Натфиз

Ами не предлагам нищо. Излагам гледна точка по-скоро (:
Плановете съм ги гледал, да. По-късните години Информатиката изпуска няколко математики, за сметка на няколко компютърни специалности, докато в ПМ си остава почти само математика.
Честно казано нямам намерение да оставам до тези по-късни години. Записах СУ, колкото да съм някъде, докато се изясни как, кога и къде ще замина, което, поради собствената ми несериозност и глупост може би няма да стане тази година (:

БТВ нека споделя на още няколкото сериозно занимаващи се с програмиране студента във форума, че от онзи ден се приемат кандидатури за Google Summer of Code, една чудесна възможност да се запознаете с някой интересен Open Source проект, да поработите 3 месеца върху него и да вземете едни $4500 за това. Уви, тази година позициите са по-малко - 1000, срещи 1200+ миналата.

Учителят ми по английски учи е с английска филология.

Иначе аз съм си се насочил към молекулярна биология в СУ, на 26 април имам предварителен, дееба...

@Морт, изопъчаваш думите ми, особено с думата "само" която никъде не съм споменал, и очевидно не си прочел всичките ми постове, тъй като ако беше щеше да знаеш за какво говоря и мнението ми за университетите като цяло. Това което казвам е, че нито математиката прави програмиста нито голата информатика без грам математика, а проефсионалния опит играе може би над 75% от ролята в и след образованието. Също така има огромно значение и какво ще програмираш, тъй като в зависимост от това варира и нивото математика което ти трябва. Един web developer примерно е необходимо да знае далеч по-малко математика отколкото един алгоритмик или програмист в game идустрията, правещ engines, на когото ще му трябва даже и физика. Реално погледнато е невъзможно да се направи учебен план покриващ всичко, и както казах преди - не това е целта на университета. Не се заяждам, но малко попрекаляваш с изкарването на важността на математиката, тъй като голяма част от висшата математика не е особено нужна на един обикновен програмист, а и нуждите варират.

Академичната среда е значително по-полезна от самоучението, и не, не го казвам на теория а от личен опит. Това какво и как ще научиш в академична среда зависи от университета и учебния план, завтова човек трябва не само да знае какво ще учи, а и къде. Логично е, че ако учебният план е повърхностен, е все в гъза дали имаш диплома или не. От друга страна, ако учебният план е добре замислен, за годините прекарани в такъв университет човек би научил значително повече отколкото същото време прекарано вкъщи с книжки и Google.

За въпросния цицат от Slashdot - такива хора има много, и това са безхаберни хора, които дори не знаят ЗАЩО са избрали да следват това. Човек, който знае какво и защо го следва, е имал достатъчно акъл да се сети къде да го приложи, или най-малкото да направи проучване на ключови зони в сферата ако не от рано, то поне като наближи края на следването.

Ти го каза - въпрос на гледна точка

Еййй, ШЕФЕ ! Разкажи повече за туй, че звучи интересно 'Оти на мен догодина ми предстои през ваш'та клизма да минавам :Д И честито, че си приет, между другото ^.^

Кой се е явявал сега тоя уикенд в УНСС? Я споделете резултати тва-онова

Еми долу-горе подобен случай знам аз - една от моя клас по бг имала 7 грешки и 2 по математика (но на 40-те по география няма грешки) и има 5.97... много чудно ми стана как за 9 грешки са взели само 3 стотни...
Като гледам, за човек като мен, който няма място, което да му е сигурно, ще се пусна и там....

denik, нормално, балът се определя от общото представяне на кандидат-студентите. Аз също на изпита в НБУ например имах процентил 98,8% (тоест това е процента на по-зле представилите се кандидатстващи), а въобще не се бях готвил за ТОП-а, колкото за изпитите в другите университети. Тази година чух, че нивото било паднало още на приемното стъпало, значи ще ви е по-лесно. За съжаление One Vision е прав - българското висше образование не е на свръхвисоко ниво, а образование в чужбина не всеки може да си позволи. Все пак, нека не сме наивни - и много западноевропейски университети не успяват да подготвят отлично кадрите си. Много от тях бълват тесни специалисти, които имат много добри, но тесноспектърни познания в дадена област и когато тази област попадне в криза, много от тях се заемат с преквалификационни курсове именно поради тази причина. Искам да кажа, че факта, че някой е завършил образованието си в чужбина не гарантира неговата реализация спрямо този, завършил в България. Отдавна никой вече не вярва на митовете, че американците не си заключват вратите и закусват всяка сутрин с фъстъчено масло, ако мога така да се изразя.

Остават ми още няколко месеца до завършване на първият семестър и мога да твърдя, че съм доволен от образованието, което съм получил за този период. Какво да си кривя душата - учат се адски много излишни глупости, но мнозинството преподаватели са мотивирани в работата си и се стремят да бъдат крайно полезни, аз не виждам от това какво повече може да се желае от страна на образователния апарат като система за предаване на знания (като организация е пълна смрад обаче). Друг е въпросът кой какво разбира, кой какво учи и кой какво му остава в главата. За недоволството на One Vision, че някои излизащи кадри са със завишено каличество може да се обясни с елементарна теория от пазарната икономика. Естествено, че например ще излизат страшно много архитекти - че огледай се колко строежи в момента в София и изобщо навсякъде, професията си е благодарна към умеещия я, има си места за кадрите. Не казвам, че има глад за кадри, но не смятам, че има и пренасищане - напротив, конкуренцията още повече стимулира бранша и това, че има хора, които не могат да се реализират е въпрос на лична непереспективност и или малко контакти с хора, които могат да ти подадат ръка. Не искам да се заяждаш ако не ти допадне нещо в мнението ми, понеже със сигурност имаш по-добри наблюдения за нещата и нека така да си остане.

Смея да кажа за архитектите няколко думи. Бтългария губи огромна част от населението си всяка година. Ние намаляваме. Хората, които отиват в чужбина оставят домовете си и се махат. Не идват нови хора. Математиката ме е научила да събирам и изваждам до една степен, та си сметнах, че имаме прекалено много жилищни помещения. Огледайте София - много нови сгради стоят празни, а въпреки това се стори постоянно. Странна работа. Та ако си архитект с идеята да работиш у нас (тоест не си много добър архитект), просто до 5 години ще си нощна смяна в магазин захарни изделия-цигари-алкохол.

Журналистите: не знам колко журналисти се търсят всяка година от вестниците, медийте, ... , но предвид това, че завършващите са над 200, а и от други специалности им навлизат в пазара не е голям шанса да се успее. Премислете с какво ще се занимавате, деа, и дали обществото има нужда от вас в крайна сметка. Това е като стоте египтолози, които всяка година завършват. Like, wtf?

Според мен мнението ти за архитектите не е адекватно по простата причина, конкретно да вземем жилищните градски собствености. Не е задължително едно семейство да има един апартамент или този апартамент няма нужда дори да е собственост на българин, дори няма нужда обекта е в собственост на обитателя и т.н., мога да ти давам примери до утре.

В България има повече жилища, отлкото хора. Дори и полвината да са собственост на 1 човек, те пак са празни - той не печели от тях. Сиреч няма смисъл да се правят нови.

Нежилищните помещения се проектират от опитни архитекти и ако завършиш след година-две ще прекараш деситилетие в чертаене на гаражи...

Пожелайте ми успех! Утре съм на пробен по гео във Варна!

Успех Дилдо.

Успех! Аз пък други ден съм на пробен по гео в СУ. Знам към 5 теми горе-долу от 16 ама пък се падат 2

Успех и на теб Der Meister.

Успех!


Успех и на теб!

Не винаги е добра идея да се захванеш с нещото което се търси. Даже в повечето случаи е възможно най-голямата грешка, която човек може да направи.

ВИНАГИ трябва да се избере за следване това, което можеш и с което искаш да се занимаваш. А ако има повече от 1 такова нещо, тогава може да прецениш кое е по-търсено и би ти свършило по-добра работа.

Примерно може да се търсят адвокати и да се плаща супер високо и доволно, но като нямаш желание да се занимаваш с това, не ти е интересно и те дразни, дали ще го избереш? Дори един фактор да има, който да не ти понася към специалността е достатъчно да си пропилееш образованието и нищо да не научиш.

Няма човек който да може всичко, че да избира на посоки което е най-изгодно. Ако беше така нямаше да има хора с висше образование без работа из цял свят, а от всяка специалност щеше да има по достатъчно много хора и нямаше да има търсене

А когато се занимаваш с нещо което ти е в кръвта нещата седят по много по-друг начин. Винаги има по-добри, това е факт. Но и винаги ще има хора, от които си по-добър и такива ги изместваш. Фирми/компании винаги отсяват по-добрите.

Донякъде си прав, но да видим моя случай.

Искам да съм палеонтолог, да се занимавам с разкопки, да пътувам по света, да откривам разни парчета от историята на Света. Но ако завърша такова образование и се занимавам сериозно и само с това, то просто ще съм беден и нещастен.

Ако от друга страна се занимавам с нещо доходно ще мога да си взимам 2 месеца отпуск и да ходя доброволец на такива разкопки, да ги финансирам дори. Ще ми е много по-добре и ще съм сигурен в съществуването си в капиталистическия свят.

Парите, колкото и да не ви се харесва, са мноооооооогоо важен фактор в щастието. Лесен достъп до щястие е скъпата пура, добрата храна, последната джаджа, лукса и уюта на собствения дом. А ако имаш достатъчно сигурен достъп до финанси, то другия кеф идва от хобито ти, това вече е нещо, което те радва и ти докарва трайна усмивка.

Трябва да избираш това, в което можеш да просперираш. Ситуацията е микс между мога и печелившо е. Горе стана дума за журналистите - хора, които ги бива в тази зона могат често да се изявяват като социолози, политолози, психиатри, писатели, преводачи (всичко това след съответното образование, разбира се). Така че трябва да погледнат къде ще са най-сигурни в дългосрочен план и да се мятат там. Щастието идва след работа и най-вече след заплатата, такава се системата в момента.


Предполагам гледал си Духът на времето 2 и по-точно частта за проекта Винъс. Е, идеята е добра, но докато стигнем до там (поне полвин век) ще се наложи да изкарваме пари, ако искаме да сме щастливи с положението си.

А и още нещо - преди да си ме контрирал с "американския синдром", за "every day is exactly the same" и в този дух - хоби. Една дума, решава всички проблеми. Мисъл, която да ти помага да работиш омразната ти професия, в която обаче си добър.

One Vision, ставане в 6:40 - 6:50 за лекции, пътуване пеш до университета. 12:50 свършват лекциите, 13:40 почва работата. Готвене, стоене над скара / фурна, миене на съдове, спорене за 1 стотинка ресто, за цените, за стари стоки, за куп глупости, които не зависят ама никак от мен, после спор и с шефовете, задето споря с клиентите. 2 почивки по 10 минути. В 22.00 свършва работата, но до 22:30 - 22:40 няма как да съ тръгна, защото има неща за довършване и почистване. 23:30 съм вкъщи, по пътя съм провел няколко разговора по мобилния с близките хора - няма кога иначе да се говори с тях.

Лекциите са 4 или 5 дни седмично, работата е 6 дни в седмицата.

Не съм спрял да чета книги, да играя игрички, да излизам с тайфата при възможност, че дори и да прекарвам час-два лежейки на кревата и гледайки тавана в мисли за по-добър свят.

Вижда се, че не съм "избрания", но при правилното отношение всичко се нарежда и имаш време за хобитата и интересите си. А семейството е най-занимателното хоби (дай Боже на всички!).

Това съм написал. В момента уча, за да мога после да работя нещо с поносимо работно време и малко нерви. Проучил съм и не мисля, че ще ми е трудно да се вмъкна във въпросната сфера (Network tech.). Не бих казал, че да съм общар в хранителен обект е "нещо доходно", нито че носи особена "сигурност в капиталистическия свят"

А и при получаването на образование и нормален работен ден тип сутрин->късен следобед ще имаш доста време. Празници, уикенд, отпуск.

Алтернативата да работиш това което искаш, но без никакъв финансов разултат просто ще ти остави горчивия вкус на разбитите ти мечти и в крайна сметка ще си нощен пазач / продавач на дюнери, живеещ в гарсионера или с родителите си.

Мечтите искат да им се положи стабилна основа и достатъчно финансова подкрепа, иначе умират.