Title^

Гледна точка, допусната поради психично разстройство. Сериозен съм.

Кои пък сте вие да определяте какво е Зло?

Високият тон , как кои ...

Излагам гледна точка, представи си. Това, което се вписва в общоприетата представа за "зло", е гледната точка на човек в състояние, окачествявано от мнозинството хора като психично разстройство. Всичко е въпрос на гледище.

Всичко е конфликт на интереси, доброто и злото винаги са относителни. До колко е въпрос на психично разстройство зависи от обстоятелствата.

"Всичко е конфликт на интереси"

Аз решавам кои ще живее и кои ще умре.Аз решавам кои ще живее и кои ще умре.

Звучи ли ви познато?Такива са някои хора.Пълни откачалки.Хлопа им дъската и от зор ще изпотрепят цяла тълпа само и само да се покажат че са по-велики от другите.

Човешката простотия няма краи.

Изглежда че никой не ме разбра ,а и вероятно беше малко грубо. Исках да попитам кое според вас е зло? Защо си мислите че знаете разликата? Аз не я знам и не винаги преценям правилно. Това исках да попитам

Не съм привърженик на дуализма, но с това съм съгласен (с лека корекция):

Намери думата вместо мен.

Да ти еба и тъпото изказване!Кви простотии ми ги пишеш бе!Уона би кретен!Не се ли обряза най-накрая?Сега къв си?Супермен?

Темата по начало е ултра малоумна, не виждам защо се палите излишно .

Тук всичко опира до използваната в заглавието думичка - зло. Ако някой направи золум кога казваме че е зъл - не просто заради самия золум, не ако го е направил от глупост или невнимание, а тогава когато го е направил от злонамереност - и тя именно може да се разгледа най-спокойно като патологично състояние, защото рядко произлиза от конфликт на интереси или каквито и да е житейски случки. Обикновено се проявява у духовно бедни, емоционално нестабилни, лабилни хора и проявите й покриват именно чувството на слабост и несъзнаемото чувство на незначимост. Напълно безмислена е за да е друго.

Не става дума за противопоставяне на относителни понятия като добро-зло/лошо в контекста редно-нередно, прието-отхвърлено, правилно-неправилно и т.н., "зло" не е относително (в зависимост от контекста или гледната точка), дори не е субективно понятие. Не е предизвикано, не е оправдаемо -> не се окачествява в зависимост от ситуацията и позицията. Има разлика между лоша, негативна постъпка и зла постъпка.

Ако я приемем като проява на психично заболяване, причините за него може да са най-различни, не е задължително да е свързано с поведение подобно на това което предизвиква. Злонамереността е системна и методична, за разлика от злобата, която може да се прояви импулсивно, което говори че е постепенно изграден, утвърден и приет от индивида модел на поведение. Причините биха могли да включват продължителен дисбаланс, предизвикан отвън, или просто атрофия на духа (за която съвременния общо разпространен мироглед определено допринася). Когато човек не е щастлив, търси задоволство - при тези хора задоволството идва от това поведение за което говорим.

Под "субективно" понятие разбирам понятие, което се окачествява и донякъде дефинира индивидуално. Нещо, в разбирането на което човек влага твърде много от личния си опит, че да се покрива напълно с нечие чуждо.

Съвременния мироглед го споменах, защото в последно време злото е толкова често срещано че едва ли не сме свикнали с него, приемаме го като нещо нормално, като част от системата (ако се замислиш повече и потърсиш антипод на злото - няма да намериш, освен ако не изкривиш понятието). Дали природата е източник на злото - да си помислим защо се среща само при хората. Явно е част от нашия свят, но докато разумът не го позволи не се проявява никъде.

За дисбаланса - много ще задълбая ако тръгна да обяснявам. На кратко - човек може да се разгледа като съвкупност от няколко елемента, всеки от който му дава определени качества и му позволява определени възприятия. Когато някой от тези елементи се пренебрегне (обикновено заради стила на живот и мирогледа) не е добре (Защото и те самите не се разбират помежду си, всеки дърпа накъдето си иска, когато се загуби равновесието се започва с тъй наречените "психични заболявания". Персите и тибетците са считали че те са изцяло на енергийно ниво. Съвременната западна наука търси причините по нейния си начин и в общи линии нищо не намира. ) Всъщност пълният баланс е за повечето хора недостижим, поне не и при този начин на живот, тъй че на всеки му има нещо

За първи път чувам за зло в природата. Честно. И проблема е, че от години го търся, но все още не мога да намеря пример за каквото и да било "зло" извън човешката култура. Моля да поясниш.

Не смятам нито, че може да се намери зло в природата, нито че злото е психическо заболяване. По-скоро е чисто човешка характеристика, основана само на едни социокултурни представи за "зло", които често се интерпретират субективно, и заради фундаменталната си нестабилност, биват променяни с времето и прогреса на обществото.
Действия, прекарани през черно-бял морален филтър.

А не може ли чисто човешката характеристика да е всъщност психическо заболяване Ако едно заболяване, водещо до определено поведение, е достатъчно разпространено какво пречи това поведение да се превърне в "чисто човешка характеристика" с времето ?

Всичко е свързано. Ти се загуби в думите малко и не разбра идеята. Няма значение.

Утре ще постна мнение, че сега ми се спи здраво... ама за кво изобщо да се почва подобна дискусия... карай.

Интересна тема се заформи. Не мога да се съглася напълно с тезата, с която са съгласни повечето писали тук, а именно, че злото е психическо заболяване (по скоро проявата на злонамереност). Съгласен съм всъщност с всичко написано, до толкова, до колкото това е еднин от аспектите на проява на това поведение.

Ще започна от там, че думите "добро" и "зло" представляват морални категории. Следва да си отговорим на въпроса какво е морал? Ако трябва да направя аналог с компютрите, бих казъл, че моралът са софтуерните драйвери, които се инсталират в мозъка ни през "първите седем години" от живота ни. За тази инсталация, наречена възпитание, от съществено значение е ролята на родителите и семейството.

Преди да продължа, ще направя вметка, понеже се спомена за природата и дали в нея може да се говори за "добро" и "Зло". Моралът е набор от неписани правила, създаден и модифициран през епохите с цел адаптиране на човешкото общество. Той е неприложим за природата. Следователно не можем да определяме природата като добра или лоша.

По отношение на злото това, което I_Hate_Noice описа, според мен е първият аспект на проява на това поведение. Достатъчно се написа за него, така че няма да се спирам подробно.

Вторият тип хора, които често проявяват поведение, което може да се определи, като "зло" са такива, на които им липсва (поради една или друга причина) елементарно семейно възпитание. При тях се наблюдава обърканост на моралните понятия. Това обаче, може да се определи като липса на възпитание, не като психично разтройство. Подобно поведение сравнително лесно и бързо може да бъде детектирано. Разбира се ако оставим нещата до тук излиза, че зле възпитаните хора непременно са лоши, докато добре възпитаните са винаги добри. Това разбира се е далеч от истината.

Третият тип хора които ще засегна, са такива, които са наясно с моралните норми (дори много добре), но им липсва съвест. Съвестта в случая играе ролята на спирачка за индивида да извърши неща в течение на преследването на собствените му интереси. Всички ние сме извършвали неморални неща, преследвайки интересите си. От тази гледна точка, всички в един или друг момент сме извършвали зло. Но повечето от нас имат съвест, която поставя граница на нещата, които можем да извършим или допуснем, за постигане на желания от нас резултат. Съществуват обаче хора, при които тази граница не съществува. Те представляват ултимативните егоисти и при тях единственото определение дали нещо е "добро" или "лошо" е дали е в техен интерес или не е. Такива индивиди са способни да извършат и най-голямата мерзост без изобщо да се почувстват омърсени от това, тъй като гледат по циничен начин на моралните норми с които се съобразявт повечето хора. Тези люде често пъти демонстрират морално поведение и всъщност, когато е без значение за тях се съобразяват с моралните норми, до толкова до колкото искат да направят добро впечатление и да се впишат в обществото (това за тях е игра), но както вече казах в началото, липсата на съвест им позволява да потъпчат всички норми, когато им изнася. Този тип на поведение за съжаление е много труден за детектиране и човек разбира истинската същност на такива хора едва когато ги опознае добре (след много време).