Sungun, Azumanga Daioh ми хареса адски много, но в никакав случай по критериите за масовата публика (говоря за българската масова публика естествено). Аз като animeadict имам малко по-различни представи и начини на възприемане на аниметата. Примерно може да се радвам на някъква простотия или пък филмче за 5-6 годишни хлапета (Azumanga Daioh не е такова, защото съдържа някой и друг пикантен майтап.) стига да са "качествени" и в достатъчно количество.
Понякога не ми пука за такива подробности, като оригиналност на сюжет и дълбочина на образите. Важното е да го възприемам леко, да ми е интересно, да ме радва и да ми пука за това което става на екрана. Едно добре направено аниме, като Full Metal Alchemist ми е напълно противно, защото - 1 Сюжетът е безкрайно проточен и зациклен - което ме кара да загубя интерес и 2 Не ми пука нито за Ерик, нито за Алфонс (протагонистите).
Примерно едно от нещата, които са ме кефили най-много е Shingu: Secret of the Stellar Wars. Реално погледнато, нито сюжетът му е оригинален, нито графиката е кой знае какво (всъщност перфектна е, но не са се развихрили, като в суперпомпозни визуални оргазми от сорта на Gundam 00 или Bounen No Xamdu), но съчетанието от керъктър дизайн, герои, референции към японската култира и сюжет водят до някакъв кефещ наркотичен ефект в мозъка ми. Подобно нещо се случи примерно и с Sketchbook: full color`s или мангата на Yokohama Kaidashi Kikou. Т.е. има неща, които ме кефят, но нямам обяснение защо е така.
Хубаво е че споделяш мението си, от някъква сериозна критическа гледна точка сугурно си прав, ама
ще ти кажа че е драма с привкуси на комедия която не си струва.
, просто не означава нищо за мен.
Може да няма смислен сюжет, но пък да се окаже подходящо заглавие за залъгване на неотулимия ми глад за анимета. (Когато спра да ги консумирам ставам изнервен и социално опасен...ето сега заради шибаният Великден, не съм гледал аниме от 4-5 дена и гледам всички на кръв...)
Накратко - всеки си е башка луд.
А, ако се интересуваш за мнението ми като сериозен псевдо-критик за Sumomomo...в безкрайност...
Всъщност това е среднистка шоненска харем комедийка (оригиналът и е бил сейнен-ечи манга, но за да го докарат да по-ниската възрастова група в анимето са орязали доста от цинизмите и еротиката). Нито керъктър дизайна е нещо особено, нито изтърканите и зациклени шегички. Силата и е в това, че не се взима насериозно, в песничката от интрото на първата част от сезона и в играта на сеютата, които звучат безумно смешно (особено Момоко).
Леко и приятно глуповато заглавие - консумира се с цел антистрес и повишаване на настроението.
Ще пробвам пак, явно 
). Т.е. премахнали са точно това, което харесвахме най-много в Пингвините.
Предупреждавай да ти се невиди. 
