Двама магьосници се срещнали

Двама магьосници се срещнали в градския парк през един хубав пролетен ден.
- Здравей! - поздравил единият.
- Здравей! - отговорил другият и продължил пътя си с леко наведена глава.
- Искаш ли да поседнем? Отдавна не сме се виждали! - предложил първият, тъкмо когато щели да се разминат.
- Да, може.
Двамата седнали на една пейка, единият гордо изправен, загледан в зеленината около себе си, а другият приведен напред с поглед не по-високо от земята.
- Та, как си?
- Благодаря, добре! Ами ти?
- Добре. А как е огънят в къщата ти?
- О, много добре! - разпалено отговорил магьосникът, поглеждайки малко надолу към събеседника си. На лицето му веднага изгряла широка усмивка. - Имам нова домакинка, която се грижи за него. Почисти огнището и комина за да има повече място и димът му да излиза свободно навън. Избра от пазара най-крехките и сухи дърва и ги подреди точно до огнището за да му е удобно и винаги да са му под ръка. Купи ново духало и старателно го разпалва всеки път, когато започне да загасва. И когато няма работа, седи на креслото до него и спокойно чете книга.
- Радвам се да го чуя - отговорил другият магьосник, усмихвайки се бавно.
- Ами твоят?
- Нещо му има, не е много добре - въздъхнал магьосникът.
- Може би трябва да му почистиш комина? - предложил другият.
- Направих го. Почистих комина, и огнището. Не е това.
- Може би трябва да му купиш по-сухи дърва?
- Направих го. Купих нови дърва, сухи, крехки. Не е и това.
- Може би трябва да го раздухваш от време на време?
- Правя го. Всеки ден го раздухвам по няколко пъти. Дори си купих ново духало, което работи чудесно. Но и това не помага.
- Е, тогава не знам какво може да му има - разочаровано свил рамене магьосникът и отместил поглед нагоре към небето.
Другият въздъхнал тежко.
- Ще му мине, Ще му мине с времето. Почти ще загасва от тъга, ще се разпалва от желание и ще се задушава от болка. Ще пламти бясно от безпомощност и ще гори тихо, изпускайки тънка, но дълга следа дим. Ще му мине...
- Извинявай, за какво говореше? Бях се загледал в онзи пухкав облак. Какво прекрасно време!
- Да, прекрасно е.

Това е един готин кратък разказ. Най-накрая, поне един! Браво Рекс!

Колега, давай го по-весело

Иначе е добро

Не вярвах, че ще прочета пак свестен разказ в творческия (справка - темата точно под тази). Евала.

Малко, но силно

Agreed, трябва да се сберем "за по бира", всинца.

Рекси, защо така? Кой е тъжния ти приятел?

Сори за критиката, аз ще съм черната овца тук, но го четох вчера и освен някакъв банален символизъм, нищо друго не открих. Двама си седели на пейката и люпили семки. Ако някой успее да ме просвети ще съм благодарен.

Не бих казал, че е символизъм, по-скоро е една голяма, лесно разбираема метафора, което и е готиното. Чете се леко, разбира се лесно, звучи приятно. Нито повече, нито по-малко.

Да. Една словесна дъвка.

Не е лошо, но определено не е и добро. Можеш друго.

Ми не, дъвка щеше да бъде ако беше дълго. Това си е кратко, точно. Повече като бонбон отколкото като дъвка. Колкото доколко е сериозно - днес научих, че и самият автор не си го харесва кой-знае колко много, но пък според мен е добро.

Хахаха!
Не точно не си го харесвам, по-скоро не ми хареса как се получи в крайна сметка, на идея изглеждаше по-добре.
Както и да е, прав си, че като цяло не съм гонил кой знае каква литературна стойност, просто покрай изпитите по Операционни Системи и Теория на Игрите (няма нищо общо с игри) ми дойде малко музата (т.е. настроението) да напиша нещо. Беше приятно отново да си драскам нещо, с всичкото му там - подбор на думи, подредба в изреченията, проверки за грешки и т.н.
Актив, действително не мисля, че е "символизъм", понеже това май се употребява за много сложни метафори и т.н. Тук ти трябва да заместиш една дума с друга и всичко става кристално ясно. А тази друга дума дори не е трудно да се сетиш каква е.

Екс, тъжни приятели май нямам...

Теория на игрите? Следващият път виж дали ще ти хареса редовния предмет, преди да запишеш избираемия. Как можа да се напъхаш така в теория на вероятностите само не знам

Както и да е, за символизма - това е нещо много объркано. Общо взето повечето думи имат символен смисъл, който понякога е много далеч от реалното значение и цаката там е да се навържат в някаква идея. Общо взето при символистичния текст четеш как есенните листа падат, а пък значи, че е писателят е взел решение да се промени, да въстане срешу тези, които го тъпчат и след това да изяде една пържола.

Именно затова не мисля, че написаното от мен е "символизъм", а проста метафора. Трябва да е нещо доста по-дълбоко и неинтуитивно за да бъде символизъм.

А колкото до курсовете, Теория на Игрите няма нищо общо с Вероятностите, напълно детерминистична теория си е.
Но да не загрозяваме темата с гадни неща като... математика!

На мен ми хареса, браво

Не е лошо.Карай малко по весело ето един виц: вървели двама гущери през пустинята и влачат картечница по едно време стигат до една палатка и единия вика на другия:
-Айде да нападнем тая палатка?
Другия му казал:
-А не Петка нали видя какво стана като нападнахме палатка на оня маг миналия път.

Как смееш, богохулни!

мноо ти е зле разказа !

Много просто-напиши по-хубав като можеш!

ми ще напиша бе

На тебе за да ти оценят някой разказ като "хубав" на света трябва да сте останали само ти и най-болните от идиотизъм.