Велики български поети

[shantararam]

Не е съвпадение.

Якоооо.

Нали? И аз стоях като гръмнат преди време като разбрах, но евала, страхотен превод и адаптация!

[Тъп трол (баннат)]

"З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!"

Да ама не, всички гроба ни зове.

[ТРУПОНАРЕЗЕНинс]

Най-малко седем са,
но естествено, у нас никой от 60 години насам не ги преподава ПОДОБАВАЩО,
изрязани си и лустросани, само и единствено спрямо идологията на МАТЕРИАЛИЗМА (СОЦ).

Затова, и днес, дори тук на готин гейм-форум,
повсеместно все-още се преповтарят дивни комунистически мантри,
заключючени в умели рими, изписани от голтачета по на 18-26 годишна възраст ...


Истина истина ви казвам,
ако Ботьова, Смирнески и Вапцарова,
бяха оставени да доживеят старини,
сам сами щяха блестящо да се самоотрекат от онази част от строфите си,
където звучат така радостно на днешните, изтовени със соц-доктрини папгалчета.


+++++++

"Ако на 20 години не си социалист, значи нямаш сърце,
но ако и на 40 продължаваш да си социалист - значи си откровен глупак."

Писано е от сър Уинстън Чърчил и е самата истина.

Уви,
у нас безбожници са клали поетите ни в млдастта им,
та им е отнета възможността, да се самоурегулират впоследствие в умонастроенията си.

+++++

http://www.pravoslavieto.com/molitvoslo ... a_deca.htm

Вазовата молитва

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша.

Запази ми Ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща.

Дай на мама, дай на тате,
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ.
Aмин!

++++++++

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 25&Level=2

Клепалото бие
Балада

Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.

И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел, за служба, в зори...
Ехтяли долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.

И радостно будел в покоя им вечни
пустинните горски приветният звук,
и селяни прости от близки, далечни
села на молитва се стичали тук.

И много години в усои нечути
клепалото биел калугерът стар,
но лош ден настанал: неверници люти
земя ни сторили я плен и пожар.

Дошли с меч и огън и в туй място диво,
далечно, в неделя света, по зори -
току-що клепало забило гръмливо.
Избягали старци във пусти гори.

Стоял, не побягнал монахът пречестни,
и следвал да удря клепалото пак.
Ехтяли долове от глас благовестни -
за срам и за чудо на Божия враг.

Загинал монахът под меча душмански,
на служба господня остал до конец,
не трепнал духът му от страх агарянски,
приел за Христа мъченишки венец.

И скоро, ограбен, пламнал мънастиря.
Млъкнала навеки молитва света.
От божия дом не остало ни диря...
Един спомен мътен остал на света.

Един само спомен и чудо незнайно:
тук всяка неделя, по тъмни зори,
гласът на клепало разнася се тайно
по ближни долове, из глухи гори.

И селянин сепнато очи застреля,
прекръсти се бързо, нататък завий
и плахо се шушне: - Света е неделя!
Калугерът божи клепалото бий!
Юли, Седем престола
++++++

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 28&Level=2

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 18&Level=2

.........

И хиляди още велики стиххове,
дори САМО от дедо Вазова,
са затрити безмилостно от сека уч програма,
или са видоизменени до неузнаваемост,
Навсекъде името Господно е с малка буква,
секо царско селище е с друго име и т.н и т.н.


++++++

А за радетелите на социалистическите списуватели,
само да ги запитам,
ако са били чак толкова добри техните предчечи-социалисти-материалсти, дето са наизустявали бащите и майките им,
то, къде са им сега ДОБРИТЕ ПЛОДОВЕ?!?

Къде са комините, къде са чугунолеярните, къде са язовирите, къде е Хаинбоаз?

Нали това вещаеха вещерите на соца?

Романтиката е сега в моторите?!?

Ето ви мотори, да катастрофирате с тях,
ето ви Кремиковци, да ни трови,
ето ви язовири, дето сека година късат стена и заливат цели села и паланки.

Те това е соцът - красиви бойки фрази, но зад тях - смърт и разруха.

+++++++++

Пичове,
ИДЕИТЕ ИМАТ ПОСЛЕДСТВИЯ.

Внимавайте какво четете, щото възмездието винаги иде.

Мир

[Kazim]

High_contrast, къде прочете кенеф?

[Kazim]

Опа. Не съм му фен, ама в бързането, пък и късно, стават и грешки.

[Ледник]

http://www.youtube.com/watch?v=iF8kJvgp ... re=related

[progata]

На мен ми харесват писанията на Йовков и може би Алеко Константинов.Проявявам някаква особена дразнимост към френските мекерета,нз защо.

[Br?neR]

Прекалено много пишман-поети са творили през последните 100 години за които знаем само ние... Но Ботев и Вазов са едни от малкото наистина надарени творци, които са писали нещо наистина смислено и наистина хубаво

[Kompoth]

ти си прост бе
некви седнали да ми обясняват и да ми философстват кое що било
вие сте се взели за ебати критиците бе; единствената поезия, дето умело създавате са срането и бъркането в носа
дървари абсолютни, нямат и 20 години, пък се разправят като посветени във всичко. темата се нарича "Велики български поети", а не "ще си пльосна пишката на масата и ще чакам да ми я лапат"

[Dexter]

Яворов,Вазов и Ботев...

[Creator_]

Пеньо Пенев - След много изпитания, лутания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива на 27 април 1959 г (29 годишен).



Епитафия за мене
Пътека
И разбира се култовото:
Кънчо Путкодеров

[Маце Борко]

http://www.avtori.com/products/11

Слушайте го. Глупци сте тия, дето отричате Ботев.

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата*.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

*Тръпки ме побиват всеки път, когато прочета тези стихове.

[Kpucka7a]

High_voltage ме е изпреварил със "Зимни вечери" затова ще сложа друго любимо макар че почти цялото творчество на Смирненски ми е любимо.

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ - СТАРИЯТ МУЗИКАНТ

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там - от скованата в мраз висина -
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.

[странник]

Атанас Далчев

КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща


Димчо Дебелянов
ЕДИН УБИТ

Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

[tzveto]

Аз също се присъединявам към хората, смятащи Смирненски за велик. А ето и едно стихотворение на друг от любимите ми автори.

Недялко Йорданов:16+16

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -
животът има свое странно Не:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато
света се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.

[Свилен Енев]

Приятели, благодаря ви за чудесната тема. Аз бих гласувал за Вапцаров, но видях, че е избран вече няколко пъти с различни произведения. Затова ви предлагам друг автор, който много обичам - Евтим Евтимов:

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

и също

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.