Тиктакането на ръчният му часовник отекваше в него. Всеки удар, караше едри капки пот да се спускат по лицето на мъжа облечен в розово. Всеки, който минаваше покрай него го заглеждаше, но въпроса бе дали заглеждаше странното му облекло или черното дипломатическо куфарче опряно у левия му крак. Единственото нещо, която го сближаваше с другите беше листчето с номер на себе си, което странният господин и всички останали в помещението държаха в ръце.
„Номер 2034” обяви студен метален глас.

Мъжът облечен в розово стана от мястото то си и бавна крачка се насочи към едно то десетките гишета, които се намираха в помещението. Стигайки до него, господина се усмихна на робота зад касата и сложи куфарчето пред себе си.

-Каква операция ще желаете?-попита го с провлечен глас роботът
-Искам да депозирам малко пари-Човекът в розово се ухили до ушите и отвори куфарчето след, което го обърна към „автоматизирания служител”
-Момент- отвърна роботът, който ако имаше собствен интелект би завидял за тлъстите пачки стоящи срещу него-на чие име?
-Ханс Клейтър-каза спокойно мъжът и избърса потта от челото си-Готово ли е?
-Готово е-каза роботът и прибра солидната сума, която той приемаше като обикновена задача

Той също така не забелязваше, че всеки месец идваше мъж носещ куфарче и внасящ все солидни суми на името на „Ханс Клейтър”. Мъжът в розово в бърза крачка излезе от помещението, защото знаеше, че други по важни хора бяха констатирали това периодично действие.

Какво по-дяволите е това?!Баси тъпото

Аве хареса ми идеята, ама защо толкова кратко бе Били, пиши некво дълго продължение.