Правя това от отвратителна скука, и защото алтерегото ми ме накара.
Идеята е, когато ви тресне вдъхновението и решите да напишете нещо, което не смятате да продължавате да го постнете тук. Без значение какво. Пък кой знае, може дори да спасим творческия от наспамване с теми от типа "Нещо безсмиселно, писано за пет минути".

Да те изнасили мравка.

Тоя коментар съвсем уби темата-не че има нещо лошо:)))

.Като прочетох epic random се замислих-какво по епик и рандом от мравка-изнасилвач .

Че е епик-епик е!Ама чак пък рандъм...

Oo no,the horrible truth has finally been revealed to me-the anal rapist-ants are controlling our minds!!!

He's doing it wrong

Нещо не схващам.

Който купува АМД или е луд или са го излъгали.

Който купува Интел или е неприлично богат или преди това е чул лафа за АМД.

1-вото е стария добре известен лаф а 2-рото аз го измъдрих.

Аз съм горд притежател на три жълти книжки. Ти кой си, и откъде накъде постваш в тема за хора със стаж?

Хърф-че си луд-добре щом казваш-луд си!Ама от къде на къде Рокфелер да не може да пише в темата?

Момко, яко фейлваш.

Защо, твоите колко са?

Дневник
Дата:
Три години преди свършека на света(или около 20 след края на предишния). Пролет."Някъде около предишната вечер".

Сряда...Съдейки по не особено непоносимата светлина просмукваща се зад щорите все още май е утро...Хипнотично присветкващата кутия от която поредния некадърен лъжец злоупотребява с дадената му трибуна за да увери гледащите го че "след тези избори всичко вече ще бъде различно" потвърждава това ми съмнение, след което бързо бива изключена....
Парчета реалност едно след друго започват да идват на мястото си давайки рационално обяснение за това защо усещам устата си така сякаш някой е решил да изсипе средна по размер азиатска пустиня в нея , а след това да заглади неравностите с цимент.Без да съм особено сигурен започвам да изказвам на ум предположенията си че вероятно това усещане след около час и половина ще ми послужи и за рационален отговор на въпроса къде точно е изчезнала половината от месечната ми издръжка...Боже колко гнил е този свят....
Забилия се в съзнанието ми кинжал на презрението успява със смущаваща сила да измести всички останали мисли и започва настоятелно да изисква формирането на спомени...Метода на обратната последователност бързо дава резултат и след около минута вече имам ясна картина започваща с кучешки лай и завършваща с краката ми провесени от основата на някакъв забравен от онези построили го паметник, докато разговарям за това как тъмните елфи не танцуват защото са прекалено заети да ненавиждат околните...Думата ненавист автоматично допълва картината с още два образа....Първия включва един съсипан миг на следобедно блаженство с чаша кафе....Втория два глупаво похарчени лева, които после дори отказват да изгорят....Естествено и за двете мога да обвиня единствено себе си, макар и да чувствам унищожителната нужда да обвиня Ева и всичко което е тръгнало от нея...
Лентата на миналото се превърта назад с още няколко мига и пресъхналата ми уста се озовава в момент, в който още не е започнала онази дейност отговорна за настоящото ми състояние....Мъжки глас ме уверява че все още не е късно и имам пълната му подкрепа и доверие, ако искам да направя нещо друго с живота си...Миг по-късно ми подава свити в сребърна щипка банкноти, потупва ме по рамото, заявява колко се гордее с мен и с думите "и следващия път вече се надявам да ме запознаеш с това момиче" затваря вратата на дома си пред мен.След няколко секунди зад врата се чува жизненото тананикане на човек който живее с илюзията за добре изпълнения си личен и професионален дълг....
Краката ми сами ме отвеждат през парка където в някакъв пристъп на доволство от собствените си лъжи заемам позата на самотен интелектуалец, прибирам ръце в джобовете на кожения си шлифер и отивайки към неособено дефинирана в контекста на времето среща, се заемам с любимото занимание на комплексирания млад "интелектуалец" - започвам да гледам с неприкрита злоба щастливите млади хора преминаващи край мен…Отново доволен от резултата , а и от заинтересованите зле прикрити усмивки на няколко облечени в черно бледи създания които подминавам, започвам да си тананикам Хендрикс в някакъв опит да напасна скрилия се зад зъбите ми език с мелодията на All Along The Watchtower. Oще в момента в който в съзнанието до стига до думите “out of here” мислите ми прескачат до Финландия и преминават в бегли бледи надежди за бъдещото…
Увлечен в мисли за сняг, северен барок и минало изпълнено с опожарени села и църкви не забелязвам как залеза е прокарал пипалата си по тялото ми и собствената ми сянка ме преследва с упорството на…тук се двоумя между това да кажа „японец сексуален маниак” или „Ами собствената ми сянка”….Гротески приведените й, затворени черти успяват да привлекат вниманието ми едва сега…
Скоро вечерта ще започне…Ще завърши дори още по-бързо, но не и преди да изпитал несравнимото с нищо изживяване да се срещна с двете си най-големи разочарования в досегашния ми живот, да импровизирам в 5 не особено умело софистични изречения погребална реч на ректор в презирана от мен академична институция, при това за човек когото дори не познавам и да изпадна в набързо утихнала полемика относно това дали стълбите на ректората на същото това академично заведения са обърнати към един съветски или един освободителски мемориал….
Остатъка от вечерта е акомпаниран от звука на удрящи се една в друга различни по размер и съдържание чаши, единственото общо по между им – изпълнените с разочарование и празно очакване на бъдещето погледи на онези отпиващи от тях….Двама слепци и един глух едноок…. Края,гущера и един студент по философия….
Надеждите че до момента в който достигна тези редове Сахара ще е напуснала убежището на устата ми се изпаряват.За сметка на това там се намества и лошия вкус оставен от поредния оказан над невроните ми доброволен геноцид…
Боже….Колко гнил е този свят….И колко прогнил точно трябва да си за да го видиш….

Now dance, fucker, dance
He never had a chance
And no one even knew
It was really only you

So dance, fucker, dance
I never had a chance
It was really only you

Умри ЕМО!

Ще ми е интересно да видя през погледа на Омегата снощните събития.. ама късмет да ги напише....