...............................................................................................................................................................



.... и ето на озовахме се в коридорчето между кухнята и гостната... В съседната стая колегите продължаваха с купона... но сякаш не ги чувах сякаш те не съществуваха ... пред мен беше само тя облегната на стената гледайки ме с палавите си блещукащи очи издаващи приглушената светлина на помещението...и така седяхме вторачени един в друг с долепени тела а парещите ни ръце сякаш танцуваха странен танц преплетени една в друга... Старaта искра отново заблестя в очите ми ала не можа да скрие болката и мъката която се прокрадваше в съзнанието ми ..... Но Тя, Тя усещаше всичко тя знаеше всичко както винаги...Никога не съм могъл да се крия пред нея да си поставям „маски” с които да изглеждам щастлив когато съм нещастен или обратното...тя ме познаваше знаеш всичко което се случва в главата ми а това ме плашеше. Гледаше ме с топъл и някак сдържан поглед сякаш владееше ситуацията... Плавно склоних глава целунах я по шията и прошепнах „ Ела с мен ...” ....
„Изчакай.... Чуй ....” отвърна тя
Заслушах се ... от съседната стая звучеше някаква позната мелодия, но сякаш ми трябваше време за да възвърна сетивата си да чуя това което тя искаше да чуя да разбера това което тя искаше да разбера да усетя това което тя искаше да усетя.... След секунди започнах да долавям букви буквите се превърнаха в думи а думите в изречения...

„I could stay awake just to hear you breathing
Watch you smile while you are sleeping
While you're far away and dreaming

Звучеше I don’t Wanna miss A Thing на Aerosmith една от любимите ми песни...(ако има как я чуйте докато четете това има макар и малък шанс да ви пренеса част от атмосферата )
Настръхнах сякаш участвах в романтична сцена от холивудски филм ... Но това се случваше с мен по дяволите и беше реално... и точно болката която изпитах ми доказа че всичко е реално че не е сцена от филм а част от живота ми част от това което се случва сега.... думите от песента се разбиваха в сърцето ми описвайки дословно какво чувствам в този момент...Погледнах я а Тя с доволна усмивка премигна с очи и прошепна:
„Аз я избрах...”
I could spend my life in this sweet surrender
Единственото което имах сили да кажа в този момент беше : ...ОБИЧАМ ТЕ!!!!
I could stay lost in this moment forever
ЗНАЯ! ... отвърна тя ....
Every moment spent with you is a moment I treasure”
Прегърнах я през кръста и я вдигнах във въздуха облягайки я на стената ...
Lying close to you feeling your heart beating
And I'm wondering what you're dreaming
А песента продължаваше да звучи от съседната стая...
Wondering if it's me you're seeing
Then I kiss your eyes and thank God we're together
Погледнах нагоре за да видя лицето и но вместо това сякаш тавана прозираше .... виждах звездите виждах хиляди блещукащи светлинки в небето а сред тях блестяха и нейните очи... Беше най-красивото нещо което съм виждал през живота си


В един миг щастието ми замръзна една мисъл разби всичко на пух и прах ... Това ли е краят? Това ли беше краят който си бяхме обещали ... ?
And I just wanna stay with you
In this moment forever, forever and ever

Да спомних си по дяволите какво си казахме преди седмица че ще днес ще бъдем за последно заедно, че в този ден ще свърши всичко, че в този ден ще напишем последната страница на нашата приказка и всеки ще тръгне по своя път... И по-дяволите това бяха моите думи а не нейните това и бях казал точно преди седмица... И тя се съгласи на този кървав договор.... как съм могъл да го кажа ... как съм могъл да го кажа на момичето за което съм готов да стъпя в ада ... Как съм могъл да повярвам че това е изхода от нашите заплетени отношения... Как съм могъл да си повярвам че ще мога да живея без нея...

I don't wanna close my eyes
I don't wanna fall asleep
'Cause I'd miss you, baby
And I don't wanna miss a thing

Думите от песента се забиваха в душата ми като куршуми, но продължавах да гледам нагоре да гледам лицето и да гледам очите и да усещам ритъма на сърцето и ... Точно в този миг нещо се изтръгна от очите ми ...
Мамка му сълза... по дяволите втора ...”не не нее какво ми става” крещи съзнанието ми опитвайки да вземе власт над чувствата ми ... ТРЕТА ... не не не не може да бъде, това не се случва на мен, алкохолът е виновен за всичко той ме прави слаб” казвам си аз ...
И докато в главата ми се водеше трета световна тя продължаваше да ме гледа с онзи топъл спокоен поглед сякаш отново владееше положението ... Аз от своя страна продължавах да я държа във въздуха гледайки я вторачено в очакване на четвъртата сълза....

'Cause even when I dream of you
The sweetest dream will never do
I'd still miss you, baby
And I don't wanna miss a thing

Не нееееееееее не искам да ми липсва....НЕЕЕЕ НЕ МОГА И НЕ НЕ ИСКАМ ДА Я ИЗГУБЯ...
Ето я и нея... четвъртата ...
„Не не може да съм толкова слаб пред нея по дяволите” не издържах сведох глава и я пуснах на земята, не исках да вижда сълзите ми ... Седнах на близкия стол забил в поглед в земята...Тя се приближи .... протегна ръце и после ги преплете около врата ми ...
„Погледни ме” ми каза тя
„Немога”- отвърнах
„Алкохолът е виновен той ме прави слаб”
„Можеш... Погледни ме”-продължи тя
Вдигнах глава с притворени очи... а тя ми прошепна
„Не исках да се стига до тук” доближи се и започна да целува всяка моя сълза сякаш опитвайки се да я избърше с устни... Сякаш отпиваше горчива глътка от собствената ми болка...

А думите които и бях казал продължаваха да ехтят в главата ми:
МИЛА , ТАМ ЩЕ БЪДЕМ ЗА ПОСЛЕДНО ЗАЕДНО И ПОСЛЕ ВСИЧКО СВЪРШВА...
Да точно това и казах преди една седмица... седмица преди да се случи всичко това .... днес на 08.12.2008...


...............................................................................................................................................................


На другия ден на път за вкъщи...




катастрофирахме....



Мисля си че ... че ...

Изгубих я.... Изгубих я завинаги ...



P.S - Живях за да те обичам някога, обичах те за да живея днес...
ЛИПСВАШ МИ

Никога няма да разбера защо post-вате толкоа лични неща във форуми. Разберете интимни са, определени за даден човек. Така направо го разваляш ...

Извинявам се за въпроса но починала ли е тя?

Много ми хареса ;С Прекалено драматично е.

Спокойно жива и здрава е ...



Знаеш ли защо ... Защото интернет е едно от малкото места в които можеш да споделиш болката си пред напълно непознати хора да чуеш тяхното мнение да видиш техния поглед над нещата макар и отстрани.
И знаеш ли хората са прави ... на човек му олеква ... пробвай

Интернет е място, където да излееш комплексите си, не за друго. За другото има човек в един кабинет, който иска да си поговорим.

От собствен опит едно ще ти препоръчам: не поствай по форуми неща с личен характер.

Иначе ми хареса как си преплел усещанията.

--

Мхм, напълно съм съгласен с отговора ти, и аз щях да отговоря така на мууни. Иначе, жалко, че вече често можеш да срещнеш лайна из виртуалното пространство.

Хареса ми, а и песничката я знам отдавна, много е добра. Поздрави.

Можеби си прав, не го бях погледнал от тази гледна точка.

Аз това съм го правил във влака

Интернет е това, което ти си го направиш. Важна е нагласата, с която тръгваш да постваш нещо. Аз например от този форум и от определени хора в него горе-долу знам какво да очаквам - има такива, чиито мнения са стойностни и интересни, има и такива, които просто ми минават пред погледа без да стигнат до мозъка, защото вече знам, че то няма какво да ми стигне до мозъка просто.

В тази посока на мисли, интернетът може да бъде много полезен - важното е да знаеш за кои мнения трябва да ти пука и кои са на хора, които си нямат друга работа освен да спамят злоба. А понякога и самото писане на някой по-дълъг пост е разтоварващо (и удовлетворяващо) занимание...

На мен ми хареса. Много.

Съгласен съм. Но не ми хареса писанието ти. Съжалявам, просто няма никаква литературна стойност за мен, просто една изповед.



Пожелавам ти успех с намирането на себе си.

Искаме продължение с разследването около катастрофата и уличаването на главният лирически герой в умишлено убийство в стил CSI

Иначе не е лошо, тези терзания винаги ги има и са ужасни, но... винаги можеш да пробваш WoW

Абсолютно прав си ... това е просто един бързо скалъпен преразказ на поредния епизод от сапунения сериял наречен "моят шибан живот" в който дори не съм спазил правописните и пунктуационни норми характерни за подобен род писание ...Исках просто да запечатам момента с колкото се може повече детайли защото всеки знае че времето бързо замъглява спомените. А чрез изпускане на някой факти преразказа се превърна или поне заприлича на разказ... Дори не исках да се разбира че това е реална история, но както и да е...
Да отстрани може би е забавно живот като на филм...Но да живееш в този филм да си главен герой в него повярвайте ми не е ... Всъщност колата не беше управлявана нито от мен нито от нея ... но колкото по-малко факти толкова по-добре ... Все пак вие трябваше да обсъждате "разказ" а аз да размишлявам над спомените си за да мога
да намеря правилния път към бъдещето си...
Знаете ли, Съдбата е кучка ... Казах "ЗА ПОСЛЕДНО" и на другия ден едва не я загубих в тази катастрофа... за малко думите ми щяха да се превърнат в най-жестоката реалност която дори не искам да си представям...Какво значи всичко това? Каква е поуката за мен?Че думи като "ЗА ПОСЛЕДНО" ще съществуват само ако си заминем от този свят или какво?
Вече дори не виждам как мога да си я върна след като аз предложих да се разделим ... А френдовете се бъзикат че по сценария от всички случки от живота ми през последната година и половина след време ще направят сапунка ... Обещали са ми процент даже
Де да ми беше и на мен толкова забавно...


Мерси!

Много дълго време се чудех какво да гласувам и най-накрая реших - не.
Отговорът на въпроса "Защо?" всъщност се оказа много прост - не е писано, за да се чете от други. Поне не и от някакви хора в някакъв форум някъде по света, които въобще не могат да ти кажат какво да правиш, тъй като си нямат и представа за какво става дума. На всеки един човек по някое време живота му се струва като сапунка. Мога да ти дам кратко резюме на последните две години от живота си, но не мисля да го правя, тъй като не ти влиза в работата.
И най-важното, за толкова ли велик се мислиш, че да не можеш да признаеш, че си допуснал грешка? Пред себе си явно си го направил, какво толкова има да го направиш и пред другите, най-вече пред момичето, което обичаш?

Поуката според мен трябва да е да не се качваш в кола с пиян шофьор след купон (извинявам се ако греша и не е било така). Иначе на мен ми хареса и съм съгласен, че в интернет може да се споделят такива неща. Дано за напред ти се оправи живота

Бе отначало ми се стори някво шарено и тъпо ма почна лека полека да ми харесва.По десетобалната 8-чка