Не знам точно защо този филм ми хареса толкова. Може би е заради актьорския състав (Шон Уилям Скот, Скалата, Сара Мишел Гелар, Джъстин Тимбърлейк, Кристоф Ламбер и други). Може би не.

След "Специален Доклад" не бях гледал нещо толкова отвлечено. Действието тече бавно, годината е 2008, но изглежда сякаш сме в бъдещето. А то е извратено. Пълна липса на логика (режат се пръсти, за да се добият отпечатъци, при положение, че има доста по-безкръвни методи), абсурдност на сюжета (в средата на екшъна следва десетминутна драматична сцена Кой е бащата на бебето) и какво ли не.

Според Уикипедия филмът е комбинация от сай-фай, драма и черна комедия. Някак си това ми се понрави. Може би понеже съм изнервен тези дни. А филмът е дълъг (2ч и половина) и така странно протяжен, че вместо да ме изнерви повече, ме успокои. Въобще това е един хибрид в емоционално отношение и съм сигурен, че средно положение няма да има - или ще се нрави, или ще ви се гади.

Половината трейлър ми хареса толкова, че не изгледах остатъка, само за да не ми развали сюжета на филма.

Ще се гледа!

Благодаря!

Гледах го миналата година като излезе на кино.

Впечатляващ и визуално и с актьорска игра и с фабула, но също толкова вбесяващ откъм развитие и на героите, и на сюжета и на натрапения символизъм.

На практика филмът е една импресия от разпадащите се ценности на съвременен САЩ, но импресия която е безвъзвратно потъпкана от необяснимото желание на режисьора да изкаже директно своето послание, разрушавайки енигматичната атмосфера която иначе прикрива церебралните простотии зад много по-важната екзистенциална криза.

Същия проблем го има и с Director's Cut на предишния филм на режисьора - Donnie Darko.

Трагичен