Интервю:
-Разкажете за ми за родителите си ?
-Мии,майка ми е световен шампион по тласкане на гюле,а баща ми,амии той е мъж под чехъл.Маке майка ми не
му дава и троха хляб да изяде вкъщи,то затва майка ми е 350 Кг,а баща ми е 50 килца човечеца,по-слаб от бездомник.
Ааа забравих майка ми се казва Марчето Дебелинова(преди беше диспечерка на такситата от там може да ви е позната,а баща ми горкия са казва-Тънчо.Но тва не е най-лошото аз искам да ви кажа имам още двама братя.Майка ми кат ги роди те понеже близнаци и отслабна с 50 кила стопи са до 300 Кила,даже имах чуството,че мога да различа къде започва лицето и вече.Но понеже се задаваше съзтезание та майка ми реши да са подготви,по неиния си начин и кат почна да яде,малийййййй за една седмица наддаде с 80 кила.Ма тва тва яде повече от свинъята на село.
Сега ще ви разкажа малко за самото съзтезание,значи то е ежегодно и мотото му е "Ний ядеме крем брюле и после мятаме гюле".Имаше мн участници из между който най-добрите : Пенка Сланината(тва само му дай сланина и бегай колкот ти крака дръжат),Марта Къртицата(не щото къртиконкуренцията,а щото е сляпа кът пън и не види де мята гюлето),Патриция Точната(ей тая все успява да уцели някой от съдийте по тиквата) и още мн други величия.Беше напрегнато даже баща ми свали още някой друг грам от напрежение,не за друго ми майка ми винаги след съзтезание кара баща ми да правят секс,а човечеца с тегло 50 кила и ръст 1,66см изглежда като муха пред тва 400 килограмово 2,20см-во същество.Та свърши се турнира,а майка ми завърши на 13 място,аз отидох при нея и и викам "Е 13то място не е толкова зле,но тя ми вика "Абе не е зле,ама има само 10 участника".От звуковата вълна на неиния вик аз отскочих до близкия стълб,та са зашлевих на един некролог,ма тва е друга история.Баща ми първо като разбра се зарадва,но вечерта какво го чакашее.
Мислише си татко "Ех,размина ми се,тя няма да е в настроение след загубата" Но всъщност се случи следното:
Беше 23:00 часа майка ми още не се бе върнала тъй като беше излязла да пие с приятелите си(маке тва пие кат свинъя)
Баща ми тъкмо мислеше да събере трохичките хляб от закуската на "любимата си" и да похапне малко на корем,но в този момент вратата се отскубна от пантите,дръжката се откърти от вратата,а в тъмното се показа черна сянка на огромна туловище,това беше майка ми.За миг двамата се спогледаха.В следващия момент обаче майка ми рече "Скачай в леглото".Баща ми са хвана са сърцето,човека тва му беше едничката радост,да има една свободна нощ, и кат реши,че ша бяга.Ма то отде да избяга тя майка ми заела цялата врата,та оставен без друг избор Тънчо скочи през прозореца,да обаче явно беше забравил,че живеем на 10-я етаж....Блазе му рано са отърва,вчера беше погребението,а какво става с мен след смърта му ли,ами реших да вкарам майка ми в правия ред,заключих я вкъщи с само едно бурканче лютеница и две люти чушки(само тези две неща не обича да яде),но скоро трябва да я пусна,че съседите са оплакаха,че тавана им се напукал от непрестанните хъркания.Тва па въобще не е за разправяне тва хърка кат катерица от Чернобил,кат разгонен синигер по-време на земетресение,маке тва не е живот моето тва е "Сървайвър"

Е,па я съм си от простите дойдовай некой път в ЕГ да та запознаем с мене си,да ма скивнеш къв съм убавец,тоя разказ ако ти го разказвам, и не са разсмееш,начи ти треа спешно Мекица от Гиро,нали ве Гиро?

Еееех, форум съвсем изпростя

Най-накрая някой да каже нещо свястно(R@ZOR

Приемам го като обида !

Т'ва за Сървайвър беше попадение но като цяло е доста зле

Щом не ви харесва,ще дам още

-Кой е най-яркия спомен от детството ви?(1)
-Амий,помним го,ке беше 1968 лето,и ке бехме на море.Аз майка ми и баща ми.Всъщност майка ми не беше толкова на море,а по-скоро на плаж,щото след първия път като влезе във водата,то морето са разкишка,пясъка потъна надолу,абе маани трябваше да се ходи 10 минути докато намериш вода.Ма то тва и лежане ли беше неиното? Баща ми беше нагърбен с тежката задача да носи чадърите на майка ми,както се сещате тя има 9 чадъра,който едвам покриват обемистото и тяло.Та баща ми 50 килограмов лилипут едвам се мъкнеше с тея чадъри по-плажи.Но това не беше най-големия проблем.Най-големия проблем беше,че трябваше да идваме на плажа в 6:30 сутринта.Защо ли,ами защото иначе майка ми нямаше да може да си намери свободна площ.Предния ден кат легна...ма тя легна до всички на плажа едновременно бе!И като реши майка ми един ден,че иска и храна на плажа...малийй тва не бе рънъ,тва не бе ядене.Изяждаше по 5 печени пилета средно на ден,като фане и кат го нагъне тва ма'а кат бездомник безплатен обяд.Друг проблем при престоя ни беше тръгването едно,че трябваше 13 човека да копаме с лопати и кирки,че да издълбаем майка от пясъка,ми тя оставаше след нея пространство за цяла атомна централа бе!Почнаха хората планове за изграждане не АЕЦ "Царево".Ах,ето какво забравих бяхме в Царево разбира се,прекрасен град,хубав плаж ма чудно защо 10 години след като майка ми си тръгна от ваканцията си,нямаше туристи?Тя верно счупи входната табела на града с кутрето си(искаше да пипне надписа) ама все пак имаше път колкото колело с дебелина 150 на 20...сантиметра да мине през пробитите пътища.

Има и още готови части и ще ги сложа сичките,а изяжте са

Ти някакъв... умствено... изостанал ли си бе? Какво, по... тъпите, прости, недъгави, изродясали дяволи, е това? Да не би наистина да си умрял и в мозъка ти да се мъдри някакво червейче вече, което... боже, франкенщайн би писал по-добре бе! Чакай, то и кисела краставица може да пише по-добре... за бамята ме съмнява, ама можете да си направите състезание с нея. И карфиол вкарай. А бе замъкни се в един буркан с туршия и се удави в него, или по-добре - мри в кисело.

Мерси,кой друг ако не аз да ви дразни

-Разкажете ни за други ваши роднини.
-Ами,ще ви разкажа за леля ми Неслабина(тя е сестра на майка ми).Тя както се досещате не беше никак по-слаба от майка ми и тежеше 380 килограма.Леля Неслабина имаше един много странен навик,докато не изяде цялата маса заедно с мушамата не ставаше от нея.Седнахме аз,леля,майка и татко на обяд.Масата бе препълнена с печени пилета,печени картофи,шопски салати и пържени картофи.Татко успя само да открадне една трошичка хляб,докато Марчето Дебелинова и Леля Неслабинова се дотътриха до масата.След това аз и татко тактично ги оставихме да ядат сами.Те като чели се надяждаха,като почнаха майка изяде 1 печено пиле,леля изяде 2 шопски салати,майка изяде 20 печени картофа,леля изяде 2 хляба и половина с сирене.И така докато се усетим за 3 минути на масата остана само една купа с пържени картофи.Леля Неслабина и майка се спогледаха лукаво,после погледнаха картофите.В следващия момент и двете се бяха вкопчили в купата,обаче видиш ли бяха посегнали едновременно с ръка и двете и си заклещиха ръцете вътре,разбира се тази малка купа неможеше дълго да удържи и само след миг купата се сцепи,а пържените картофки хвръкнаха навсякъде по-стаята.Тогава леля и майка скочиха на мига да оберат колкото се може по-бързо и повече.От този скок повярвайте ми етажа се срути и пропаднахме долу при комшията Бай Страхил.Всички картофи бяха изядени,освен един...той се намираше точно върху тялото на татко Тънчо.И като скочиха и двете дами "със строините си фигури" пропаднахме заедно с Бай Страхил на долния етаж.Кой хвана този прословут картоф първи ли? Ще ви кажа само,че ръката на леля никога вече нямаше да е в нормална форма....
ПС:Пояснение за нерезите,,леля хвана първа картофа


За стотиците фенове на разказа

Глътни малко чист въздух.

глътни някой чист ***

Мноо си тъп, ве ! Дано нищо не получиш за Коледа !

БОЛИ МЕ ГЛАВАТА.-

мисля че питаше дали си се подобрил .. точно преди една година си писал това едвали само аз ще кажа че си се подобрил

Бахти, колко бързо мина една година. Иначе да, подобрил се е значително.

Ами да,има напредък!

Абе пич, виж датата на постване.