комари на прозореца и пак намираха начин да минат през/около нея, да не говорим как лазеха - ужас беше.

По темата: не бих смачкал охлюв, особено пък ако е някакъв такъв дребен.

Ще хвърля от прозореца.

Живея на осмия етаж

Гледам да пощадявам всякакви такива твари (изключение прави, ако са някакв гадни жилещи или хапещи, или пък стенните огромни паяци - тях ги трепя с удоволствие )

Харесвам охлювите и бих постъпил като теб. Един ден на даскало един приятел беше донесъл охлюв, който беше намерил по пътя и цял ден с класа го гледахме задружно. Много беше интересно, защото най-обикновен охлюв някак си ни сплоти и всички го харесваха. Ех, този Ставри... (така го кръстихме )

1. Ако е на пода, по стените, не върху мен или храната ми - не ме интересува.
2. Ако е върху мен или храната ми - хвърлям го на пода, по някоя стена, не върху мен или храната ми. Виж точка 1.

Сигурно това ме прави гнусен и мърляв, но бубите не ми пречат особено...

Не помня да съм размазвал гадини, а на село има тонове такива пълзящи същества. Помня обаче две случки от даскало...

а / Пчела, от онея леко рунтавите, лази по бюрото на даскалицата... тя е уплашена, всички момичета крещят и се гнусят, всички момчета са момичета... взимам нещото с парче лист (мушкам листа под него) и го мятам през джама. Всички питат защо не съм го убил (някак си хората около мен ме взимат за хардкор сатанист и хладнокръвен убиец въпреки бебешкото ми лица...) След 1-2 учебни часа добра моя приятелка от класа бива ужилена и ме мрази.

б / Нощна пеперуда, от големите и красиви, които някак навяват за индустриален град през 70-те (поне така мисля аз) се е барикадирала в ъгъла. Всички я гледат и решават да я смачкат. Аз им се карам и им викам, че това дето правят е адски тъпо, а те ми се смеят какъв съм тъп самият аз. Жал ми е за пеперудата, сега без крила тъгкаляща се на пода; жал ми е и за хорицата, забравили след 10 минути за 'ултимативния кеф", дето са си направили с убиването на насекомото.

По принцип МНОГО мразя да убивам разни гадини-най-многото някоя хлебарка,но то е разбираемо...Иначе взимам някое листче и през прозореца...Индийд и аз съм имал подобни преживелици и след като "спася" някоя буба,целия клас почва-що не я уби бе...еми не ми дава сърце,какво са виновни буболечките,че са влезли в стаята-ебахти "напастта".Особено мравки УЖАСНО много мразя да мачкам-мога с цял ден да ги следя в двора на баба ми-като малък се оказало,че 2 часа съм блял...а и след като прочетох книгата "Мравките" на Маркус Вебер,още повече се промени отношението ми към тях...

_@_/ Ти си спасил snail?

некой да го докладва тоя, щото ми е жал

Има едни пълзящи малки гадинки,с 3 мустака отпред,които често се мяркат вкъщи.Наскоро гледах клипче с такова насекомо ама пораснало...ебати чудовището,беше половин метър дълго и изяде мишка...Та за Скрепя говоря.Това е изчадието което единствено не ми пука кат убивам,инак другите са ми някак мили и ги мятам през терасата.

Хаха и ти ли аз от както прочетох тази книга (сигурно съм бил на 13-14) мечтая да си имам огромен аквариум с мравки и да си ги наблюдавам какво правят цял ден. Не ми се мисли какво става ако вземе, че се счупи обаче ;р апартамента не знам колко време ще го пръскат. Иначе жена ми, ми взе мини аквариумче пълно с гел за тази цел та сега душевен оргазъм като дойде лятото и почнат да се роят.

Охльови съм мачкал като бях много малък. Мухи и уси съм горял, обезглавявал, осакатявал- садистично. Обаче сякаш това занимание не е изчезнало напълно. Видяли някоя работлива мравчица и пльок, с пръстчето( да си почине малко ), а комарите най- много обичам да ги размазвам.Макар че, не малко пъти ми се случвало да спасявам разни малки създания от гибел, последно спасих един червей от удавяне. Дори не се бях замислял, колко съм жесток към нашите малки съпланетяни, спасил съм едно убил съм три. Добрече не съм убивал нищо по голямо от жаба.

При мен пък ситуацията е следната.
Не обичам да мачкам охлюви, всъщност ги харесвам и то много. Като малка си играех с тях, тука преди 2-3 години вече спрях да го правя, че на Дист не му харесва. Колкото и тъпо да звучи, обичам да ги оставям да ми пълзят по пръстите, има едно такова гъделичкащо чуство, а и вакума, който правят, когато ги отлепяш пак е някак гъделичкащ. Как да е, аз принципно не съм гнуслива по природа.
Помня на село, момчетата гонеха на реката 1 моя приятелка с 1 жаба, а тя търчи и пищи. После решиха явно, че и аз ще го направя и ми я изпериха ( жабата) пред лицето. За тяхно смайване, аз просто хванах жабока и го цунах, е не стана на принц, както и последвалите я 10-15 жаби, който излових и нацелувах, но пък една ме гледаше влюбено та може да съм уцелила мъжка . Естествено цялата тази сцена бе продиктувано от репликата "Ни те съкам, ма не можеш!".

Как да е, тука идва и парадокса, защото не бих смачкала охлюв, но за сметка на това всяко лято набирам сигурно поне по 100-150 рапана, който сварявам, панирам и изяждам с голям кеф( със семейството и компания естествено).
Но, всеки луд с номера си

леле как мразя когато някоя вечер се прибирам, след като е валяло и охлювите излизат по пътя, и както си ходя чуя едно фрас и като погледна надолу е -1 охлюв
някой ял ли е охлюви ?

Като видя охлюв и инстинктивно го хвърлям в тревата. Просто нашите така са ми промили мозъка от малък, че като видя охлюв на пътя да го хвърля в трева... и ето че 15 години по-късно съм си същия. Миналата седмица си вървя с групата, виждам охлюва и го хвърлям на няколко метра в близката затревена площ, но не ми прави впечетление и не мисля, че едва ли не съм спасил живот.

Що се отнася до другите пълзящи гадинки, ако са от кръвосмучещите или друг вит паразити ги мачкам с удоволствие. Паяците са ми слабост и не помня да съм убивал паяк през живота си.

Естествено, че ще го пощадя (до колкото уважението към живота въобще може да се счита за проява на милосърдие).

Единствената агресия, която изпитвам към животни е свърназа с... гълъбите. Обичам да плюя по тях.

Иначе - ако не ми пречи и не ми коства твърде голямо усилие, разбира се, че ще пощадя животинката, дори и малък охлюв да е.